На 09.08.2016 г. от 14.00 часа в сградата на ОД МВР Ямбол в гр.Ямбол, ще се проведе брифинг с участието на Зам. Апелативния прокурор и говорител при Апелативна прокуратура Бургас г-жа Йовита Григорова, Директора на ОД МВР Ямбол г-н Генчо Иванов, Зам.Окръжния прокурор при Окръжна прокуратура Ямбол г-н Едмонд Гоцев и Зам. Районния прокурор при Районна прокуратура Ямбол г-н Иван Иванов, по повод разкриване на тежко умишлено престъпление, извършено по общоопасен начин.
Пресцентър при Апелативна прокуратура - Бургас
Общоопасни престъпления са:
Умишлен палеж /чл. 330 от НК/.
Съгласно чл. 330, ал. 1 от НК, който запали сграда, инвентар, стоки, замеделски или други произведения, гора, мишини, рудник или друго имущество със значителна стойност, се наказва за палеж.
Субект на умишления палеж е всяко наказателноотговорно лице.
Предмет на престъплението може да бъде движимо или недвижимо имущество, което има значителна стойност. Стойността на запаленото имущество се определя от нейния абсолютен размер в пари към момента на палежа. Имуществото има значителна стойност ако по пазарни цени тя е поне няколко хиляди. В случаите, когато имуществото, предмет на престъплението, не е със значителна стойност и е чуждо на дееца, отговорността за последния е по чл. 216 от НК – унищожаване и повреждане. Без значение за състава на престъплението е дали запаленото имущество е лична собственост на дееца или не.
Изпълнителното деяние се изразява в запалване предмета на престъплението. То може да бъде осъществено чрез действие или бездействие. За да е довършен палежът е необходимо подпалената вещ да може да гори самостоятелно. Размерът не причинените вреди не е признак на състава.
От субективна страна престъплението е умишлено – пряко или евентуален умисъл, но деецът не трябва да има за цел отслабване на властта или създаване на затруднения, защото тогава ще се касае до диверсия по чл. 106 от НК.
Умишленият палеж е квалифициран, когато:
· ако палежът е представлявал опасност за живота на някого /чл. 330, ал. 2, т. 1 от НК/. Тази опасност трябва да бъде конкретна и реална /не е необходимо да е и реализирана/. Тя трабвя да е налице по отношение на лице, различно от дееца. По отношение на тази опасност деецът трябва да има непредпазливо отношение.
· Ако е имало опасност пожарът да се разпостре и върху други имоти със значителна стойност /чл. 330, ал. 2, т. 2 от НК/. Не е необходимо друготно имущество дас е намира в непосредствена близост, важното е да е имало конкретна възможност за разпростиране на пожара при съществуващи конкретни възможности за разпространяване на пожара при съществуващи конкретни условия. Не е необходимо тази възможност да е реализирана.
· Ако запаленото имущество има историческа, научна или художествена стойност или ако в запаленото помещение се пазят предмети, които имат такава стойност /чл. 330, ал. 2, т. 3 от НК/.
· Ако палежът е извършен от лице, което действа по поръчка или в изпълнение на решение на организация или група по чл. 321а или организирана престъпна група /чл. 330, ал. 2, т. 4 от НК/.
· Ако запалената гора или друго имущество със значителна стойност се намира в защитена територия /чл. 330, ал. 2, т. 5 от НК/.
Други квалифицирани състави са дадени в чл. 330, ал. 3 от НК, но те намират приложение само във връзка със случаите по чл. 330, ал. 2, не и по осъществяване на основния състав на палежа. Първата хипотеза на чл. 330, ал. 3 от НК е при осъществяване на някой от квалифицираните състави по ал. 2 на чл. 330 да са настъпили значителни вреди. Ако обаче квалифициращият елемент липсва, макар и от палежа да са настъпили значителни вреди, отговорността ще бъде по основния състав.
Втората хипотеза на чл. 330, ал. 3 от НК е при осъществяване на някой от квалифицираните състави по ал. 2 на чл. 330 да е последвала смъртта на някого. И тук деецът иска или допуска възникването на пожара, но отношението му към настъпилата смърт е отрицателно. Квалифицираният умишлен палеж по чл. 330, ал. 3, пр. 2 от НК поглъща непредпазливо причинената смърт. Ако по отношение на смъртта деецът е действал с умисъл, не може да се приложи разпоредбата на чл. 330, ал. 3, пр. 2 от НК, а ще е налице идеална съвкупност от престъпления – умишлен палеж по чл. 330, ал. 1 и умишлено убийство по чл. 115 и сл. от НК.
Палеж по непредпазливост /чл. 331 от НК/.
Поради голямата обществена опасност на палежа, като престъпление е въздигнато и непредпазливото му причиняване.
Субект на непредпазливия палуж е всяко наказателноотговорно лице.
Предметът на престъплението е същият като този по чл. 330, ал. 1 от НК, с тази разлика, че имуществото, предмет на престъплението може да бъде само чуждо за дееца, не и негово собствено.
Изпълнителното деяние е същото като при умишления палеж.
