Утвърдени са Правила за работа на ОбС за намаляване на риска от бедствия

Стиховете на ЯНКО СТЕФОВ
ПЕСЕН
 В памет на народната певица Вълкана Стоянова
Запей ми, хубава Вълкано!
Запей за Алтънлъ Стоян,
Как пратил Добри от балкана
В голямо село Стралджа сам.
Запей за оня гурбетчия,
За дом и любе закопнял,
Как карал тежката гемия,
Но тя запряла в камък бял.
Запей за Яна, дюлбер Яна,
За керванджийчето запей…
Запей ми, хубава Вълкано,
Ти – чуден люлински славей !
И нека песента се носи
От Бакаджика до Мараш,
По жетви и по сенокоси,
И по седенки и хора.
А вечер щом припадне здрача
Над селото и стихне ек,
По твоят глас кавалът плаче,
Тъгува и говори: „Ех,
Запей ми, хубава Вълкано,
С гласа си от сребро излян!
Чуй, поздрав праща ти Балкана
От Добри  и от Алтънлъ Стоян“.
ЖИТИЕ
И път звъни като тетива.
През времето лети стрела
И търси мойта полужива
Душа под тленните тела,
Едва докосва острието
Сърцето ми и бликва сок –
От корена на битието
Нагоре към плода висок…
…Прииждат гъсти върволици,
Ехти над пътя буйна реч,
И ето: в ясните зеници
Река просветва като меч.
И там – изпълнил цял простора,
Пренесъл родовия дух –
Забива българския корен
Във времето кан Аспарух.
А жрецът гордо благославя,
Изправен в целия си ръст:
-    Да бъде българска държава
Навеки върху тая пръст!
И както вечно е небето
Над мъдрия и стар Балкан,
Тъй вечно да е битието
На твоя род, ювиги кан!..

ЗВЕЗДА
На Златка

Обичам те! Две думи само,
А в тях едно сърце звъни
С една мечта да бъдем двама
Чак до последните си дни.

През огън и вода да минем,
Самия ад да прекосим,
Но любовта ни несравнима
Във себе си да съхраним.

И в чернозема на живота
Да хвърлим здрави семена.
Да вземем сърпа на доброто
И да пожънем добрина…

Каква звезда над мен е гряла,
С каква орисница дошла?
Но щом със теб ме е събрала,
Щастлива значи е била!

ТЪГА
На Илия Бахаров

Тъй ниско слизат облаците зиме
Над селото, над родната ми къща.
Там ехото повтаря мойто име
И само спомените се завръщат.

Скрипти снегът под стъпките ми още,
Изскръцва тъжно старата вратичка.
На бунището не шумят кокошки,
Да ме посрещне куче не притичва.

И къщата сега сама тъмнее,
Приведена от старост насред двора.
Черницата, приседнала до нея,
Мълчи. Ни полъх, нито сенчица от хора!

Зловеща мъртва тишина нахлува
В душата ми, до болка закопняла
-    Като дете- отново да лудува
Под светлината на луната бяла.

С набодена пета от гнили тръни,
От Болка настрана захвърлил хляба,
През плач на прага дървен да се спъна
И да се гушна в пазвата на баба…

Отминалото често ще се връща
И облаците пак ще слизат зиме,
Ще търсят ниско родната ми къща:
Уви, и мене няма да ме има!

По покана на Българска генеалогична федерация, Институт за исторически изследвания при БАН, авторът на наскоро представената в

С полагане на клетва от новия общински съветник Йовчо Христов Йовчев ще започне  на 25 ноември

Статут на Коледарския празни кна Стралджа