Всички взети решения днес. Заседанието беше насрочено за 11 ч.

Проф. Николай Петров е предложен за удостояване с орден „Стара планина“

Министерският съвет предлага на Президента на Република България да удостои с орден „Стара планина“ – първа степен, с мечове, проф. д-р Николай Петров, д.м.н., за изключителните му заслуги, свързани с развитието на медицинската наука и практика у нас.
Бригаден генерал проф. Николай Петров, д.м.н., е роден през 1959 г. в гр. Средец. Завършва медицина във ВМИ – Варна. Професионалното му развитие започва като клиничен ординатор във Военна болница – Бургас. В периода 1991-1992 г. заема длъжността началник на отделение по анестезиология, реанимация и интензивно лечение. В следващите 12 години е ординатор, асистент, старши и главен асистент във ВМА - София. През 2004 г. е избран за началник на катедра по анестезиология, реанимация и интензивно лечение към ВМА - София, а от 2007 г. заема длъжността заместник-началник по диагностично-лечебната дейност на МБАЛ - София към ВМА. Назначен е за началник на ВМА и е удостоен с висше офицерско звание „бригаден генерал”, считано от 3 юни 2014 г.
Служебен министър на здравеопазването е в състава на 88-ото правителство на България (13 март - 29 май 2013 г.).
Проф. д-р Николай Петров е автор на четири самостоятелни научни разработки и съавтор в 10. Има над 170 публикации в научна медицинска литература. Той е и главен редактор на списанията „Анестезиология и интензивно лечение” и на „Клинично хранене”.
От 2004 г. е републикански консултант по анестезиология, реанимация и интензивно лечение. Член е на Европейската асоциация по Анестезиология и интензивно лечение, на Европейската асоциация по парентерално и ентерално хранене, на Европейската асоциация по интензивна медицина и на Американската асоциация на анестезиолозите. През 2008 г. е избран за президент на Българското дружество по парентерално и ентерално хранене. От 2009 г. е и президент на Дружеството на анестезиолозите в България. През май 2014 г. е избран за вицепрезидент на Световната асоциация по интравенозна анестезия.

Отчуждават се частни имоти за реконструкцията
и електрификацията на железопътната отсечка Димитровград – Харманли

Правителството отчужди части от имоти – частна собственост, намиращи се в землището на Симеоновград, необходими за реконструкцията и електрификацията на железопътната отсечка Димитровград – Харманли. Трасето е с приблизителна дължина 36 км.
Проектът цели оптимизиране на ж. п. линията Пловдив – Свиленград – турска/гръцка граница за скорост 160 км/час. Ж. п. линията е част от трансевропейските транспортни коридори ІV и ІХ и е обявена за обект с национално значение.
Финансирането на процедурите по отчуждаване на имотите се осигурява от НКЖИ, а решението на МС може да бъде обжалвано в 14-дневен срок от съобщаването им на заинтересованите лица по реда на АПК.
Кабинетът даде съгласието си имоти – собственост на УМБАЛ „Свети Георги” ЕАД, Пловдив, да бъдат заменени чрез пряко договаряне с „Булфарма” ООД. Лечебното заведение е търговско дружество със 100% държавно участие в капитала.
Двете сгради, предмет на замяната, се намират върху терен на „Булфарма”. Дружеството е заявило желанието си да получи собствеността върху тях срещу ангажимент да изгради нова сграда за болницата в съответствие със съществуващия инвестиционен проект. Към настоящия момент лечебното заведение ползва сградите за аптека и бункер за леснозапалими вещества.
Замяната на имотите ще се извърши при начална цена не по-ниска от пазарната стойност, определена към момента на завършване на новото строителство от независим оценител, сертифициран от Камарата на независимите оценители в България, при спазване принципа на еквивалентност на престациите. Правото на собственост ще се прехвърли след завършването на строежа на новопроектирана сграда и въвеждането й в експлоатация, в срок не по-дълъг от 2 години от датата на влизане в сила на Решението на МС.
С друго решение от частна в публична държавна собственост беше променен статутът на имот в Ботевград, управляван от Министерството на правосъдието. В сградата на ул. „Свобода“ 3 в града се помещават Районният съд, Районната прокуратура, Службата по вписванията и Областното звено „Охрана“.



