собственост на "Капитан Джак"(докато "той" плавал в чужбина), че присвоили оборотни недвижими вещи за около 11 хиляди лева, намали присъдат им условен затвор от 3 на 2 години. На първото дело им беше вменена вина за 15 хиляди лева, но състав на ЯОС върна делото...

бел. Яс - присъдите не са окончателни, а ВСЕКИ Е НЕВИНЕН ДО ДОКАЗВАНЕ НА ПРОТИВНОТО С ВЛЯЗЛА В СИЛА ПРИСЪДА

П Р И С Ъ Д А № 88/23.6.2015 г.
р. Ямбол, 23.06. 2015 год.
В   И М Е Т О  Н А  Н А Р О Д А
ЯМБОЛСКИЯТ РАЙОНЕН СЪД, VІ-ти наказателен състав, в публично съдебно заседание на 23.06.2015 год. в състав:

 

и в присъствието на прокурора М. Н.,

разгледа докладвано от съдия Панайотова    

НОХД № 396 по описа за 2015 год.

 

П Р И С Ъ Д И:

 ПРИЗНАВА подсъдимите:

М.В.В. - роден на *** ***, постоянен и настоящ адрес:***, българин, български гражданин, ЕГН **********, и

В.Г.В. - родена на *** ***, постоянен и настоящ адрес:***, българка, българска гражданка, неосъждана, ЕГН **********,

ЗА ВИНОВНИ в това, че на неустановена дата през месец август 2011 г. в гр. Ямбол, от питейно заведение „Роял”, находящо се на ул. ***, стопанисвано от „Капитан Джак” ЕООД гр.Ямбол, действайки в съучастие помежду си като съизвършители, противозаконно са присвоили чужди движими вещи, които владеели – 11751.39 лв. – оборотни средства на питейно заведение „Роял” за периода от 31.03.2011 г. до м.08.2011 г., 2 бр. килими изкуствена трева по 40 лв. всеки на стойност 80 лв., 1 сувенир водопад за 60 лв. и 5 бр. осветителни тела и кабели по 40 лв. всяко, на стойност 200 лв., или общо вещи на обща стойност 12 091.39 лв., собственост на „Капитан Джак” ЕООД гр.Ямбол – престъпление по чл.206, ал.1 вр. чл.20, ал.2 от НК,  поради което и при условията на чл.54 от НК им налага наказание от по ДВЕ ГОДИНИ ЛИШАВАНЕ ОТ СВОБОДА.

На основание чл.66 ал.1 от НК, ОТЛАГА от изтърпяване наложените на подсъдимите наказания за изпитателен срок от ЧЕТИРИ ГОДИНИ, считано от влизане на присъдата в сила.

ПРИЗНАВА подсъдимите М.В.В. и В.Г.В., ЗА НЕВИНОВНИ в това, че на неустановена дата през месец август 2011 г. в гр. Ямбол, от питейно заведение „Роял”, находящо се на ул. ***, стопанисвано от „Капитан Джак” ЕООД гр.Ямбол, действайки в съучастие помежду си като съизвършители, противозаконно са присвоили чужди движими вещи, собственост на „Капитан Джак” ЕООД гр.Ямбол, които владеели, на обща стойност 3 730 лв., както и ЗА НЕВИНОВНИ в това да са извършили обсебване на вещи в големи размери, поради което и на основание чл.304 от НПК ГИ ОПРАВДАВА по обвинението в тази му част, и за престъпление по чл.206, ал.3 от НК.

 

На основание чл.189, ал.3 от НПК, ОСЪЖДА подсъдимите М.В.В. и В.Г.В. ДА ЗАПЛАТЯТ направените по делото разноски общо в размер на 90 лева, от които 50 лв., или по 25 лева за всеки, вносими в приход на Републиканския бюджет по бюджетната сметка на ОД на МВР-Ямбол, и 40 лева, или по 20 лв. за всеки, вносими в полза на съдебната власт по сметката на ЯРС.

 

Присъдата подлежи на обжалване и протестиране в 15-дневен срок от днес пред ЯОС.
                                                         ПРЕДСЕДАТЕЛ: П.ПАНАЙОТОВА

                      СЪДЕБНИ ЗАСЕДАТЕЛИ: 1. Г.Д.

