Мина малко повече от седмица, откакто Боровец горя за пореден път... и почти изгоря. Виновен, РАЗБИРА СЕ, все още няма. Изпепелени са 500 декара по официална информация, за който обича цифрите (и все още го впечатляват). Както и седмица по-рано, пожарникарите отново гасиха огъня под звуците на кючеци, идващи знаете откъде.
И с подухванията на вятъра хем пламъците и пушекът растяха, хем талазите музика ставаха по-тлъсти. Някъде около същия час, в който пиша това, стихията вече бе погълнала нощния бар, всичко по северния и източния склон на хълма, бе преминала през жк. „Д-р Дончев”, двора на Дома за медико-социални грижи за деца, бе пресечена малко преди старата нова болница и борещите се с огъня бяха концентрирали силите си върху новоразрастналите се пламъци около последните храсти и борчета в североизточната част и едвам спасиха сградата на сеизмологичната станция.
Не съм расист, нито ще обвиня някого за нещо без доказателства. Но, кажете, човешко ли е, нормално ли е, цивилизовано (макар че това е далеч по-сложно понятие) ли е на 500 метра от къщата ти да бушува стихия, в случая огнена, а ти да правиш джангър на махалата?!
Не става дума за доброволчество при гасенето на пожара или нещо подобно, говоря просто за едно обикновено човешко съчувствие, повече от естествена съпричастност към природата, съседа ти, града ти. Което у някои хора явно липсва.
Това им е в кръвта, казват и расистите, и толерантните/толерастите. Само че с различен контекст. С „културни различия” обясних пред себе си бясната музика само на пресечка от онзи блок, малко преди да го съборят. Тогава разни хора изнасяха последните вещи от обиталищата си, строяха си колиби на поляната, най-вероятно страдаха, а по същото време техните събратя пак диво озвучаваха сцената. Сцена, навярно, трогателна за средностатистически блогър и просто сюрреалистична за мен.
Всъщност, аз наистина не се нагърбвам с предположения „кой може да е бил”. Човек няма нужда да е от определена раса, народ, нация, пол, възраст или образование, за да е подмолен гадняр; етническият произход не катализира лошотията.
Спомняте си, че на по-миналогодишната Кукерландия веселата гигантска розова кукерска маска пред Общината, според очевидци, била подпалена тъкмо от човек със светла кожа. Може би си имаме опасен пироман в града?
Не съм еколог – нито в истинския, нито в приписвания напоследък изменен смисъл на думата. Изхвърлям си разделно боклука, не хабя безразборно ток и вода, използвам уредите докато станат непоправими и т.н., НО не се хвърлям активно да защитавам Иракли от застрояване, Витоша от изсичане и дюните от унищожение. Жал ми е за тях, естествено, но просто човек не може да огрее навсякъде, нали? Но съвсем по различен начин ме боли за местата, които чувствам близки.
Тежко приех безразборната сеч в парка, наскоро и в други части на града, изсичането на онези великолепни стари върби до бившия Руски пазар, унищожаването на горичката в коритото на реката до моста на бул. „Д. Благоев”, разкриваща се към края на лятото, когато нивото на „Тунджа” спада. Сега и изпепеляването на Боровец. Сякаш незаконната сеч не е достатъчна и трябваше нещо да ускори процеса на обезлесяване там.
Ще се запази ли тенденцията на оглозгване на парка ни? С нетърпение очаквам някой деятелен и постоянно пребиваващ в града ни гражданин да обяви инициатива за залесяване на Боровец. Няма нужда да е по проекти или при благоволение на общинското ръководство. Всеки може да си позволи да закупи 1-2 дръвчета от разсадник, стига да има желание.
Една добре организирана и популяризирана (вярвам, че местните медии ще помогнат безкористно) гражданска инициатива би могла да възвърне облика на хълма, дори такъв, какъвто ние, младите ямболци, въобще не го помним. Най-важното в случая е, че когато сам си купил и посадил дръвче/та, то интересът ти от тяхното поддържане и опазване ще е на съвсем друго ниво. Защото едно е да имаш нещо за даденост, друго е ти да си го създал.
Има и една малка добра новина, в случай че ситуацията се запази: Пожарите са на привършване.
Скоро няма да има какво да гори.
А наесен ще се намери кой да разчисти терена, то е ясно.
ДС не е Държавна сигурност, а Денислав Стойчев - студент по журналистика, носител на награди, бъдещ собственик на още, и на сгради :)
вижте още снимки с текста на Борислав Ненов тук
http://www.yambolnews.net/index.php/drugosti/item/7109