Джеймс Ригсби ще бъде почетен консул
на България в щата Джорджия

Министерският съвет назначи Джеймс Ригсби, гражданин на Съединените американски щати, за почетен консул на България в щата Джорджия, САЩ, със седалище град Огъста.

Джеймс Ригсби е завършил банково дело и професионалната му кариера преминава в банковия сектор. Работил е в Департамента по банки и финанси на щата Джорджия и е заемал ръководни постове в различни банкови институции в същия щат. Развива широка обществена дейност в подкрепа местния спорт, в частност голфа. Общественото положение на Джеймс Ригсби и контактите му на местно ниво са показателни за възможностите му да допринесе за развитието на двустранните отношения между България и САЩ.


Определя се редът за финансиране на проекти
за разширяване на системата за въздушно командване и контрол от Агенцията на НАТО
за комуникации и информация

Правителството одобри проекта на меморандум, който министерствата на отбраната на България и още девет страни от НАТО ще сключат с Агенцията на НАТО за комуникации и информация относно сътрудничество при изпълнението на проекти за разширяване на системата за въздушно командване и контрол.
Целта на документа е да регламентира механизмите за планиране и изпълнение на проектите. Той определя подробно разпоредбите, в съответствие с които страните и Агенцията ще си сътрудничат – от изготвянето на покана за оферта до съвместна инспекция за окончателно приемане на проекта. Обхватът на проектите, доколкото това засяга общото финансиране на НАТО, ще бъде определен от съответните комитети на Алианса.
Сключването на меморандума ще позволи изпълнението на една от дейностите в Националната програма „България в НАТО и ЕС 2020”. Това е проект от Пакета от способности „Система за командване и контрол на въздушното пространство”, реализиран съвместно с Агенцията на НАТО.
Правителството прие също промяна в РМС 324/2011, с което е одобрено Програмното споразумение по програмата за Европейски флот за въздушен транспорт (EATF). Тя създава възможност министърът на отбраната или упълномощено от него лице да сключва необходимите договорености по изпълнение на Споразумението. Това ще облекчи процедурите при подписване на бъдещите споразумения във връзка с организиране и провеждане от Министерството на отбраната на мероприятия в рамките на програмата за EATF.
Целта на EATF е да се повиши предоставянето на военен въздушен транспорт в рамките на ЕС чрез по-доброто използване на съществуващите материални ресурси, да се разработят конкретни решения за увеличаване ефективността на съществуващите и бъдещите средства за въздушен транспорт, както и да се оптимизират настоящи и бъдещи организации и структури в сферата на въздушния транспорт.
По линия на Програмата през юни 2014 г. на летище Пловдив беше проведена тренировка на военнотранспортната авиация с участието на 11 държави от НАТО и ЕС. Предоставените съоръжения и домакинска поддръжка бяха високо оценени и България е определена като постоянна локация за провеждане на последващи летателни тренировки и курсове за подготовка на екипажите от военнотранспортната авиация.


Определени са процедурите за прилагане
на реадмисионното споразумение между ЕС
и Турция

Министрите одобриха проекта на протокол между правителствата на България и на Турция за прилагане на Споразумението между Европейския съюз и Турция за обратно приемане на незаконно пребиваващи лица. С протокола се определят конкретните изисквания, условия и процедури за прилагане на реадмисионното споразумение в двустранните отношения между България и Турция – компетентни органи, гранични контролнопропускателни пунктове за изпълнение на реадмисията, сроковете за изпълнение, особености при предаването на граждани на трети страни, транзитно преминаване, съпътстващи документи и т. н.
Споразумението между ЕС и Турция беше подписано след дълги преговори в края на 2013 г. и влезе в сила от 1 октомври 2014 г.