                                                                   2. А.А.

при секретаря П.Т.,



30 април 2015 - ЯОС:

Р Е Ш Е Н И Е

№ 68                                                           30.04.2015 г.                            гр.Ямбол

 

 

В ИМЕТО НА НАРОДА

 
Ямболският окръжен съд                                                  І-ви наказателен състав

На  01 април                                                                                          2015 година

В публично  заседание в следния състав:

 

ПРЕДСЕДАТЕЛ: Д.Фарфарова

    ЧЛЕНОВЕ:      Ив.Иванов

                             Ива Коджабашева

Секретар Ив.З.

Прокурор: М.Божидаров

Като разгледа докладваното от съд.Фарфарова

ВНОХД №77 по описа за 2015 година

За да се произнесе взе предвид следното:

 

С Присъда №10/19.01.2015 г. постановена по  НОХД № 1114/2014 г. ЯРС е признал подсъдимите М.В.В.  и  В. Г. В.  за виновни в това , че  на неустановена дата през месец август 2011 г. в гр.Ямбол , от питейно заведение „Р.” , находящо се на ул.Г.С.Раковски” №22 , стопанисвано от „Капитан Джак” ЕООД , действайки в съучастие , като съизвършители  , противозаконно са присвоили чужди движими вещи  , които владеели на обща стойност  15 821,39 лв. , собственост на П. Г. *** , като деянието е в големи размери , поради което и на осн.  чл.206 ал.3 вр. с ал.1 вр. с чл.20 ал.2 и чл.54 от НК ги е осъдил  на по три години лишаване от свобода всеки един от тях , като на осн. чл.66 ал.1 от НК е отложил изтърпяването  на така наложените наказания за изпитателен срок от по три години  на всеки един от тях , считано от влизане на присъдата в сила.

Със същата присъда  подсъдимите   М.  В.В.  и  В. Г. В.  са признати за невиновни  в това на  неустановена дата  през м.август  2011 г. в гр.Ямбол , от жилищен имот находящ се  на у.”И.Р.” №26 , действайки в съучастие като съизвършители  да са отнели  чужди движими вещи  на обща стойност 385 лв. от владението на собственика им  П. Г. *** , без негово съгласие  , с намерение противозаконно да ги присвоят , поради което и на осн. чл.304 от НПК ги е признал за невиновни  и ги е оправдал по така предявеното им обвинение по  чл.194 ал.1 вр. с чл.20 ал.2 от НК.

Двамата подсъдими са осъдени да заплатят и направените по делото разноски.

Така постановената присъда е обжалвана от подс. М.В.В. и В.  Г. В. в наказателно осъдителната и част по обвинението по чл.206 ал.3 пр.1 вр. с  ал.1 вр. с чл.20 ал.2 от НК , като постановена при нарушен материален закон и явно несправедлива.Излагат се съображения  , че по делото  не е установено  въззивниците  да са извършили присвоително по смисъла на чл.206 от  НК деяние.Сочи се , че по делото липсват данни  въззивниците да са извършвали  противозаконно разпореждане с чуждо движимо имущество поверено им да го пазят и управляват.Сочи се , че липсват данни  на въззивниците  да е поверявано имущество , още повече на посочената стойност.Двамата въззивници са заемали на почасова работа  длъжност „барман” , която не предполага , а по делото липсват данни  да им е поверявано имущество собственост на  „Капитан Джак” ЕООД.Сочи се , че по делото липсват данни  описаните в  обвинителния акт вещи да са собственост на  физическото лице  П.  Б..Прави се искане  за отмяна на постановената присъда  и  признаване на въззивниците за невиновни и оправдаването им по обвинението по  чл.206 ал.3 пр.1 вр. с ал.1 вр. с чл.20 ал.2 от НК.

В съдебно заседание участващия по делото прокурор  излага съображения  за правилност и законосъобразност на обжалваната присъда.Излага съображения , че е  налице   установяване на осъществяването и авторството на деянието от двамата подсъдими , както и ,че наложените им наказания  са справедливи и  правилни.Прави искане за потвърждаване на обжалваната присъда.

