Новият парламент е налице, но какво точно се случва с късмета не е съвсем ясно, ако трябва да съм прецизен. Облягам се, все пак, на народната мъдрост, с надеждата, че тя, дългогодишният, вековечният опит на народа ни, ще ни спаси, ще ни помогне някак. Защото сме я докарали дотам, че да се хващаме, като удавника, за сламка, както казва друга народна мъдрост. Това е положението, новият парламент го има, видим е, осезаем, а късметът, поне засега, е невидим. Някой беше казал, че ще си припомним, покрай него ,покрай този парламент, известната басня за орела, рака и щуката. Е, позна досетливецът, припомнихме си я, щем не щем, зорлем, ама си я припомнихме! Защото все за равновесие говореха напоследък разните анализатори, пък то го няма това бълнувано равновесие, както се оказа. И как да го има, като е невъзможно, като се вижда отдалече, както се казва, че няма как да съешиш ДПС и „Атака”. А и друго се вижда, пак отдалече, вижда се, че това измислено равенство 120:120, го има само в нечия болна глава, в немалко болни глави, всъщност. Няма какво друго да се каже, щом Волен Сидеров отдавна, още в изборната нощ, заяви най-категорично, че е невъзможно да се коалира с ГЕРБ, но така наречените анализатори не го чуха или не го разбраха. И анализаторите ни, както политиците, пък и както електората, изглежда, са склонни да чуват само това, което им се ще да чуят. Човекът обаче бе категоричен и си остана категоричен, а техните анализи, наместо да ни осветлят някак за случващото се, само ни разсмяха за пореден път. Не ни е до смях, виж, като се сетим за категоричността на лидера на „Атака”, която прозвуча не просто войнствено при откриването на новия парламент, а антиевропейски. Патосът му, насочен пряко срещу резултатите от дългогодишната Евро-атлантическа ориентация, откровено казано, изобщо не бе тъпа, ненужна, политическа поза. Трябва да признаем, че той изтъкна немалко верни неща, пред които напразно си затваряме очите, вече две десетилетия, щом е ясно, че наместо очаквания просперитет, членството в Европейски съюз умножава мизерията ни. Друг въпрос е, че нашата политическа класа, вероятно, е по-виновна от политиците в ЕС или НАТО, за да сме на това дередже. И после, антиевропейската риторика, трябва да заключим, не е нещо ново за „Атака”, но така и не доведе до някаква позитивна промяна, според лидера на партията, защото не среща отнийде подкрепа. Дали е точно тъй ще разберем тепърва, ако просъществува  42-то Народно събрание, което изглежда обречено на кратък живот. Няма как да не го разберем, точно сега, защото и правителството на Пламен Орешарски, ако се състои, също изглежда обречено на кратък живот, който непременно ще е още по-кратък, мимолетен, ако не свърши неща, които досега, Бог знае защо, никой не е свършил. Съвършено ненормално е, например, че след като боготворим свободния пазар, си позволяваме непазарни отношения и цени в ущърб на държавата и бедния народ. Пълен абсурд е, че изнасяме евтиния ток от АЕЦ-Козлодуй, за да товарим нещастния потребител със скъпия и прескъп ток, произвеждан от американските ТЕЦ-ове на „Марица-Изток”, или от безбройните соларни инсталации. Имало, видите ли, договор с американците, пък енерго-възобновяемите източници ги искал ЕС! Ами да им изкупува 20 пъти, забележете, 20 път по-скъпата енергия, щом иска ЕС, по някакъв проект ли, програма ли, но да се издевателства по толкова нереалистичен начин над най-бедното население в съюза е направо престъпление. А що се отнася до договора с американците, сигурно има как да се преразгледа, а е възможно да се преразгледа, да се промени и закона, ксойто съвършено нелогично осигурява някому непазарни приоритети в пазарното уж стопанство. А престъплението си е престъпление, разбира се, и колкото невъздържан да е или тенденциозен, в този случай Волен Сидеров е абсолютно прав: трябва, знаем го  отдавна, да се потърси отговорност на всички, подписали подобни шарлатански догори. Близко е до ума, че не са го сторили току тъй, а защото са получили своето, корупционната сделка, в този случай, е направо очевадна, пък е налице, ако се задълбочим, и националното предателство.  Тук, в този случай, Волен Сидеров, каквито и да са кусурите му, би трябвало да получи всеобща подкрепа, както трябва да го подкрепят всички, когато помага той на възродената, родна прокуратура. Безспорно е, също така, че трябва да бъде подкрепен и когато пледира за по-високи и по-близки, което е особено важно, до европейските доходи. А хубавото е, че всички, без изключение, в туй число и ГЕРБ, се кълнат, че ще подкрепят и качествено новата политика по доходите, и градивните усилия на прокуратурата. В този пункт, ако вярваме на гръмките изявления, разнобой липсва, но нека не забравяме, че това бяха тържествени изявления, които понякога са само парадна изява. Реалността, знаем, е съвсем друго нещо и няма да е чудно,  ако още утре, когато се поиска имунитетът на Цветан Цветанов, да речем, нечии възгледи да се променят диаметрално. Въобще, като си припомняме, щем не щем, популярната басня за орела, рака и щуката, правим го, както заради изначалните различия между трите партии, които трябва да съставят правителство, така и заради неустойчивостта във възгледите и реакциите на родните политици. Тази неустойчивост, нека отбележа и това, в конкретния случай, може да се окаже особено полезна, направо градивна, ако безпринципността на някой от новоизлюпените депутати циментира множеството. Засега, в първия ден, те излизат под строй, като същински войници на партията, дисциплинирани, непреклонни, железни, но един Бог знае дали ще устискат депутатите на ГЕРБ и „Атака”, всички депутати, щом е налице примера на предишния парламент. Тогава се намериха предатели, при това премного, които да помогнат на ГЕРБ да превърне правителството на малцинството в правителство на мнозинството. А е налице, нека не забравяме и това, мрачна традиция, когато е дума за купуването и продаването на родните депутати, доказали отдавна, че са евтина стока. Така че, правителството на Пламен Орешарски, което изглежда обречено, нека в този случай повярваме на нашенските анализатори, би могло да се окаже с по-продължителен живот, а и да изкара – защо не! – мандата си. Въобще, липсващият засега късмет, съвсем по нашенски, може би, ще появи някога отнякъде, точно когато трябва, може би, за да ни донесе спасение или поне успокоение. Не е изключена, всичко е възможно у нас, отдавна сме доказали, че сме невероятни, но по-вероятното, все пак, е и парламентът, и правителството да не изкарат мандата си. Липсва тъй нужният консенсус, изглежда невъзможно да се разберат някак, да се обединят около някакви идеи БСП, ДПС и „Атака”, докато ГЕРБ е в изолация. Тези три партии, за жалост, са заявили, съвсем категорично, в програмите си, принципните различия, които ги разделят. Те, ако сме реалисти, изглеждат непреодолими, защото са, освен всичко друго, и хуманитарни, а нека не забравяме и антагонизма между две от тези партии. Нека загърбим, все пак, песимизма и кажем обнадеждени, поне днес: Нов парламент, нов късмет!...