След черква всички се връщат със запалена свещ вкъщи, поздравяват се с "Христос возкресе". Отговорът е "Воистина возкресе".
Свършва големият великденски пост. Отговява се с великденско яйце. С яйцата се чука за здраве. Особено радостно е то за децата, които от сутринта тръгват по къщите с червени яйца "да се борят". Който победи, спечелва счупилото се яйце.
Червената боя или част от нея се хвърлят на "чисто" място, под роза или трендафил, или на място, "дето не се тъпче", за да предпазва от зли духове.
Червено яйце се слага в чеиза на неомъжени моми.
Когато се извежда стоката на паша за пръв път в годината, до нея се допира червено яйце.
На Великден трапезата във всеки дом трябва да е богата. На бедните също стрябва да се осигурят за този ден хубава храна и дрехи.
Младоженците ходят на гости при кумове, родители, девери. Носят хляб, козунак, боядисани яйца. Момите, които са участвали в обичая "кумичене", ходят на гости на кумицата и носят яйце и кумични краваи.
И през трите празнични дни се играят хорà. На Ладино хоро моми и момци минават под кърпа, държат я две моми вътре и вън от хорото, а по-късно – и под пръта, който държат два момъка. Песента на девойките е:
– Ой, Ладо, Ладо, момиче младо.
Отговаря им Лада:
– Та що ходите, та що гледате?
– Момиче главиме, мома тражиме.
– Та коя мома ви е най-омилела?
– Омилела ни е крайна девойка.
– Та ето ви я, водете си я.
– Тя не е луда сама да дойде.
– Луда, не луда, сама ще дойде.
– Сама ще дойде в гора зелена.
Момите и ергените се люлеят на люлки и припяват специални обредни песни. В народната представа люлеенето предпазва младите от змейове, самодиви и тежки болести.
Майките извеждат малките си да ги види светът за пръв път на този ден.
ЗАБРАНИ
Никой, който влезе в дома на празника, а и през цялата Светла неделя подир него, не трябва да бъде връщан без червено яйце. Който го направи, ще изпрати надалече и късмета на къщата, и берекета на нивите и градините си.
Трапеза
Отговява се и се реди богата трапеза. Слага се обреден хляб (боговица, богова пита, яйченик, кравай с яйце, колак). Много и различни са шарките по великденските хлябове, също както много и различни са и посланията им на Бъдни вечер. Характерно е, че във венците се слагат червени или бели яйца. Червените се скътават за лек, белите се ядат. Моделирането на венци върху хляба символизира пролет, радост и веселие. Срещат се често кръст, кръгове, плетеници и пресечени лъкове. Кръгът като слънце означава светлина, топлина и плодородие. На кръстниците и родителите младите булки носят обреден хляб "плетеница", символ на сговор и любов в дома. Хлябът "кукла" е символ на невинност и чистота. Обикновено той се дава на млада булка от роднините є.
Ястията са баница, мекици, кокошка с лук, саздърма, "старец" (вид колбас), печен суджук. Вече могат да се колят и агнетата. Ястията с агнешко са най-различни: печено с ориз, с картофи, с магданоз. От дреболиите се приготвят супи.
На Пасха се коли мъжко агне без никакъв дефект, пече се на ръжен, без да му се счупи нито една кост. Меси се безквасен, пресен хляб. Пресният хляб е символ на духовна чистота. В християнството Исус е жертвеното агне, той е невинен и безгрешен, той е агнето Божие, което очиства греховете на света. Дори на кръста не посмели да счупят коленете му, както правели с всички, запазили го цял като жертвен агнец.