Въззивниците М.В. и В.В.  участват в производството  чрез редовно упълномощен защитник. Чрез защитата си поддържа жалбата си  на основанията изложени в същата и с направените искания.Излагат се съображения, че обжалваната присъда е неправилна , постановена при нарушаване на материалния закон и необоснована.Сочи се , че съда неправилно е приложил разпоредбата на чл.206 от НК , като се оспорва и анализа на доказателствата по делото  , касателно установяване на авторството на деянието.Сочи се , че въззивниците са били назначени и са работили по трудови договори  съответно за два и четири часа като  бармани в заведението стопанисвано от дружеството , както и , че по делото липсват данни  визираните в обвинението  движими вещи  да са им предоставени ,  с които да са се разпоредили.Сочи се , че материално отговорно лице е управителя на дружеството , като липсват данни за предоставянето на вещите предмет на престъпление на въззивниците , както и  да са били изнесени от тях.Сочи се и , че липсват данни за собствеността на вещите , предмет на обвинението.Излагат се съображения за  постановяване на присъдата само и единствено на показанията на  собственика и управителя на търговското дружество и на базата на предположения.Излагат се съображения , че не е налице  осъществяване на деяние и от субективна страна , тъй като от действията на въззивниците не може да се направи извод за умисъл за осъществяване на престъпното деяние по възведеното обвинение.Прави се искане за отмяна на  присъдата в осъдителната и част касателно престъпление по чл.206 ал.3 вр. с ал.1 от НК и постановяване на такава от въззивния съд с която въззивниците да бъдат признати за невиновни в осъществяване на визираното престъпно деяние.          

Съдът след цялостна проверка на присъдата  , независимо от основанията  посочени от страните  , в предмета и пределите на въззивната проверка  по чл.313 и сл. от НПК  намира  жалбата  на подсъдимите  М.В. и В.В. за основателна.

Обжалвания съдебен акт е постановен при  съществено нарушение на процесуалните правила  по смисъла на чл.348 ал.3 т.1 от НПК , поради което е налице отменителното основание на чл.335 ал.2 от НПК.

Производството по делото е било образувано  по внесен обвинителен акт  от ЯРП  с обвинение за извършени от подсъдимите М.В. и В.В. на  престъпни  деяния  съставомерни по чл.206 ал.3 вр. с ал.1 вр. с чл.20 ал.2 от НК и по чл.194 ал.1 вр. с чл.20 ал.2 от НК.

По отношение на внесеното обвинение по чл.194 ал.1 вр. с чл.20 ал.2 от НК въззивниците подсъдими  М.В. и  В.В. са  признати  на осн. чл.304 от НПК за невиновни и оправдани по това им предявено обвинение.Присъдата в тази и част не е обжалвана , влязла е в сила и не е предмет на въззивната проверка.

В хода на производството са събрани множество доказателства за времето , мястото , начина на осъществяване на деянието по чл.206 ал.3 вр. с чл.20 ал.2 от НК  и осъществените от всеки от подсъдимите действия  , включително и такива за вида , размера и стойността на  движимите вещи предмет на обсебване  , а именно такава от  15 821.39  лева.

Решавайки въпросите по чл.301 ал.1 от НПК  решаващия съд е приел за доказано  авторството на инкриминираното с  обвинителния акт  деяние в условията на съизвършителство от двамата подсъдими – М.В. и В.В. и  е признал подсъдимите  за виновни в извършване на престъпление по  чл.206 ал.3 вр. с ал.1 вр. с чл.20 ал.2 от НК.Решаващия съд е приел , че  се касае за  присвояване на чужди движими вещи  , които подсъдимите владеели на обща стойност от  15 821.39 лв., представляващи такива в големи размери ,  собственост на  П. Г. ***.