България ще настоява за мерки в подкрепа
на производителите на мляко и млечни продукти
в ЕС, заради наложената от Русия забрана за внос

На заседанието на Съвета на ЕС по земеделие и рибарство на 26 януари България ще настоява да бъдат предприети мерки на ниво Европейски съюз, които осигуряват подкрепа на всички производители на мляко и млечни продукти в ЕС. Това е записано в одобрената днес от правителството позиция за заседанието.
На Съвета Европейската комисия ще представи информация във връзка с руската забрана за внос на селскостопански продукти от ЕС. Земеделските производители в България понасят загуби от наложената от Русия забрана за внос, като най-засегнати са секторите на млякото и млечните продукти и на плодовете и зеленчуците.
Свиването на пазара рефлектира върху изкупната цена на млякото. Затова за страната ни е особено важно в този сектор да бъдат предприети мерки на ниво ЕС, които осигуряват подкрепа на всички производители в Съюза. Считаме, че Европейската комисия трябва да изготви допълнителен анализ на актуалната ситуация на пазара, въз основа на който да се вземат решения за следващи мерки за неговото стабилизиране. Бихме подкрепили въвеждането на експортни субсидии за сирена, включително българските бяло саламурено сирене и кашкавал. България ще оцени положително предоставянето на възможност на държавите-членки да прилагат временна държавна помощ по отношение на производителите на мляко, за да се избегнат масови фалити и загуба на поминък в цели региони.
По отношение на сектора на плодовете и зеленчуците България настоява предвиденото удължаване на срока на механизма, основаващ се на подпомагане за определени количества продукти, да се прилага и по отношение на държавите-членки, на които съгласно Делегиран регламент (ЕС) №1031/2014 беше предоставена възможността за прилагане на мерките за количествата до 3000 тона, до достигане на този лимит.
Правителството одобри и позицията на България за участие в заседанието на Съвета на ЕС по икономически и финансови въпроси (ЕКОФИН), което ще се проведе на 27 януари в Брюксел. По време на заседанието Комисията ще представи проект на Регламент за Европейския фонд за стратегически инвестиции в рамките на плана за инвестиции в Европа, по който министрите на финансите ще обменят първи мнения.
Членовете на Съвета ще вземат отношение по направения вече преглед на реформите в системата за икономическо управление на ЕС и ще обсъдят политиките в тази област. Предстои да бъде разгледано и Съобщението на ЕК за възможностите за гъвкавост в рамките на Пакта за стабилност и растеж, които целят засилване на връзката между инвестиции, структурни реформи и фискална отговорност.
С други решения правителството одобри резултатите от проведените заседания на Съвета на Европейския съюз във формати Околна среда и Земеделие и рибарство.
Министрите на околната среда постигнаха политическо споразумение по предложението за регламент относно мониторинга, докладването и верификацията на емисиите на въглероден диоксид от морския транспорт и по предложението за изменение на Директива 94/62/ЕО относно опаковките и отпадъците от опаковки с цел намаляване на потреблението на леки пластмасови пликове за покупки. Съветът прие общия подход по предложение за директива за ограничаване на емисиите във въздуха на определени замърсители, изпускани от средни горивни инсталации и през април ще може да започне преговори с ЕП.
На заседанието на Съвета по земеделие и рибарство, проведено на 15 и 16 декември в Брюксел, беше постигнато политическо споразумение относно предложението за регламент за определяне на възможностите за риболов за някои рибни запаси за 2015 г., приложими в Черно море, въз основа на компромисно предложение на Председателството, изготвено в споразумение с Комисията. Основният елемент в него е запазването на количествата общ допустим улов за калкан и трицона на нивата от 2014 г.
Съветът прие заключения относно укрепване на политиките на ЕС за младите фермери, както и относно процента на грешки в разходите за селското стопанство.
Министрите обмениха мнения относно бъдещето на сектора на млякото. Обсъдено беше и предложение от делегацията на Полша за разсрочено изплащане на свръхналога при превишаване на млечните квоти на безлихвени вноски, както и за адаптиране на коефициента за маслена корекция. По искане на 12 държави-членки, сред които и България, беше разгледано предложение за удължаване на срока на допустимост на разходите по програмите за развитие на селските райони 2007-2013 с шест месеца, искането на Белгия за удължаване на преходния режим за програмите за развитие на селските райони с осем месеца, както и искането на Председателството, отправено към Комисията да поеме задължението да осигури плавен старт на ПРСР 2014-2020, да избегне голямото забавяне на тяхното одобрение и да предостави максимална гъвкавост за интерпретация на регламентите. Много делегации, сред които и на България, подкрепиха представените искания.




