.

Цената на доверието

Така съм създадена,
Че предпочитам
Да се усмихна, вместо да се намръщя,
Да погаля — вместо да ударя,
Да повярвам — щом ме погледнат в очите.
Много пъти са ме лъгали.
Дори най-скъпите, най-близките.
Обичта ми са тъпкали
С думи са ме оплитали —
И пак ме гледаха в очите.
Може още сто пъти да ме излъжат.
Нека.
Едно не искам: заради стоте измами
Веднъж да не повярвам само
На очите, които наистина
Са били искрени.

    Близо 500 са постъпилите творби  за участие в Третия Национален литературен конкурс на името на Станка Пенчева „Дървото на живота“  Стралджа 2016. По-голямата част, над 300 са стихотворенията. Като цяло участниците в конкурса достигнаха 217. От тях 121 се представят с поезия и 96-  с проза. Доминиращо е присъствието на жените в конкурса. Общо 125 са дамите, които участват в съревнованието за най-добра творба.
   Петчленно жури с председател Валери Станков направи своя прочит  и независимо един от друг членовете на журито поставиха своите  оценки по шестобалната система. Равносметката  показа , че отличниците са над 50. Всеки от тях със своите шансове да бъде носител на една от определените награди – първа, втора и трета в двата раздела: „ поезия“ и „проза“ и една специална награда на кмета на общината. Окончателното решение е на журито.
Обявяването на резултатите и връчване на наградите ще стане на 1 ноември, Денят на народните будители  от 11,00ч. в  клуба на пенсионера - Стралджа.

Как ли ни се смеят...

Как ли ни се смеят
Тия, късополите,
Тия, дългокраките!
Гледаме се дълго,
Тайно се докосваме,
Гузно се оглеждаме,
Ако се целунем,
Скитаме като замаяни
В нощ на пълнолуние...
И писма си пишем
Пълни с думи ласкави,
И сме се подписали
Във снега и в пясъка,
Крили сме за спомен
Листи жълто-алени...
Сигурно сме смешни
Като изкопаеми
В тоя век на разума
И на лунни полети —
Как ли ни се смеят
Тия, дълgокосите,
Тия, късополите!
И не знаят, бедните,
Колко ни е хубаво
Да сме несъвременно,
Старомодно влюбени..