Същевременно  в мотивите на присъдата  са конкретизирани   присвоените  чужди движими вещи  , а именно  оборудване  на заведение стопанисвано от „Капитан Джак” ЕООД – столове , маси , дивани , посуда /чаши и др./, осветителни тела и кабели  , сувенир – водопад , килими – изкуствена трева и  парични средства от оборота на заведението.От приложена по делото фактура №6071026828/06.04.2011 г. се установява , че  изкуствена трева и декоративна топка са закупени от  „Капитан Джак” ЕООД , а съгласно фактура №0000001147 и приложен фискален бон от 04.04.2011 г.  същото дружество е закупило и  сувенир водопад.От приложените по делото отчет фискална памет  на касов апарат се установява , че се касае за оборот на  заведение  собственост на „Капитан Джак” ЕООД.От заключението на назначената по делото  комплексна експертиза се установява обстоятелството , че отчетените обороти  от касов апарат са такива  на  „Капитан Джак” ЕООД.Т.е. от изложеното е видно , че част от  движимите вещи , включително и паричните средства от оборота на  заведението са такива собственост на  „Капитан Джак” ЕООД.

Т.е. налице е противоречие между диспозитива и  мотивите на присъдата  по отношение на съставомерно обстоятелство , каквото е собствеността на движимите вещи  предмет на обсебване – въззивниците  М.В. и В.В. са признати за виновни  да са присвоили  движими вещи собственост на  физическото лице П. Б. , а съобразно  изложеното в мотивите на  присъдата от решаващия съд  част от същите вещи са такива собственост на търговско дружество , каквото е „Капитан Джак” ЕООД.Това противоречие между диспозитива  на постановената  , обжалвана от подсъдимите  присъда и мотивите  на същата по отношение на  съставомерно обстоятелство не дава възможност на подсъдимите  да разберат точно  за какво  престъпно деяние са признати за виновни – в присвояването на  движими вещи и пари чия собственост , както и да организират  пълноценно защитата си , респективно и да  я реализират в пълен обем.

Касае се за неяснота относно волята на съда по основни правно значими въпроси , които съобразно разпоредбата на  чл.301 ал.1 т.1 и 2 от НПК следва да намерят  ясен и категоричен отговор  както в мотивите , така и  в диспозитива на същата.Липсата на  яснота досежно действителната воля на  решаващия съд води до невъзможност на  въззивната инстанция  да осъществи  проверка на  обжалвания съдебен акт  в рамките на правомощията си.Касае се за съществено нарушение на процесуални правила  , неотстранимо  в хода на въззивното производство , но отстранимо при ново разглеждане на делото.

Констатираното от въззивния съд допуснато от решаващия такъв  противоречие между мотивите и  диспозитива на присъдата  се явява и пречка , преценено  съобразно  възможността за реализиране на правото на защита на подсъдимите а и пострадалите лица  в пълнота , респективно довело до ограничаване  на процесуалните им права   ,  за разглеждане на делото по същество от въззивната инстанция  , доколкото това процесуално нарушение е въведено като абсолютно основание за отмяна на присъдата и връщане на делото  на  първоинстанционния съд за ново разглеждане от друг състав съобразно разпоредбите на  чл.335 ал.2 вр. с чл.348 ал.3 т.1  вр. с чл.334 т.1 пр.2  от НПК.

От изложеното за проверяващата инстанция се налага извода  , че  атакуваната присъда на първоинстанционния съд в обжалваната и част,  като постановена при допуснато   отстранимо  съществено   процесуално нарушение при постановяването и , довело до  накърняване на  процесуалните  права на  подсъдимите и  пострадалите лица следва да бъде отменена в обжалваната и част  , а делото върнато за ново разглеждане от друг състав на първоинстанционния съд.С оглед на отмяната на присъдата и връщането на делото за ново разглеждане безпредметно се явява обсъждането на  доводите на защитата ,включително и наведените такива касателно авторството , които  по относимостта си касаят  съществото на делото.Същите следва да бъдат съобразени от решаващия съд при новото разглеждане на делото .