Приета е управленската програма
на правителството

Министрите приеха Програма на правителството за стабилно развитие на Република България (2014-2018 г.). Документът е разработен в изпълнение на Коалиционното споразумение за съставяне на проевропейско реформаторско правителство за устойчиво развитие на България. Той се базира на Програмната декларация, съдържаща приоритети, които ще допринесат за укрепване на държавността и ангажиране със състоятелни, ефективни и дългосрочни политики в области като съдебна реформа, здравеопазване, образование, пенсионна реформа, енергетика, изборно законодателство, демографска политика.
Визията, очертана от правителството, е България да бъде европейска държава, която спазва върховенството на закона и има институции, които работят в интерес на гражданите, гарантират ефективност и прозрачност и създават условия за достоен живот и личностно развитие.
Управленската програма е съобразена с трудната икономическа и социална ситуация в страната, състоянието в публичните финанси, банковия и енергийния сектор, като отчита необходимостта от решителни и неотложни реформи. Тя обхваща 21 области, за чието развитие кабинетът набеляза 423 конкретни цели и 1155 мерки. Областите са: външна политика, правосъдие, икономика и растеж, публични финанси, еврофондове, законодателни промени в сферата на обществените поръчки, електронно управление и държавна администрация, образование и наука, социална политика, здравеопазване, енергетика, транспорт и инфраструктура, регионална политика, земеделие, селскостопанство и гори, екология и опазване на околната среда, превенция и контрол на рисковете от бедствия и аварии, култура и духовност, подобряване на публичната среда, отбрана, сигурност и обществен ред и младежта и спорта. За всяка от областите в програмата са набелязани конкретни приоритети.
С приемането на документа кабинетът застава зад своите ангажименти за насърчаване на прозрачността, борбата с битовата престъпност и корупцията и използване на новите технологии за укрепване на управлението.






Гарантира се устойчивост на предприетите мерки
за крайно обезвреждане на залежалите пестициди
на територията на България

Правителството пое ангажимент, с който да се гарантира устойчивост на предприетите мерки за крайно обезвреждане на залежалите пестициди на територията на България. Кабинетът възложи на министъра на околната среда и водите след приключване на проекта „Екологосъобразно обезвреждане на излезли от употреба пестициди и други препарати за растителна защита с изтекъл срок на годност“ през м. декември 2019 г. да предложи мерки и дейности за обезвреждане и на останали количества пестициди. Целта е да бъдат решени и тези въпроси, които биха останали нерешени в края на периода на изпълнение на проекта.
Проектът се изпълнява по Българо-швейцарската програма за сътрудничество за намаляване на икономическите и социалните неравенства в рамките на разширения Европейски съюз.
Проблемът със залежалите пестициди възникват в страната след 1990 г. в резултат на ликвидиране на бившите ТКЗС и АПК. Държавата, в лицето на МОСВ, е поела отговорността за тяхното обезвреждане. Мерките за събиране, транспортиране и третиране на негодните за употреба пестициди, акумулирани в последните години, е уреден в Закона за управление на отпадъците и в Закона за защита на растенията, които вменяват тази отговорност на притежателите на отпадъците.
Приемането на днешното решение дава възможност да се реши окончателно проблемът с излезлите от употреба пестициди и средства за растителна защита в България, който продължава 25 години, като се вземе под внимание фактът, че централизираното събиране, преопаковане, износ и унищожаване на пестициди е икономически по-изгодно от решаването на проблема в различно време и от различни субекти. То води до намаляване на риска от бъдещи замърсявания на околната среда и опасности за здравето на населението, свързани с безстопанствените пестициди.


Всички големи предприятия ще се подлагат
на енергийно обследване поне веднъж
на четири години

