Малко са хората, които могат да ви разкажат за община Тунджа, която е в югоизточната част на Тракийската низина и е една от съставните общини на Ямболска област. Разположена е нашироко и граничи със Стралджа, Сливен, Нова Загора, Тополовград, Елхово и Болярово.
По териториалната си конфигурация и административно устройство Тунджа се отличава със своята уникалност. Характерно за нея е, че няма административен център. Но това не й пречи. Достатъчно е само да припомним проекта „Дневен център за пълнолетни лица „18+” – алтернатива за преодоляване на социалната изолация в малките населени места”. Екипът от специалисти, който бе формиран в процеса на реализация на дейностите, предоставя услуги в рамките на най-новия социален ангажимент на общината – Център за социална рехабилитация и интеграция в с. Калчево.
На практика целият човешки и материален ресурс на проекта сега е ангажиран в една устойчива и необходима форма на социална подкрепа за жителите. Потребителите на услугите са лица от 4 до 90 години. Това го казваме само за потвърждение на отношението на общинската власт към хората. За тях, а и за гостите им, ще добавим, че могат да посетят резервата Горна Топчия – разположен в землището на с. Коневец, който „съхранява естествени лонгозни гори и местообитания на колхидския фазан”. Това е една от отликите на общината с другите в страната.
Но не можем да не погледнем и назад, в историята на този красив край, която може да се характеризира не само с тракийския град Кабиле, част от стоте национални туристически обекта.
Кабиле – това е най-значимият и най-голям тракийски античен град. Архитектурните останки са впечатляващи, като голяма част от тях са консервирани и реставрирани. Градът е основан в края на второто хилядолетие преди Христа. Християнството е прието тук още през IV век. Кабиле е бил епископски център. Окончателно е разрушен през VI век от аварите. През VII -IX век в него продължава да живее население от смесен тракийско-славянски произход. През X-XIV век върху развалините му е съществувало българско селище. Днешният Кабиле е основан през 1861 г. от жителите на селата, съставящи сегашното село Желю войвода… Останалото за община Тунджа ще научите от едно импровизирано интервю с инж. Мариета Сивкова – зам.-кмет.
Инж. Мариета Сивкова – зам.-кмет на община Тунджа:
Проблемите пред четвъртокласната пътна мрежа са сериозни
Инж. Мариета Сивкова е родена на 1 юни 1966 г. в Ловеч. Завършила е Университета по архитектура, строителство и геодезия в София и Бургаския свободен университет. Магистър по специалността геодезия, фотограметрия и картография и магистър по счетоводство и контрол. След завършване на УАСГ работи в „Ямболпроект”. Четири години е преподавател по геодезия в ямболския Техникум по строителство, а от януари 1995 г. започва работа в община Тунджа. Последователно е гл. специалист „Кадастър, регулация, вертикално планиране”, началник отдел ТСУ и директор на дирекция „Териториално и селищно устройство и управление на проекти и програми”. Зам.- кмет „Териториално устройство, строителство и екология“ на община Тунджа от 31 януари 2008 г.Здравейте, г-жо Сивкова! Добре сте дошли на семинара по усвояване на европейските фондове и пътища за тяхното решаване, който КСБ и в. „Строител” организират за общините, областните управи и строителите от Югоизточния район на планиране.
Здравейте, за мен, като зам.-кмет по строителството на община Тунджа този семинар е особено полезен, защото аз с предимство се занимавам с проекти, които изискват европейско финансиране по оперативните програми за регионално развитие и тези за околна среда.
Нека да дадем малко повече информация за вашата община. Интересното е, че в нея няма градове…
Независимо че няма град, седалището на общината е в самия център на Ямбол. Община Тунджа се състои от 44 села с население около 25 хиляди жители, които живеят на площ от около 1200 кв. км и в този смисъл сме втората по площ община в България. Основен поминък на хората ни е земеделието. Хубави са селата ни, приятни за живеене, но все пак бих откроила някои от големите, с над 2000 жители. Това са Тенево, Кукорево (което е вилната зона на областния град), Дражево, Кабиле, Роза, Безмер…
Старата авиационна слава на родината – Безмер…Това, че имате села с над 2000 жители, ви дава определени възможности за кандидатстване по различни оперативни програми. Накъде основно са насочени усилията ви?
По ОПРР имаме приключени два проекта. Единият е за реконструкция на пътната инфраструктура за около 3,8 млн. лв. Това са пътища с дължина около 3 км и 800 м. Другият проект е за културна инфраструктура, където реконструирахме изцяло за около 5 млн. лв. 11 читалища в селата на общината. По ОПОС реализираме единствения проект, който се изпълнява в село. Той е за изграждане на канализация с ПСОВ в с. Тенево. Спечеленият проект е за 25 млн. лв. и е добър обект за работа на българските строителни фирми. След около два месеца пречиствателната станция ще бъде готова.
В момента върви тръжната процедура за избор на строител за канализационната мрежа, като стойността на поръчката е около 15 млн. лв. Искам да подчертая, че това е един от първите договори, които МОСВ сключи още през 2008 г. Целта е разработката да свърже 2411 еквивалент жители към ПСОВ, като приложи интегриран подход за предоставяне на водни услуги посредством изграждане на битова канализация и ПСОВ. Надявам се с този проект да подобрим екологичното състояние на река Тунджа. Трябва да знаете, че това е една особено чувствителна зона от трансгранично значение, защото нашата река напуска границите на страната…Това ще стане с екологосъобразно заустване на битовите отпадни води от с. Тенево в ПСОВ и след това водите ще продължават течението си към границата в рамките на законните норми за чистота на водите. Освен това се надяваме да осигурим и едно наистина устойчиво предотвратяване на наводненията в региона. Накрая, но не на последно място – този наш проект ще съдейства за постигане на националните и европейските политики в опазване на околната среда и осигуряване на адекватно качество на живот за хората по поречието.
