"...че бирник царски дошел е днескаи сиромаси - тресе ги треска..." из НА НИВАТАДо гроба слънце те гори,и все ори, ори, ори...Като няма прокопсия,плюл съм в тази орисия!Дома се връщаш окапал вечепо късна вечер и отдалечезачуеш в село и плач, и врява...Какво ще бъде? - недоумявакратуна проста; а виж, излиза,че бирник царски дошел е днескаи сиромаси - тресе ги треска:"Не взема само от голо риза,дете от майка!" - тъй всеки дума.И ще помислиш, че бие глума:"Да готвиш толкоз!" О-хо, в главатапочешеш ли се най-на еднъжки,пари да падат наместо въшки!И смяташ, мислиш, до механата.Там, колко щеш,на вяра пий,че то поглеж!Дий...Дий, воле, дий!Така си мреш,сме ний,така - поглеж!Дий...Дий, краста, дий!* * *ГРАД СТРАЛДЖА13.30 Ч. - – 100 ГОДИНИ ОТ СМЪРТТА НА П.К. ЯВОРОВ.ПОДНАСЯНЕ НА ВЕНЦИ ОТ ПРИЗНАТЕЛНОТО ГРАЖДАНСТВО И СЛОВОПРЕД ПАМЕТНИКА НА П.К. ЯВОРОВ* * *АрменциИзгнаници клети, отломка нищожнаот винаги храбър народ мъченик,дечица на майка робиня тревожнаи жертви на подвиг чутовно велик -далеч от родина, в край чужди събрани,изпити и бледни, в порутен бордей,те пият, а тънат сърцата им в рани,и пеят, тъй както през сълзи се пей. Те пият... В пиянство щат лесно забравипредишни неволи и днешни беди,в кипящото вино щат спомен удави,заспа ще дух болен в разбити гърди;глава ще натегне, от нея тогаваизчезна ще майчин страдалчески лики няма да чуват, в пияна забрава,за помощ синовна всегдашния клик. Кат гонено стадо от някой звяр гладен,разпръснати ей ги навсякъде веч -тиранин беснеещ, кръвник безпощаден,върху им издигна за всякога меч;оставили в кърви нещастна родина,оставили в пламък и бащин си кът,немили-недраги в далека чужбина,един - в механата! - открит им е път. Те пеят.. И дива е тяхната песен,че рани разяждат ранени сърца,че злоба ги дави в кипежа си бесени сълзи изстисква на бледни лица...Че злъчка препълня сърца угнетени,че огън в главите разсъдък суши,че молния свети в очи накървени,че мъст, мъст кръвнишка жадуват души. А зимната буря им сякаш приглася,бучи и завива страхотно в нощтаи вихром подема, издига, разнасябунтовната песен широко в света.И все по-зловещо небето тъмнее,и все по се мръщи студената нощ,и все по-горещо дружината пее,и буря приглася с нечувана мощ... Те пият и пеят... Отломка нищожнаот винаги храбър народ мъченик,дечица на майка робиня тревожнаи жертви на подвиг чутовно велик -далеч от родина, и боси, и голи,в край чужди събрани, в порутен бордей,те пият - пиянство забравя неволи,и пеят, тъй както през сълзи се пей.Ще бъдеш в бялоЩе бъдеш в бяло - с вейка от маслинаи като ангел в бяло облекло...А мисля днес; света прогнил от злоне е, щом той е твоята родина.И ето усъмних се най-подирв невярата тревожна - искам мир. И с вяра ще разкрия аз прегръдки,загледан в две залюбени очи,и тих ще пия техните лъчи, -ще пия светлина, лечебни глътки.И пак ще се обърна просветленсвета да видя цял при ярък ден. И нека съсипни се той окаже!(Веднъж ли съм се спъвал в съсипни,залутан из среднощни тъмнини?)Аз бих намерил и тогава дажеобломки, от които да създамнов свят за двама ни, и свят, и храм.