Правителството одобри проект на закон за енергийната ефективност. Той е разработен във връзка с транспонирането на Директива 2012/27/ЕС относно енергийната ефективност.
Със законопроекта се регламентира начинът за определяне на националната цел за енергийна ефективност за 2020 г. За подпомагане изпълнението на националната цел се въвежда и цел за повишаване на енергийната ефективност при крайното потребление на енергия, която ще се разпредели като индивидуални цели между:
крайните снабдители, доставчиците от последна инстанция, търговците с издадена лицензия за дейността „търговия с електрическа енергия“, които продават електрическа енергия на крайни клиенти повече от 75 GWh годишно;
топлопреносните предприятия и доставчиците на топлинна енергия, които продават топлинна енергия на крайни клиенти повече от 75 GWh годишно;
крайните снабдители и търговци с природен газ, които продават на крайни клиенти повече от 8 млн. нормални кубически метра годишно;
търговците с течни горива, които продават на крайни клиенти повече от 6,5 хил. тона течни горива годишно – с изключение на горивата за транспортни цели;
търговците с твърди горива, които продават на крайни клиенти повече от 13 хил. тона твърди горива годишно.
Въвежда се задължение във всички отоплявани и/или охлаждани сгради, държавна собственост, ежегодно да се предприемат мерки за подобряване на енергийните характеристики на поне 3% от общата им разгъната застроена площ.
Регламентира се изискване всички големи предприятия да се подлагат на енергийно обследване поне веднъж на всеки четири години.
Със законопроекта се предвижда издаване на сертификат за отделни части в дадена сграда, в случай че тези части имат различно предназначение.
В проектозакона е регламентирано също, че срокът на валидност на удостоверенията за вписване в публичните регистри на лицата, извършващи обследване за енергийна ефективност и сертифициране на сгради и обследване за енергийна ефективност на промишлени системи, се увеличава от 3 на 5 години. Очаква се тази промяна да съдейства за намаляване на административната тежест пред бизнеса.
Предвидена е възможност за изпълнение на индивидуалните цели задължените лица да правят вноски във Фонд „Енергийна ефективност и възобновяеми източници“ или в други финансови посредници, с които да се финансират мерки за повишаване на енергийната ефективност. Размерът на вноските се определя по специална методика, разработена от изпълнителния директор на Агенцията за устойчиво енергийно развитие и утвърдена от министъра на енергетиката.
За въвеждането на разпоредби от Директива 2012/27/ЕС със законопроекта се предлагат също изменения и допълнения в Закона за енергетиката. Те са насочени към гарантиране на ефективни и адекватни мерки за защита на правата на потребителите на енергийни услуги.


Регламентират се правила за безопасност
на ски пистите и в ски зоните

Правителството прие Наредба за обезопасяването и информационната обезпеченост на ски пистите в Република България и за определяне правилата за безопасност върху територията на ски пистите и ски зоните и за организацията на работата на ски патрулите. Целта е да се създадат нормативни изисквания, при спазването на които следва да функционират ски пистите на територията на страната, да се въведат правила за обезопасяване и информационна обезпеченост на ски пистите, да бъдат посочени правилата за безопасност, които следва да се спазват на тяхната територия и в ски зоните. Определени са и органите за контрол, включително чрез създаването на специализиран орган, наречен от Закона за туризма „ски патрул”.
Ски пистите ще се квалифицират съобразно степента на тяхната сложност, характера и профила на терена във възходящ ред чрез използването на зелени, сини, червени и черни знаци. Зелената писта е лека, за начинаещи; синята е лесна писта, червената – средно трудна, а черната – трудна. Наредбата определя и правата и задълженията на заинтересованите субекти от предлагането и потребяването на туристически услуги върху територията на ски пистите и ски зоните.
Чрез приемането на наредбата ще се подобри и информираността на потребителите на туристически услуги, което е от ключово значение за всеки свободен пазар и ще се повиши тяхната сигурност при потребяването на съответните туристически услуги.
Наредбата ще влезе в сила от 1 октомври 2015 г.


Най-ниските заплати за държавни служители стават 380 лв.

Правителството одобри промени в Наредбата за заплатите на служителите в държавната администрация.
С измененията минималните размери на основните месечни заплати на служителите, които не достигат новия размер на МРЗ за страната, определен от 1 януари т. г., стават 360 лв. Минималните размери на основните месечни заплати на държавните служители, които не достигат определения със Закона за държавния бюджет за 2015 г. минимален размер за най-ниската длъжност, заемана от държавен служител, стават 380 лв.
С промените в наредбата ще бъде отразена и промяната във възнагражденията, която следва промяната в МРЗ от 1 юли 2015 г.



