Съвсем не случайно Хитлер се самоубива в нощта срещу 1 май
Точно 6 месеца след Хелоуин в нощта на 30 април срещу 1-ви май започва така наречената Валпургиева нощ – християнски празник с езически корени.Празникът се чества като Walpurgisnacht в Германия и Нидерландия, Valborgsmässoafton в Швеция, Vappu във Финландия, Volbriöö в Естония, Valpurgijos naktis в Литва, Valpurģu nakts в Латвия, čarodějnice или Valpuržina noc в Чехия.
Християнският празник е в чест на света Валбурга - позната в Скандинавия като Валбори, Валпургис или Веалдбург. Родена е във Весекс през 710 г. Тя е племенница на свети Бонифаций, а според легендата и дъщеря на саксонския принц свети Ричард. Заедно със своите братя достига до Франкония, Германия. Решава да стане монахиня и заживява в манастира в Хейденхайм, основан от нейния брат Вунибалд.
За живота на Валбурга има много малко данни. Умира на 25 февруари 779 г. Канонизирана е за светица на 1 май същата година и тази дата носи нейното име в шведския календар.
Исторически погледнато Валпургиевата нощ е възниква като приемственост на обичаите по посрещането на пролетта в езичеството. Празнуването включва паленето на гигантски огньове в чест на настъпващата пролет. Оригинално древните викингски обичаи на плодородието са провеждани около 30 април и поради съвпадението с канонизирането на Валбори празненствата приемат нова форма.
По същия начин Хелуоин (срещу 1 ноември) съчетава християнския празник Ден на всички души (All Souls Day) с паленето на огньове и честването на Самхейн и празника Фералия.
Съчетаването на почитането на Валбори със силата на вековните викингски обичаи по посрещането на пролетта е възприето и на други места в Европа. Двата празника се смесват в единно цяло, което днес се нарича Валпургиева нощ.
А в германската средновековна митология Валпургиевата нощ е празник на вещиците, които заедно с други нечисти сили се събират на деня на света Валпургия на връх Брокен в планината Харц (Шабаш - Великото сборище) и се опитват да попречат на идването на пролетта.
В България на 1 май се чества Ирминден, на който се изпълняват ритуали по прогонването на змиите и гущерите. В Западна България се палят големи огньове и се прескачат за здраве. Наблюдава се интернационализация на празника, като се съчетават елементи с Валпургиевата нощ.
Празникът е наричан още Еремия, Ермия, Ирмия, Ирминден, Ирима, Зъмски ден, Змийски ден - ден, изпълнен с обреди, предпазващи от змии. В народните представи змиите излизат от своите леговища на СВЕТИ ЧЕТИРИДЕСЕТ МЪЧЕНИЦИ или на БЛАГОВЕЩЕНИЕ, а на Йеремия излиза техният цар. Старите хора наричат първия ден на месец май Йеремия и казват, че който в този ден работи полска работа ще бъде ухапан от змия през лятото.
Мнозина автори описват Валпургиевата нощ в произведенията си:
• Гьоте във "Фауст"
Мефистофел
„Аз съм като котенце, което
по стълбата пожарна дебнешком
се качва над зида на някой дом!
И всяка своя добродетел –
крадливост, похост... – вече съм усетил.
Почувствах всичко в себе си готово
за чудната Валпургиева нощ.
Тя вдругиден настъпва тук отново –
не бива да проспим такъв разкош!”
Из „Фауст” на Гьоте
думи на Мефистофел
• Михаил Булгаков в "Майстора и Маргарита"
• Венедикт Ерофеев в пиесата си „Валпургиева нощ“.
Сходен с Валпургиевата нощ по същност и време е празникът Белтейн („ярък огън”) на келтските общности в Шотландия и Ирландия. Той също е на 1 май и носи в себе си идеята за пролетното пречистване и новото начало.
Ранни келтски източници от 10 век описват как на Белтейн друидите палят клади на върха на някое възвишение и прекарват добитъка през огъня, за да го пречистят и за късмет. Хората също преминават между кладите.
Традиционно Белтейн е празнуван в средата на периода между пролетното равноденствие и лятното слънцестоене. Точната дата е 5 май, но от 1988 г. празникът се отбелязва с огньове срещу 1 май в град Единбург.
/По материали в интернет/