Съществува легенда за това, как Господ благословил земята чрез кръста и тя станала такава, каквато е днес.
В Библията са записани четири притчи за светия кръст.
През 313 г. император Константин Велики стоял пред вражеския Рим със значително по-малобройни войски, горещо се помолил на Бог и когато слънцето залязло, на небето се появил кръст с надпис: "С това ще победиш." После сам Господ се явил в съня на императора и му заповядал да направи знаме, подобно на кръст, и да начертае кръстове по шлемовете и щитовете на войниците си. И наистина, със силата на тези кръстове Константин Велики успрял да победи неприятеля. За спомен за силата на кръста император Константин го направил символ, хранител на Рим. По-късно в града издигнал и своя статуя, с кръст в дясната ръка и с надпис: "С този спасителен знак, свидетел на истинска храброст, освободих нашия град…"
Малко по-късно, през 326 г., на 14 септември, майката на император Константин царица Елена, посещавайки светите места в Палестина, открила Кръста на Голгота. Откриването му съвсем не било лесна работа. Много години минали, много неща се променили. Елена наредила да търсят около гробницата на Исус. Открили три кръста – двата вероятно били на разбойниците, разпънати заедно с него. Не знаели кой от трите е свещеният и довели една болна жена. Докоснали я и с трите кръста поред, но само от един тя оздравяла. Когато покрай кръстовете минала погребална процесия, решили отново да потърсят чудотворната сила. Поставили поред кръстовете върху ковчега и от истинския кръст мъртвецът се раздвижил и възкръснал. Вече нямало никакво съмнение. Такова чудо можел да стори само кръстът, на който разпънали Исус. Прииждал отвсякъде народът на Йерусалим, тичали, блъскали се, стремели се да се приближат към святата реликва. Епископът на града го вдигнал високо, въртял го в четирите посоки, а народът се кръстел и молел: "Господи, помилуй!" Царица Елена заповядала на чудното място да бъде издигнат храм. Освещаването му станало през 335 г. и оттогава на това място се събирали всяка година хора от всички краища на света. В края на V в. за празника дошла и грешницата Мария от Египет.
След около триста години, през 614 г., персийският цар Хозрой завзел и опустошил Рим, откраднал свещения кръст, но само след четиринадесет години той отново бил върнат тържествено в Йерусалим.
В чест на тези събития църквата посвещава четири християнски празника Въздвижение на светия животворящ Кръст Господен и извършва поклонение пред кръста четири пъти в годината: Кръстопоклонна неделя (третата неделя от великденския пост), Велики петък (преди Възнесение), 1 август и 14 септември (Кръстовден).
МОЛИТВА НА КРЪСТ ГОСПОДЕН
Спаси, Господи, Твоите люде и благослови достоянието Си, като даруваш на благочестивия православен български народ победи над враговете и го запазиш с Твоя Кръст!
КАК ДА СЕ КРЪСТИМ
Изобразяването на кръстния знак върху тялото става с дясната ръка. С палеца, показалеца и средния пръст, събрани в едно, се докосва първо челото, после гърдите и плещите отдясно и отляво. С докосването на челото се казва "В името на Отца", на гърдите – "и Сина", отдясно наплещите – "и Светия дух", и накрая – "Амин". Кръстенето пресъздава вярата в триединството на Бога. Според църковните схващания двата прилепнали към дланта пръста означават вярата в двете същности на Исус (земния и божествения му произход), докосването на челото означава надежда, на гърдите – очистване от зли мисли, на плещите – благослов за смислен и полезен труд. Прекръстването пази човек и го приобщава към вярата в спасението, дошло чрез кръста.
НАРОДНА МИТОЛОГИЯ
Успявайки да вплете християнската обредност в своя непосредствен труд и бит, да я украси с вълшебното търсене на своя прастар митически взор, българинът отделя особено място в празничния си календар на Кръстовден.
Той е ден разделен. Когато слънцето пътува по небето през годината (нашият народ е бил убеден, че небесното светило прави точно това), то мени пътя си. На Гергьовден стига до междата, от която започва пътят към лято. На Кръстовден стига междата, откъдето започва пътят към зима. Бавно и полека лятото си е отишло. Бавно и полека ще дойде зимата. Четиринадесети септември стои по средата и дава знак, че хубавите дни изтичат и трябва да се приготвим за приближаващите се студ и мраз. Ако досега на десет оки кал е стигало едно слънце, съвсем скоро на една ока кал няма да стигнат и десет слънца. Да използваме слънцето, докато можем, казва тази приказка, и народът ни практично си я припомня на Кръстовден. Смята се, че "денят и нощта се кръстосват", тоест стават равни.
РИТУАЛИ
В църквата раздават китки за здраве, които се пазят за лек.
Свещеник ходи и ръси по къщите. Жените взимат от светената вода и замесват с нея нов квас.
Празнуват народните лечители, които лекуват изкълчено и навехнато. Хората, на които са помогнали, ги посещават с благодарност.
Който почита празника, няма да го боли кръстът. Спазва се строг пост.
Както на Симеоновден, така и на Кръстовден в някои български краища започват есенната оран и сеитба. Осветява се семето за посев.
Вечерта преди Кръстовден от полето се носят пшеница, грах, тиква, картофи, грозде. На другия ден се варят и ядат за пръв път тази година.
На 14 септември започва да се бере гроздето, затова на този ден му казват и Гроздоберник. Връзката с гроздето му придава нов смисъл – на едно първо и все по-настойчиво поглеждане към заслужения отдих и спокойствие на зимата, в която искрящата топлина на виното ще отлива умората от летния труд и ще отваря сили за ново лято и за нов труд.
Започват есенните седенки и активният предбрачен сезон.
ЗАБРАНИ
Не се работи. Празникът се смята за тежък и строго се спазва.
МЕТЕОРОЛОГИЧНИ ПРОГНОЗИ
Ако на Кръстовден вали дъжд, очаква се извънредно плодовита и добра година. Каквото е времето на 14 септември, такива ще бъдат дните до Петковден, 14 октомври.
ОБРЕДНИ ВЕЩИ, ХРАНИ И СИМВОЛИ
Трапеза
Храната задължително е постна. Не се яде червено. Пече се настъргана тиква с праз лук, зелник с праз лук.
Кръст
Кръстът е един от най-разпространените символи в митологичните и религиозните системи. Възприема се най-често като геометрично описание на световното дърво и на човека, символизира живот, плодородие, единство на дух и материя. У асирийци, перси и картагенци, по-късно и римляни е известен като средство за мъчение. По времето на Христа е образ на мъчението и смъртта. На кръст са разпъвани разбойниците и робите. За да бъде унизен, Христос е разпънат между двама разбойници. На кръста той приема мъченическия венец. В началото християнската символика предпочита като свои любими символи рибата, агнето, котвата, избягва кръста като спомен за кръстните мъки на Спасителя. Едва по-късно, когато император Константин Велики побеждава с помощта на кръста, той постепенно се налага като символ на надеждите на вярващите, на Божията сила, като знак на християнството. Константин Велики отменя наказанието чрез разпъване на кръст, защото след разпятието Христово той е свещен. Става знак за победа над смъртта и символ на безсмъртие.
Обърнатият кръст е символ на Адам, чието падение обръща свещения първоначален ред. Вертикалната страна е символ на божественото у Христа, хоризонталната – на човешкото. Чрез кръста се надвива смъртта, затова се нарича "дърво на живота", "честно дърво", "животворящ кръст", "дърво на безсмъртието". Смята се за защитно средство срещу всякакви злини и врагове.
Събраните три пръста за кръстен знак символизират триединството на вярата. Докосването изразява надежда, че Господ ще просветли ума на човека, докосването на сърцето е молба да се очисти то от зли мисли, да се настрои за обич към света и хората, докосването на плещите е желание за сила и труд. С изображението на кръста върху себе си християните изразяват вярата си в спасението, дошло чрез кръста, и се надяват на благослов и защита.
ИЗТОЧНИК ЗНАМ.БГ
Според църковния канон - новиит ден започва от биенето на ВЕЧЕРНИТЕ КАМБАНИ, тоест вече е Кръстовден!
|
||