По изложените съображения и  на осн чл.335 ал.2 вр. с чл.348 ал.3 т.1    вр. с чл.334   т.1 пр.2 НПК,  Ямболският окръжен съд

 

Р      Е      Ш      И      :

 

 

ОТМЕНЯ Присъда №10/19.01.2015 г. постановена по НОХД №1114/2014 г. на ЯРС   САМО В ЧАСТТА И  с която  подсъдимите  М.В.В. и  В. Г. В.  са признати за виновни в  осъществяване на престъпление по чл.206 ал.3 вр. с ал.1 вр. с чл.20 ал.2 и чл.54 от НК и са осъдени  на по три години лишаване от свобода за всеки един от тях ,

В ЧАСТТА И  с която на осн. чл.66 ал.1 от НК е отложено изтърпяването на наложените им наказания за изпитателен срок от по три години за всеки един от тях и

 В ЧАСТТА И  с която са осъдени  да заплатят направените по делото разноски в  размер на по 25 лв. за всеки един от тях  , вносими в полза на Републикански бюджет по бюджетна сметка  на ОД МВР Ямбол и в размер на  по 10 лева за всеки един от тях , вносими в полза на съдебната власт  по сметка на ЯРС и

 ВРЪЩА В ТЕЗИ МУ ЧАСТИ  делото за ново разглеждане от друг състав на същия съд.

Решението не подлежи на обжалване и протестиране .

 

ПРЕДСЕДАТЕЛ:                               ЧЛЕНОВЕ: 1.                       2.



Първата присъда на ЯРС

П Р И С Ъ Д А № 10/19.1.2015 г.

Гр. Ямбол, 19.01.2015 год.

 

В   И М Е Т О  Н А  Н А Р О Д А

 

ЯМБОЛСКИЯТ РАЙОНЕН СЪД, ІІ-ри НАКАЗАТЕЛЕН СЪСТАВ, в публично съдебно заседание на деветнадесети януари две хиляди и петнадесета година в състав:

 

                                                         ПРЕДСЕДАТЕЛ: С. МИТРУШЕВА

                   СЪДЕБНИ ЗАСЕДАТЕЛИ: 1. Д.Г.

                                                                  2. Д.Д.

 

при секретаря Г.М.

и в присъствието на прокурора М.Н.

разгледа докладвано от съдия МИТРУШЕВА

НОХД №1114 по описа за 2014 год.

 

П Р И С Ъ Д И:

 

ПРИЗНАВА подсъдимите М.В.В., роден на *** ***, постоянен адрес:***, настоящ адрес:*** ***, българин, български гражданин, с основно образование, женен, ***, неосъждан, ЕГН ********** и

В. Г.В., родена на *** ***, постоянен адрес:***, настоящ адрес:***, българин, български гражданин, омъжена, с основно образование, ***, неосъждана, ЕГН **********,

ЗА ВИНОВНИ в това, че на неустановена дата през месец август 2011 г. в гр. Я., от питейно заведение „Р.“, находящо се на ул. Г.С.Р. ***, стопанисвано от „К.Д.“ ЕООД, действайки в съучастие, като съизвършители, противозаконно са присвоили чужди движими вещи, които владеели на обща стойност 15 821.39 лв., собственост на П.Г.Б. ***, като деянието е в големи размери, поради което и на основание чл.206 ал.3 вр. ал.1 вр. чл.20 ал.2 и чл.54 от НК ги ОСЪЖДА на ТРИ ГОДИНИ „Лишаване от свобода” за всеки един от тях.

На основание чл.66 ал.1 от НК ОТЛАГА изтърпяването на така наложеното наказание за изпитателен срок от ТРИ ГОДИНИ за всеки един от тях, считано от влизане на присъдата в сила.

 

ПРИЗНАВА подсъдимите М.В.В. и В.Г.В., със снета по делото самоличност, ЗА НЕВИНОВНИ в това на неустановена дата през месец август 2011 г. в гр. Я., от жилищен имот находящ се на ул. И.Р. ***, действайки в съучастие като съизвършители да са отнели чужди движими вещи на обща стойност 385 лв., от владението на собственика им П.Г.Б. ***, без негово съгласие, с намерение противозаконно да ги присвоят, поради което и на основание чл.304 от НПК ги ПРИЗНАВА ЗА НЕВИНОВНИ И ГИ ОПРАВДАВА по така предявеното им обвинение по чл.194 ал.1 вр. чл.20 ал.2 от НК.

