Зад тънките завеси се разсъмва.
И утринната нежна светлина
чертае плахо облите контури
 на топлите ми, гладки рамена.
 Прокрадва се надолу. Колебливо.
 Дъхът ти я преследва мълчешком.
 Телата ни са истински красиви,
 когато си говорят за любов.
 А старото легло простенва тихо,
 задъхано от толкоз много обич.
 Която няма как
 да преразкажа в стихове.
 Не мога просто.
 Няма как...
 Не може.