” на Денислав Стойчев в „Зора”
Третата самостоятелна изложба на младия журналист и фотограф Денислав Стойчев бе открита в арт салона на Народно читалище „Зора-1945”. Експозицията е наречена „Боровец” и условно е определена от автора като „предимно фотографска”. На изложбата са представени над 80 снимки в три цикъла. Присъстваха много негови колеги фотографи, приятели и почитатели на изкуството му. Поетесата Росица Бакалова представи твореца, когото познава от  ученическите му години в Гимназията с преподаване на чужди езици „Васил Карагьозов” :

„Сега ще ви представя една доста тежка биография за един твърде млад човек. Колкото е крехка възрастта на Денис, толкова е понатежала от събития, награди биографията му.” Тя разказа за неговите награди, за първата му изложба във фоайето на Езикова гимназия през 2008 година, втората му експозиция в Пловдив, за организираните от него фотографски фестивали, за посещението му в Ню Йорк, за предстоящото му пътуване в Индонезия, за срещата му и превода на речта на Горан Брегович на пресконференцията пред ямболските медии преди няколко години, за публикациите му в „Le Journal de la photographie”, „Труд”, „Капитал”, „Дневник”, „Делник” и в много сайтове. Роси Бакалова призна, че снимката на корицата на новата й книга ще бъде дело на Денислав Стойчев. „Това момче не просто снима, а прави изкуство, защото има отношение към хората, към предметите, към състоянията на природата, на хората, към етюда,” каза поетесата. И заключи: „Денислав общува с хора, взели „Пулицър”, с Горан Брегович и отвреме-навреме - с нас. За настоящата изложба Бакалова каза: „Денислав е преброил дърветата на северния склон на Боровец, които са оцелели от пожара. Те са 46 на брой. Когато той ми каза това, аз се сетих за това, че дървото е символ във всички митологии- дървото на живота, космическото дърво… И веднага си дадох сметка, че Денислав не е случайният фотограф, заснел тези неща, а медиаторът между нас, хората, които засяваме дърво, стоим под това дърво на сянка, палим го, режем го, унищожаваме го, и тази изложба, както и между хората, на които им предстои да я видят в други градове. Той е на мнение, че тази изложба може да се случи само в Ямбол. Аз не съм на това мнение, мисля, че тази изложба може да бъде показана и на други места, защото разбитата връзка между човек и природа, за съжаление, е актуална в цял свят.” Тя изтъкна, че само човек, който умее на единия ден да пише за пиратството в Интернет, например, а на другия да пръска лозе, може да има такъв усет и отношение към природата. Денислав Стойчев каза, че е бил много изтощен, докато е подготвял експозицията и добави: „Много бих искал публиката да усети това, което съм чувствал по време на работата по тази изложба, защото, в този случай, за разлика от другите ми изложби, съм снимал конкретно за изложбата. Два месеца работих, воден от тази идея, концепция. Искам да кажа, че е много отговорно да правиш изложба в родния си град, защото връзката с всички вас е по-специална… Важно, централно нещо в тази изложба е, че всички вие сте част от нея.

Аз разбирам тази изложба като ямболска, защото на всички вас е ясно какво е Боровец, всички вие имате някакво отношение към този хълм. А който не е от този град, той нищо не му говори. Затова съм пропуснал голяма част от визуалната и текстова информация, защото вие я знаете. Искам да изкажа огромни благодарности на читалище „Зора” за изложбата. Ръководството на читалището ми позволи да направя каквото искам, без предварителни прегледи, гласуваха ми огромно доверие и надявам се да съм го оправдал до някаква степен.  Исках изложбата да бъде точно тук, в читалище „Зора”, защото е най-близката културна институция. Ние сме в подножието на Боровец. За мен това е една концептуална изложба, в която не са само снимки, а взаимовръзки извън рамките, извън стените, извън сградата. Всеки участва в това.”