ОСЪЖДА подсъдимите М.В.В. и В.Г.В. ДА ЗАПЛАТЯТ направените по делото разноски в размер на по 25 лв. за всеки един от тях, вносими в полза на Републиканския бюджет по бюджетната сметка на ОДМВР-Ямбол и в размер на по 10 лв. за всеки един от тях, вносими в полза на съдебната власт по сметката на ЯРС.

 

Присъдата ПОДЛЕЖИ на обжалване и протестиране в 15-дневен срок от днес пред ЯОС.

 

                                            РАЙОНЕН СЪДИЯ:             

 

                                                     СЪДЕБНИ ЗАСЕДАТЕЛИ: 1.

 

 

                                                                                            2.     

 

                                                        
 

                                                                                           

Мотивите за тази присъда от 2 февруари т.г.

ЯРП е предявила обвинение против подсъдимите М.В.В. и В.Г.В. *** за престъпление по чл. 206 ал.3 вр. ал.1 вр. чл. 20 ал.2  НК и за престъпление по чл. 194 ал.1 вр. чл. 20 ал.2 НК.

Участващият по делото прокурор поддържа обвинението така както е предявено с обвинителния акт. Счита същото за безспорно установено от обективна и субективна страна въз основа на  събраните по делото доказателства. За извършеното престъпление по чл. 194 НК пледира на подсъдимите да се определи наказание от една година лишаване от свобода, а за престъплението по чл. 206 ал.3 НК – съответно наказание от по три години лишаване от свобода. Иска се на осн. чл. 23 НК определяне на  общо наказание на подсъдимите от по три години лишаване от свобода, чието изтърпяване се отложи на осн. чл. 66 НК за изпитателен срок от три години.

Подсъдимите В. и В. – нередовно призовани не се явяват в съдебно заседание. На осн. чл. 269 ал.3 т.1 НПК е даден ход на делото в тяхно отсъствие. Назначеният им служебен защитник изразява становище за недоказаност на обвинението и моли за постановяване на оправдателна присъда.

Съдът, след като обсъди по отделно и в тяхната съвкупност събраните и проверени в хода на съдебното следствие доказателства по делото, приема за установена следната фактическа  обстановка:

През есента на 2010г. св. П.Б. се запознал с подсъдимите М.  В. и В.В.. Тъй като към него момент последните нямало къде да живеят Б. ги приел да живеят в негов имот на ул.“***“ № ** без да му плащат наем.

През м. февруари 2011г св.П.Б. регистрирал в търговския регистър  дружество „Капитан Джак“ ЕООД гр. Ямбол, чийто едноличен собственик на капитала бил той, а управител – брат му св. В.Б..

На 22.03.2011г дружеството сключило договор за наем на недвижим имот, находящ се в гр.Я. ул.“Г.С.Р.***, представляващ складово помещение №5, преустроено със строително разрешение на Община Ямбол в кафене. П.Б. оборудвал изцяло наетото помещение като кафене и на  29.03.2011г сключил трудови договори с подсъдимите, които следвало да работят като бармани в процесното заведение .

На 8.04.2011г св. П.Б. заминал в чужбина, където работел като капитан на кораб. Преди да замине Б. оставил семейство В. да се занимават с работата в заведението, като им предал цялото оборудване. Половината от реализираните приходи ( след приспадане на разходите) В. следвало да запазват за себе си , а останалата част да предадат на св. В.Б.. Ключове за заведението притежавали единствено М.В. и В.В.  За периода в който работели сами подсъдимите еднократно предали на св. В.Б. сумата от 100лв. В разговор по телефона П.Б. уведомил подсъдимите че се връща в град Ямбол през м. август 2011г. На неустановена дата през м. август 2011г двамата подсъдими изнесли следните вещи от заведението:10 бр. плетени столове тип „Ратан“, 5 бр. плетени дивани тип „Ратан“, 2 бр. полукръгли дивани тип „Ратан“1 2 бр. кръгли масички тип „Ратан“, 122 бр. пластмасови маси  със стоманени крака, 22 бр. столове към масите, 2 бр.  осветителни тела и кабели, 2 бр. килими – изкуствена трева, 30 бр. чаши за кафе с поставки, 1 бр. сувенир –водопад, а така също оборотните средства от заведението за периода 31.03.11-м. август 2011г в размер на 11751.39лв.  С описаните движими вещи подсъдимите са разпоредили по неустановен начин, а паричните средства употребили за лични нужди.

