изживяха трагедията преди две години от взривовете на база”Стралджа-Мараш”. За семействата на загиналите Николай Гочев, Енчо Кремъков и Станимир Киров, за ранените, които никога няма да могат да избягат от ужаса на спомена, за жителите на близкото село Лозенец , които понесоха материалните щети и до днес са в плен на страха от контролираните взривове…
Там, горе, на хълма, където преди две години гръмнаха складовете, край нелепо ухаеща мащерка и кантарион днес, самотен остава един паметник с имената на тримата загинали. Като предупреждение към живите! Да внимават това никога да не се повтаря. Цветята, полегнали на камъка, говорят повече от думите и болката.
Долу, в полето, само на метри от злополучната база, жителите на с.Лозенец се събраха в църквата”Св.Димитър”. Свещеници отслужиха заупокойна молитва. Жито, хляб, вино и череши раздаваха за „Бог да прости!”близките на загиналите, членовете на църковното настоятелство и Инициативния комитет. Свещниците останаха препълнени със запалени свещи. В памет . И за здраве. Така както повелява традицията. Сред множеството бяха близките на загиналите. Своята съпричастност към болката изразиха с присъствието си общински съветници от Стралджа заедно с председателя Атанаска Кабакова, Петранка Добрева, кмет на селото.
Двора на храма осъмна с нова паметна плоча с две думи и една дата: „Ние помним! 5 юни 2012”. Макар, че не е за поклонение плочата за минути беше обсипана с цветя. Хората доказваха, че остават във власт на своите страхове, че дори да искат не могат да се освободят от притеснението, не могат да загърбят случилото се преди две години. Плочата не само ще им напомня, тя ще ги държи будни и нащрек, за да не допуснат повторение на трагедията.
Свой поклон пред загиналите направиха и работниците в базата, които поканиха по обяд свещеник да отслужи заупокойна молитва край паметника. В този тъжен час контролираните и утвърдени с график взривове бяха прекъснати. Цветя в памет и преклонение остави и Атанаска Кабакова, председател на ОбС- Стралджа
.
След 5 юни 2012 сълзите и болката тук никога няма да стихнат…
Но животът продължава. В Лозенец бе спазен обичаят за раздаване курбан за здраве.
Надя Жечева