В стралджанското  Александрово от няколко години водят истинска битка със свободното  присъствие на дивеч в селото.  То не бяха вълци, порове, чакали, белки… Сигурно затова вече в района все по- трудно става отглеждането  на  крави, овце, коне, кози... Колкото повече оредява селото, толкова повече дивото настъпва.
    В борбата за прехрана по-силния винаги побеждава. За да се върне отново и отново. И да води и други за дружина.  Днес   това може да се определи като феномен. Факт е , например, че лисиците в малкото село Александрово  стават  повече от хората. Тук виждат дивеча навсякъде и по всяко време. Твърди го км.наместник Стойко Георгиев. И дава примери за това.
     Преди около месец току до село извели на паша   стадото си  местни овчари. Приятният звън на хлопките изведнъж бил нарушен от видима тревога сред овцете. Мъжете забелязали край тях да бягат уплашено два чакала. Само след 2-3 мин.   едър вълк нападнал стадото, отмъкнал овца и пред очите на викащите чобани спокойно  си хапнал без да се плаши от усилията на хората да го прогонят.
    Кръчмарят на селото е един от малцината, които все още се престрашават да отглеждат пернати в двора си. Къде ли не се опитвал да ги опази. Накрая ги затворил в съседната стая до собствената си спалня. 21 кокошчици кротнали на сушинката. На сутринта стопанина не намерил и следа от тях. Хванал се за главата човека. Чудил се какво да мисли – пор ли ги е отмъкнал, белка ли или извънземно…
    Само преди дни привечер км.наместник се стреснал от кокошата врява в двора си. Скочил  да спасява стоката. Докато се появи, обаче, пъргавия звяр, какъвто и да е бил, изчезнал като дим. А дворът – покрит с кокоша перушина от битката за спасяване.
    Друг жител на селото, Христо Василев,  се изхитрил и научил пилетата да преспиват на дървото. Зарязали с готовност горките кокошарника, където често- често били навестявани от онази с пухкавата опашка. Изкарали една – две нощи без приключения. На третата „нещото” ги отнесла и от дървото.
    Кучето на дядо Тодор Киров  надушило посред бял ден похождението на друга лисица.  Погнал я домашния верен пазач, само че звярът смел – обърнал се, захапал кучето и то скимтейки  уплашено побързало да се завре в колибата. От тогава подуши-не подуши лисица, стои си кротко и дава свобода на умната да дерибейства както си знае. Докато свършат пилците!
     В съседния двор стопанина също имал надежди, че кучето ще опази кокошките. Пуснал го свободно да има поле за действие. Така и станало. Варди псето, но …изяжда всичките яйца на кокошките.
     - Живеем като в зоологическа градина – жалва се Стойко Георгиев,според който развъдник на дивеча е мястото на големия пожар в селото преди време – 100-тина останаха възрастните жители, безсилни сме пред настъпващата природа. Не стига, че плевели завзеха запустелите дворове, ами сега дивото се разхожда като у дома си сред нас, а питомно просто не остана!  
     Сега най-търсената стока от александровци са пиратките. Един от друг възрастните хора се самонавиват, че като гърмят  ще уплашат дивеча. Не помага това да ограждат  домашните птици с висока мрежа. Има свидетели как лисицата прескача ограда от метър и двайсет. Не им дава сърце в клетки да ги ограничат.
    -Уж искаме щастливи да са и нашите кокошки!- пояснява разтревожения км.наместник - Само че и лисицата държи да се наслаждава на щастливи пернати! Глада, глада обърка и природата! Промениха се животните, реагират неочаквано за нас, хората! Ще речете нямаме ли ловци? Имаме, но не могат да гърмят!..Дайте съвет, бе хора! Как да се справим? До някой време лисици и вълци  нас ще почнат да давят!

Надя Жечева