След като св. П.Б. се прибрал в града установил, че заведението е опразнено, а ключовете от същото са пуснати в пощенската му кутия. При опитите му да се свърже с двамата подсъдими не успял да ги открие, тъй като междувременно същите били напуснали и предоставеният им за ползване от Б.  недвижим имот.

Видно от изслушаната по делото стоково-оценителна експертиза общата стойност на присвоените от подсъдимите вещи възлиза на 15821.39лв.

Горната фактическа обстановка съдът приема за установена въз основан а  показанията на св. М.Д., дадените в хода на досъдебното производство показания на св. Л.С., П.Б. и В.Б.,  прочетени в съдебно заседание по предвидения процесуален ред, писменото заключение на изслушаната стоково-оценителна експертиза и разпита в съдебно заседание на вещото лице С.Д., а така също въз основа на приложените по делото писмени доказателства : удостоверение изх.№ 20110322085108/ 22.03.11 на Агенцията по вписвания, Договор за наем  от 22.03.11г, трудов договор – 6бр.Заповед №5/3.09.11,Дневен финансов отчет на Кафе с адрес „Р.“ 22-5 от 26.09.11, клиентска поръчка 607/00000251/2.05.11, квитанция № 15129/16.09.11, фактура № 6071026828/6.04.11 и касов бон към нея, фактура №0490002615/2.04.11 и касов бон към нея, фактура № 1147/04.04.11 и касов бон към нея , разрешение за ползване № 35/1.03.00, справка за съдимост – 2бр.

Въз основа на така установената фактическа обстановка съдът прави следните правни изводи:

Подсъдимите М.В. и В.В. с деянието си са осъществили както от обективна, така и от субективна страна състава на престъпление по чл. 206 ал.3 вр. ал.1 вр. чл. 20 ал.2 НК, тъй като на неустановена дата през м. август 2011г в гр. Я. от питейно заведение „Р.“, находящо се на ул.“Г.С.Р. ***, стопанисвано от „Капитан Джак“ ЕООД , действайки в съучастие, като съизвършители , противозаконно са присвоили чужди движими вещи, които  владеели на обща стойност 15821.39лв., собственост на П.Б., като деянието е в големи размери.

Авторството на деянието се установява по безспорен начин от показанията на разпитаните по делото свидетели П.Б., В.Б., С. и Д.. И четиримата свидетели с категорични, че през процесния период от време единствените лица, които са имали ключове от заведението и пряк достъп до вещите с които последното е било оборудвано са били двамата подсъдими. След завръщането си в града Пл.Б. е заварил заведението заключено, а ключовете от последното е открил в пощенската си кутия.   Предмет на престъплението са били  движими вещи, които са имали определен паричен еквивалент при обсебването им от страна на подсъдимите, а така също паричните средства от оборота на заведението. При определяне на конкретния  размер на паричната стойност на оборудването на заведението съдът възприе изцяло писменото заключение на стоково-оценителната експертиза, като компетентно и обективно изготвено и неоспорено от страните по делото. Фактическата власт върху процесните вещи и парични средства се е намирала у подсъдимите от една страна въз основа на сключените между тях и търговското дружество „Капитан Джак“ трудови договори по силата на които последните са се задължили да работят като бармани в питейното заведение, а от друга страна въз основа на устната договорка между В. и св. П.Б., че последните ще развиват дейността на заведението за периода в който последния отсъства  от страната. Действително между Б. или търговското дружество, чийто едноличен собственик на капитала се явява последния от една страна и между подсъдимите от друга страна не е имало оформен писмен документ въз основа на който да им бъде предадено оборудването на заведението, но всички разпитани по делото свидетели са категорични, че след заминаването  от страната   на Пл.Б. единствено В.В. и М.В. са имали пряк достъп до оборудването на заведението и оборотните средства на същото. В противоречие с уговорката която са имали с Пл.Б. в средата на м. август 2011г подсъдимите са изнесли оборудването на заведението и са се разпоредили с него по неустановен начин и са присвоили оборотните средства на заведението.  Същите не са  имали правно основание да сторят това, тъй като не са получили изричното съгласие от страна на техния  собственик. Съдът прие, че и двамата са действали в съучастие, като съизвършители , тъй като и двамата са осъществили изпълнителното деяние на престъплението.