Квалифицирани състави на непредпазливия палеж са предвидени, когато от него е настъпила смъртта на някого или са последвали значителни вреди. И тъй като по отношение на палежа деецът е действал непредпазливо, не може да има умисъл по отношение на причинената смърт или значителни вреди.
В чл. 332 от НК е предвидено едно изключение от общото правило, че е невъзможен доброволен отказ от довършено престъпление. Посочената разпоредба предвижда отпадане на наказателната отговорност за палеж, при кумулативното наличие на три условия: 1. отказът да е станал по собствена подбуда; 2. деецът да е загасил пожара незабавно и 3. това да е станало преди да са настъпили значителни вреди. Не се изисква деецът лично да е извършил всички действия по загасяване на пожара, но е необходимо той да е техен инициатор.
Умишлено наводняване /чл. 334 от НК/.
Наводняване по см. на НК е стихийно изтичане на големи водни маси.
Основният състав на умишленото наводняване е даден в чл. 334, ал. 1 от НК, според който текст, койтоп ричини наводняване и с това изложи на опасност живота или имота на другиго, се наказва...
Субект на умишленото наводняване е всяко наказателноотговорно лице.
Изпълнителното деяние се изразява в поставяне или остовяне в действие на големи водни маси така, че те протичат стихийно. За разлика от палежа, не е установено изискване застрашените имущества да са на значителна стойност. Необходимо е обаче, те да не принадлежта на дееца.
Престъплението е резултатно на поставяне в опасност. За наличието на престъпление е необходимо в причинна връзка с наводняването да е изложен на опасност живота или имота на другиго, различен от дееца. Достатъчно, за да бъде довършено престъплението, е създаването на реална, конкретна опасност за живота или имота на другиго, бе да е необходимо тя да се реализира.
От субективна страна формата на вина е умисъл, но отношението на дееца към възникналата конкретна опасност за живота или имота някого трябва да е непредпазливост.
В случаите, когато опасността по ал. 1 на чл. 334 от НК е реализирана, деянието ще бъде квалифицирано по ал. 2 на чл. 334 от НК. И тук както при палежът, деецът трябва да има умисъл по отношение на наводняването, а по отношение на реално настъпилите последици – смъртта на другиго или значителните вреди, непредпазливо отношение. Ако по отношение на смъртта деецът е имал умишлено отношение е налице иделна съвкупност между умишленото наводняване по чл. 334, ал. 1 и умишленото убийство по чл. 115 и сл. от НК.
Наводняването, подобно на палежа, е въздигнато в престъпление, когато е извършено по непредпазливост. Основният състав на непредпазливото наводнение е даден в чл. 335, ал. 1 от НК. Единствената разлика между основния състав на умишленото наводняване и непредпазливото се състои във формата на вина – във втория случай деецът нито е искал, нито е допускал наводнението.
Деянието по чл. 335, ал. 1 от НК отново е квалифицирано ако са настъпили опасните последици – смъртта на другиго или значителни вреди. И след като по отношение на наводняването деецът е имал непредпазливо отношени, то той има същото и по отношение на настъпилите последици.
Незаконно придобиване и съгланяване на оръжие.
Друго общоопасно престъпление по раздел І на гл. ХІ е незаконното придобиване, държане или разпореждане с взривни, огнестрелни оръжия и боеприпаси.
Съгласно чл. 339, ал. 1 от НК, който придобие по какъвто и да е начин, държи или предаде другиму взривни, огнестрени, химически, биологични или ядрени оръжия или боеприпаси, без да има за това надлежно разрешение, се наказва...
Субект на престъплението по чл. 339, ал. 1 от НК може да бъде всяко наказателноотговорно лице, което не притежава необходимото разрешение за придобиване, държане или предаване другиму на съответното общоопасно средство.
Изпълнителното деяние може да се изрази в три форми – придомиване, държане или предаване другиму на съответото общоопасно средство.
Първата форма на изпълнителното деяние – придобиването, обхваща всички възможни способи за установяване фактическата власт върху предмета на престъплението – правомерни или неправомерни. Когато обаче деецът придобие общоопасните средства чрез престъпление и след това продължава да ги държи без надлежно разрешение, ще е налице реална съвкупност между двете престъления.
Втората форма на изпълнителното деяние – държането, е от типа на т.нар. продължавани престъпления, при които изпълнителното деяние се характеризира с трайно, продължаващо непрекъснато осъществяване на състава, до настъпване на някакви зависещи или не от волята на дееца обстоятелства, които го прекратяват.
От субективна страна формата на вина е умисълът.
В чл. 339, ал. 3 от НК е никриминирано предаването на взривове и оръжие, подобно на третата форма на изпълнителното деяние на чл. 339, ал. 1 от НК. Разликата между тах е, че в този случай деецът по начало има надлежното разрешение за отчуждаване или продаване на премета на престъплението. Укоримостта на неговото поведение се заключава в това, че лицето, на което се предават или отчуждават общоопасните средства няма разрешение за придобиването им или позволително за носене на съответното оръжие.