Актуализиран е съставът на Междуведомствената комисия за възстановяване и подпомагане

С промени в Правилника за организацията и дейността на Междуведомствената комисия за възстановяване и подпомагане към Министерския съвет правителството актуализира състава на Комисията съобразно новата структура на кабинета.
От Правилника отпада текстът, според който Комисията информира Министерството на финансите, Сметната палата, съответния първостепенен разпоредител с бюджет и областните управители относно постановленията за предоставяне на целеви средства за предотвратяване, овладяване и преодоляване на последиците от бедствия, тъй като постановленията се приемат от Министерския съвет и се обнародват в „Държавен вестник”.


Остава в сила българо-румънско транспортно споразумение

Правителството отмени решение №433/2014 г., с което на румънската страна се предлага да бъде прекратено действието на двустранно споразумение за превоз на моторни превозни средства и на пътници с кораби между граничните пунктове по съвместния участък на р. Дунав. Съгласно процедурата, споразумението следва да бъде прекратено шест месеца след официалното уведомяване на румънската страна. Този срок изтича на 25 януари т. г.
След тази дата обаче и до подписването на ново споразумение, е възможно да бъдат въвеждани еднолично от всяка страна такси за приставане на различни пристанища. Направеният анализ от Министерството на транспорта, информационните технологии и съобщенията показва, че такива такси биха затруднили силно работата на дружествата-оператори по линията Оряхово-Бекет.
След преговори, представители на двете страни се обединиха около позицията за оставане в сила на досегашното споразумение. Причините за предлаганата му по-рано отмяна – съществуващи противоречия с европейското законодателство, до подписването на ново споразумение ще бъдат преодолени като двете държави декларират, че ще спазват разпоредбите на актовете на ЕС, гарантират ефективната свобода на договаряне, на забрана за дискриминация спрямо държави-членки, както и на принципа за гарантиране на равнопоставена конкуренция в рамките на вътрешния пазар на ЕС.


Правителството отпуска 40 млн. лв. допълнително на „БДЖ – Пътнически превози“

Правителството одобри допълнителни разходи по бюджета на Министерството на транспорта, информационните технологии и съобщенията за 2015 г. в размер на 40 млн. лв.
Средствата, които се осигуряват от централния бюджет, са допълнение на средствата, включени в чл. 24 от Закона за държавния бюджет на Република България за 2015 г. за „БДЖ – Пътнически превози“ ЕООД. Те ще създадат предпоставки за изпълнение на извършваните обществени превозни услуги и за осигуряване на нормални условия за пътуване на ползващите железопътен транспорт.


Създават се законови условия България да усвои максимално финансовия пакет от ОСП 2014-2020 г.

Правителство предлага на Народното събрание проект на закон за изменение и допълнение на Закона подпомагане на земеделските производители. С него се създават основни правила за въвеждането на схемите, изискванията и конкретните национални решения за директните плащания в България за периода 2015-2020 г. Новите схеми за директни плащания в страната ще бъдат приложени като се отчитат общите задължения съгласно Регламент (ЕС) №1307/2013 и прилагащите регламенти. Предвидените инструменти и начините на прилагане ще отразяват в максимална степен националните особености и приоритети в сферата на земеделието.
Със законопроекта се регламентира редът за изготвяне, одобрение и прилагане на Програмата за развитие на селските райони за периода 2014-2020 г.
В съответствие с изискванията на законодателството на ЕС се урежда създаването на Система за съвети в земеделието, която включва както Националната служба за съвети в земеделието, така и другите лица, които предоставят съвети на земеделските стопани. Промените в закона са насочени към осигуряване на съвети за земеделските стопани, свързани с получаването на подпомагане от фондовете на ЕС и с тяхната земеделска дейност.
Създава се общо правно основание министърът на земеделието и храните да издава наредби по прилагане на регламенти на Европейския съюз в областта на Общата селскостопанска политика.
Очакваните резултати от прилагането на проекта на акт са свързани с успешно прилагане на схемите за директни плащания в периода 2015-2020 г. и изготвяне, одобрение и прилагане на ПРСР в периода 2014-2020 г. Всички предложени промени са насочени към максимално усвояване на финансовия пакет на страната за директни плащания и за развитие на селските райони, както и към повишаване на конкурентоспособността на земеделското производство в България и на доходите на земеделските производители.