Изхождайки от общата стойност на присвоеното имущество което надхвърля 70-кратния размер на установената към инкриминирания период минимална работна заплата за страната съдът прие, че извършеното деяние е в големи размери. Горното обстоятелство определя цялостната квалификация на извършеното деяние оп чл. 206 ал.3 НК.

От субективна страна деянието е извършено с пряк умисъл. Подсъдимите са съзнавали, че правното основание по силата на което са получили фактическата власт върху процесните вещи и оборотни средства на заведението  не е  позволявало разпореждането им с тях. Предвиждали са, че извършват действия, извън предоставените им правомощия и пряко са целели настъпването на този резултат. В конкретния случай общността на умисъла е била резултат от моментно взетото решение за извършване на деянието и взаимното координиране на престъпните прояви от страна на подсъдимите.

При определяне вида и размера на наложеното наказание съдът от една страна взе предвид сравнително високата динамика на този вид деяния по настоящем в страната, времето на извършване на деянието, а именно в момент в който собственика на капитала на дружеството е извън страната и не може да осъществява пряк надзор над дейността на подсъдмите. От друга страна взе предвид чистото съдебно минало на подсъдимите, направените самопризнания от страна на В. в хода на досъдебното производство, с което е способствал за установяване на обективната истина по делото. С оглед на всичко това съдът определи наказание и за двамата подсъдими при превес на смекчаващите отговорността обстоятелства, в минималния , предвиден в текста на закона размер, а именно лишаване от свобода за срок от три години  за всеки един от тях.

Същевременно съдът счете, че посочените смекчаващи отговорността обстоятелства не са нито изключителни, нито многобройни и най-лекото предвидено в текста на закона наказание от три години лишаване от свобода не е несъразмерно тежко за извършеното престъпление, поради което отказа да приложи разпоредбата на чл. 55 НК.

Тъй като подсъдимите са с чисто съдебно минало, наложеното им наказание е до три години лишаване от свобода и за поправянето и превъзпитанието им не е необходимо да изтърпят ефективно наложените им наказания, съдът на  осн. чл. 66 ал.1 НК отложи изтърпяването на същите за изпитателен срок от по три години за всеки един от тях, считано от влизане на присъдата в сила.

От събраните по делото доказателства не се установи по безспорен и категоричен начин на неустановена дата през м. август 2011г от жилищен имот, находящ се в гр.Я. на ул. И.Р. ** , действайки в съучастие, като съизвършители да са отнели чужди движими вещи на стойност 385лв, собственост на П.Б..

Единствените събрани по делото доказателства в подкрепа на предявеното в тази насока обвинение са показанията на пострадалия собственик – св. Пл.Б..  Св.В.Б. и св. Л. С. в показанията си сочат, че знаят, че подсъдимите са присвоили имущество и от дома на  св. Пл.Б., но  доколкото не могат да индивидуализират същото показанията им не могат да бъдат ползвани в подкрепа на предявеното на подсъдимите обвинение за кражба. Тъй като на осн. на противното на чл. 303 ал.2 НПК присъдата не може да почива на предположения съдът оправда подсъдимите по предявеното им обвинение за кражба.  

Тъй като подсъдимите  бяха признати за виновни по предявеното им обвинение по чл. 206 НК съдът на  осн. чл. 189 ал.2 НПК съдът ги осъди да заплатят направените по делото разноски в размер на по 25 лв. вносими в полза на републиканския бюджет по сметката на ОД МВР Ямбол и в размер на по 10 лв., вносими в полза на съдебната власт по сметката на ЯРС

По изложените съображения съдът постанови присъдата си .

 

                                    

                                                     Районен съдия: