Елховлийката, поетесата, ПР на фондация БУКВИТЕ Христина Маджарова получи награда в 20-тото издание на конкурса за поезия ЕРАТО на вестник Уикенд. Наградените й стихотворения са във вестника. тук публикуваме последното й стихотворение, публикувано в страницаа й във ФБ, снимките също са от там. При протест от страна на автора, разбира се ще ги отстраним веднага, макар че струва си и да се прочете и да се види:



ЛУДОСТ
Колкото... толкова-празна е чашата.
Следва пияно прибиране вкъщи.
Забравих си пътя-това не ме плаши.
Плаша се само, че ти ще си същият.
Познатата обич-премерена, точна.
Така неизменен и без подозрения.
След полунощ животът започва,
но днес го проспи. Заспивай, простено е.
Обичай ме утре-сега е безумие.
И утре доказвай любов постоянна.
Нали самотата е липса на думи.
За мен тя отдавна е... тихо пиянство.
Така се лекува-горчилка с горчиво.
Какъв е вкусът на живота припомням.
Чаша след чаша, от теб си отивам.
Сега обещай да намразиш иконите.
И всички онези забрани презирай,
които най-женското в мене убиха.
Сърцето ми не е стена, за да зидаш.
Била съм вода, но не и от тихите.
Била съм и връх-от онези, високите.
И твоя била съм. Изгубих ти времето.
По-точно... ти губиш, объркал посоките.
Избрал си си пътя, сега ще подремнеш.
И аз си избирам! Живот-не, а чудо!
Сънят е съдбата на малките хора.
Избрах не съдба. Нарича се лудост,
която ще искам пак да повторя.
Христина Маджарова