Ние сме една от десетте общини в страната, които по ОПРР изпълняваме проект по схемата за наводненията. За отбелязване е, че нашата община е характерна с изключително високите си подпочвени води и при обилни валежи наводненията създават сериозни грижи. Теренът е изключително равнинен и щом реката повиши нивото си, проблемите настъпват – няма отток.
Поради това реализирахме един проект на стойност 1 млн. лв. в селата Окоп и Кукорево за корекция на деретата, за да могат бързо да отвеждат водите при обилни валежи. Радвам се, че ползата от реализацията на тези проекти пролича веднага, още при последните валежи системата сработи така, както бяхме предвидили. Селата просто бяха спасени от нови бедствия.
Предимство ли е да живеете в един от най-красивите райони на страната? РекаТунджа напоява плодородните земи по долината, Бакаджиците са красив символ, а и историята е била щедра към хората тук – свидетелства за обитаване на тези места има още от най-дълбока древност. Достатъчно е само да споменем за намереното в селищната могила край с. Веселиново…
Аз бих искала повече да акцентирам на днешния ден. Ние сме единствената община, на чиято територия се срещат двата лота на автомагистрала „Тракия”- лотове 3 и 4. Ние имаме две връзки с магистралата, т.е. на територията на нашата община, на съвсем малки отстояния едно от друго, има две слизания и качвания, две детелини. Едната е на трасето Ямбол – Сливен, а другата е при историческия резерват Кабиле. Там общината защити идеята да направи самостоятелна зона, в която да се промотира интересният туристически обект чрез осъществената връзка на пътя Кабиле – Жельо войвода. Там сме отделили терен около 200 дка и очакваме инвеститори, които да развият идеите ни за туризъм и бизнес.
Най-важният резултат за нас от многобройните проекти, които сме реализирали и продължаваме да работим със средства от Европейския социален фонд чрез Оперативна програма „Развитие на човешките ресурси“, е възможността да приложим специфичен, съобразен с потребностите на хората от малките населени места подход за подобряване качеството на живот. Гъвкавите механизми на финансиране и многоспектърния диапазон на схемите за безвъзмездна финансова помощ ни дават възможност да бъдем наистина адекватни на потребностите и нуждите на хората – както в сферите на образованието и заетостта, така и на социалната закрила за лицата в неравностойно социално положение.
А нашият кмет Георги Георгиев носи титлата „Политик с принос към живота и благосъстоянието на българските деца“, като бе номиниран заедно с кметовете на Стара Загора и Свищов.
Бизнес може да бъде и слънцеето, което е щедро към вашия край. Да ни разкажете за работата по проекти за енергийна ефективност, за ВЕИ…
Да, има какво да разкажа. Нашият край е особено атрактивен за такава дейност. Имаме много фотоволтаични централи. Бизнесът продължава да се интересува от общинските терени за изграждане на екоцентрали. По данни на колегите от EVN Bulgaria сме на челно място по работещи фотоволтаични проекти. Реализираме програми за енергийна ефективност, но тази сфера още не е достатъчно развита, тъй като има доста неясноти и липса на информация за ползите за всеки един гражданин, ако той реши да осъществи такива енергоефективни мерки.
Когато се каже „енергоефективна дейност”, по-голямата част от хората разбират да си подменят дограмата, да си направят топлоизолация. Прави впечатление, че мнозина частни бизнесмени се насочват към проекти от оперативната програма за селските райони за проектиране, доставка и монтаж на соларни панели в собствени жилища – на покривите на къщите или в дворовете, доколкото е допустимо. Но всички те очакват европейско финансиране. Все още няма хора, които да инвестират собствени средства, за да направят това, независимо че населението е достатъчно грамотно, за да си направи сметка, че тази инвестиция след няколко години ще се върне. Другаде е причината – нашите хора застаряват, поминъкът и сериозните доходи са относително ограничени, няма промишленост, която да дава привлекателни професии. Възрастните по-скоро се интересуват от предоставянето на по-разнообразни социални услуги от общината, отколкото някакви мерки, които ще се усетят някога в бъдещето.
По линия на социалното министерство и на един фонд към него за регионални инициативи преустроихме едно училище, което беше затворено поради липса на деца, в дом за стари хора. Към него развихме и социална кухня и постепенно успяваме да решим най-жизнените проблеми на възрастните хора по селата.
Има чар да се живее във вашия край особено когато човек излезе от активната трудова възраст. Но децата искат бързо да пристигнат на село при родителите, когато се наканят, разбира се. А линейката – да стигне за минути. Възможно ли е това?
За съжаление единствената възможност за подобряване на общинските пътища това е четвъртокласната пътна мрежа, която в нашата община е 115 км. По ОПРР, по една еднократно спусната схема, ние реализирахме проект за 3 млн. и 800 хиляди лв., но друга възможност няма. Става ясно, че и през следващия програмен период няма да има пари за нашата пътна инфраструктура, което е много проблемно. Да се изграждат пътища, да се правят основни ремонти, строителите знаят много добре, че това е една скъпо струваща дейност.
Общините нямат необходимите средства. От републиканския бюджет получаваме минимални средства и те са предимно за текуща поддръжка. Определено трябва да се каже, че състоянието на общинските пътища от година на година става все по-лошо и по-лошо. И не виждам в тази посока да се насочват европейски средства.
Може би е добре някой от европейските експерти да го разходим между българските села, да се подсети, че може да ни се помага и в тази насока. Защото не трябва да има разлика в пътищата между белгийските села и нашите…
Поканете го в нашата община този експерт, когато водите на Тунджа се вдигнат и залеят всичко…
