Св. Княз Борис I Михаил (или срещан още Богор, Богорис) (IX век - 2 май 907) е български владетел, който налага християнството и въвежда славянската писменост в България. Той управлява от 852 до 889 г. и за кратко през 893 г., когато детронира първородния си син Владимир Расате и възкачва на престола другия си син Симеон.

След официалния акт на покръстването си Борис приема християнското име Михаил. В исторически изследвания е наричан Борис-Михаил.

Преки свидетелства за титлата, използвана от Борис, са негови печати и надписът, намерен край село Балши, Албания. В тях той е наречен „архонт на България“, превеждана обикновено като „владетел“. Канонизиран е като скоро след смъртта му. Българската църква в наши дни го почита под името Свети Цар Михаил Борис[3], макар че приживе той никога не е носил царско достойнство. Показателна за дълбоката почит към княза-покръстител сред неговите съвременници е приписката на Тудор Доксов (племенник на Борис I) от 907 г.: "В същата година, на втория ден от месец май, в събота вечер почина рабът божи - бащата на този княз [Симеон], - великият и почтеният, и благоверният наш господар княз български, именуван Борис, а християнското му име е Михаил"[4]. В „Списъка на българските архиепископи”, съставен от архиепископа на Охрид Йоан Комнин в средата на 12-ти век, е титулуван Βορισου βασιλεως Βουλγαρων[5] - Борис, василевс (император, цар) на българите.

Въпреки че в нито един автентичен старобългарски извор не е засвидетелствана за нито един български владетел титлата „княз“ или „хан”, а Васил Златарски констатира, че още Омуртаг е бил титулуван от Йосиф Генезий и Теофан Продължител като Μορτάγων ό των Βουγάρων βασιλεύς[6], в съвременната историография Борис е наричан с различни титли, по аналогия на много по-късни руски и др. текстове. Повечето автори приемат, че той променя титлата си при приемането на християнството. Според тях, преди покръстването той използва титлата хан[7] или кан,[8] [9] а след това - княз[10]. Според друга теория титлата княз е носена от българските владетели още от времето на Аспарух.[11]

След официалния акт на покръстването си Борис приема християнското име Михаил. В исторически изследвания е наричан Борис-Михаил.

Преки свидетелства за титлата, използвана от Борис, са негови печати и надписът, намерен край село Балши, Албания. В тях той е наречен „архонт на България“, превеждана обикновено като „владетел“. Канонизиран е като скоро след смъртта му. Българската църква в наши дни го почита под името Свети Цар Михаил Борис[3], макар че приживе той никога не е носил царско достойнство. Показателна за дълбоката почит към княза-покръстител сред неговите съвременници е приписката на Тудор Доксов (племенник на Борис I) от 907 г.: "В същата година, на втория ден от месец май, в събота вечер почина рабът божи - бащата на този княз [Симеон], - великият и почтеният, и благоверният наш господар княз български, именуван Борис, а християнското му име е Михаил"[4]. В „Списъка на българските архиепископи”, съставен от архиепископа на Охрид Йоан Комнин в средата на 12-ти век, е титулуван Βορισου βασιλεως Βουλγαρων[5] - Борис, василевс (император, цар) на българите.

Въпреки че в нито един автентичен старобългарски извор не е засвидетелствана за нито един български владетел титлата „княз“ или „хан”, а Васил Златарски констатира, че още Омуртаг е бил титулуван от Йосиф Генезий и Теофан Продължител като Μορτάγων ό των Βουγάρων βασιλεύς[6], в съвременната историография Борис е наричан с различни титли, по аналогия на много по-късни руски и др. текстове. Повечето автори приемат, че той променя титлата си при приемането на християнството. Според тях, преди покръстването той използва титлата хан[7] или кан,[8] [9] а след това - княз[10]. Според друга теория титлата княз е носена от българските владетели още от времето на Аспарух.[11]