Михаил Белчев

Златни петна във прозореца тръпнеха.
Лятото свършваше пак.
Вятърът, скитал из топлите улици,
легна пред мойта врата.

Капеха бавно листата по двора ми.
Небето се сви от страх.
Може би искаше да ми каже,
че няма да дойдеш пак.

Влюбени птици от тука отлитаха.
Лятото свършваше пак.
Тъжни следи по небето се нижеха.
Търсеха топла страна.

"Сбогом! - до другото лято си казахме.
Минаха много лета.
Може би искаше да ми кажеш:
"Сбогом! - до есента.

.

избрано от Мими Караколева