"Предвид всичко по-горе изложено, въззивният съд направи извода, че първоинстанционната оправдателна присъда е правилна, законосъобразна и обоснована, постановена е при пълнота на доказателствата и без процесуални нарушения, поради което тя не страда от такива недостатъци, регламентирани в НПК, които да налагат отменяване или изменяване на съдебния акт. С оглед на това и в съответствие с разпоредбата на чл.338 от НПК, въззивният съд счита, че следва да потвърди изцяло атакуваната оправдателна присъда".

Решението може да се обжалва в 15 дневен срок от решението, което до петък го нямаше на сайта на Съда. Това, което разбрахме е, че кметът не

цит. "Както вече се посочи, договорът не поражда права и задължения за длъжностното лице, а за представляваното от него предприятие, кооперация, обществена организация или друго юридическо лице. "
и
цит:."С оглед на горното, следва, че против подс. С., в качеството му на кмет на община Я., по повод сключването и изпълнението на процесния договор за изработка неправилно е повдигнато обвинение за престъпление по чл.219 от НК

и
цит. "..позволяват единствено предположение, че се касае за престъпление по служба, свързано с продажбата на общинска собственост, което би могло да се квалифицира по чл.283а т.1 вр. чл.282 ал.2 предл.1 и предл.2 от НК, (ПРЕСТЪПЛЕНИЕ ПО СЛУЖБА) защото подсъдимият, като кмет на община, т. е. длъжностно лице, заемащо отговорно служебно положение, е нарушил или не е изпълнил служебните си задължения или пък е превишил правата си при разпореждането с движими вещи – общинска собственост и от това са настъпили значителни вредни последици за общината...."

и:

цит:  Прокурорът от първоинстанционната п. обаче е пропуснал тази възможност и не е сезирал решаващия съд с искане за изменение на внесеното обвинение. Изменение на обвинението във въззивното производство е процесуално недопустимо. Недопустимо е също въззивната инстанция със своя съдебен акт да се произнесе за престъпление по чл.283а т.1 вр. чл.282 ал.2 предл.1 и предл.2 от НК, тъй като за квалифициране на коментираната деятелност на подс. С. по посочените наказателноправни норми, се налага изясняване на коренно различни факти от предявените на подсъдимия, по които той се е защитавал на досъдебното производство и в съдебната фаза. В обратната хипотеза, съществено биха се нарушили процесуалните права на подсъдимия, осезателно би се накърнило правото му на защита. Недопустимо е едва в допълнението към въззивния протест прокурорът да посочва нормативен акт - Наредбата за реда за придобиване, управление и разпореждане с общинско имущество на Общински съвет – гр. Я., при това без да цитира конкретни разпоредби от нея, като нарушени от подсъдимия, защото той не се е защитавал срещу такова обвинение в първата инстанция.




 Р   Е   Ш   Е   Н   И   Е                                 

 

                                           

               №  34                                             17.04. 2014г., гр. Бургас

 

 

                                    В    И М Е Т О    Н А    Н А Р О Д А

 

 

 АПЕЛАТИВЕН СЪД  -  ГРАД БУРГАС,   наказателно отделение

 на двадесет и пети март през две хиляди и четиринадесета година

 в публично заседание в следния състав:

 

 

 ПРЕДСЕДАТЕЛ: СВЕТЛА ЦОЛОВА

     

          ЧЛЕНОВЕ:  ГАЛИНА ТОДОРОВА

 

                                                                        СЪБИНА ХРИСТОВА

 

 

при секретаря Желязка Дачева

и с участието на прокурора Милена Досева

разгледа докладваното от съдия  Цолова

ВНОХД №13 по описа за 2014г. и за да се произнесе,

взе предвид следното:

 

 

С присъда №105 от 12.12.2013г. по НОХД №463/2012г. Ямболският окръжен съд признал подс. Г. И. С. за невиновен в това, че през периода мес. септември – мес. октомври 2010г. в гр. Я., в качеството си на длъжностно лице – кмет на Община Я. умишлено да не е положил достатъчно грижи за ръководството, управлението, стопанисването и запазването на повереното му имущество, като в нарушение на клаузите на договор рег. № ДГ 04/0052 от 17.09.2010г. с „Р" ООД – гр. С. за разрушаване и премахване на сградата на блок 2* в ж. к. Р. К. в гр. Я., е предоставил в разпореждане на „Р" ООД – гр. С. строителните отпадъци от разрушаването на сградата – стомана като вторична суровина с тегло 544 929,84 кг на стойност 227 780,74 лева и бетонови отпадъци – инертен материал с тегло 14 725,694 кг на стойност 62 816,56 лева или на обща стойност 290 597,30 лева и от това са настъпили значителни щети за Община Я. в размер на 290 597,30 лева, като деянието е в особено големи размери и представлява особено тежък случай и не съдържа признаците на по-тежко престъпление, поради което и на основание чл.304 от НПК го оправдал по обвинението по чл.219 ал.4 вр. ал.3 вр. ал.1 от НК. Произнесъл се по веществените доказателства, като постановил да се унищожи диск с надпис „Б" след влизане на присъдата в сила.

Постановената присъда е протестирана от прокурор при Окръжна п. – гр. Я. с оплаквания за незаконосъобразност и необоснованост. Въззивният протест е бланкетен и не съдържа аргументи в подкрепа на възраженията срещу атакуваната присъда. Прокурорът твърди, че по делото са събрани достатъчно доказателства, които установяват, че подс. С. е извършил престъпление по чл.219 ал.4 вр. ал.3 вр. ал.1 от НК. С оглед на това, предлага въззивният съд да отмени първоинстанционната оправдателна присъда и да постанови нова, с която да признае подс. С. за виновен в извършване на престъпление по чл.219 ал.4 вр. ал.3 вр. ал.1 от НК.

Прокурорът от първоинстанционната п. е депозирал в писмен вид мотиви към въззивния си протест, в които излага пространни съображения в подкрепа на недоволството си от оправдателната присъда на първостепенния съд. Твърди, че мотивите към присъдата са непълни и вътрешнопротиворечиви, като основната част от тях се отнасят до обстоятелства, които са извън предмета на обвинението. Обръща внимание, че обвинението срещу подсъдимия не е за събарянето на процесната сграда, а за неправомерното му поведение във връзка с предоставянето на строителните отпадъци от разрушаването й – стомана като вторична суровина и бетонови отпадъци – инертен материал в разпореждане на „Р" ООД – гр. С.. Намира, че кръгът на релевантните факти не е правилно очертан от съда, поради което и изводът му за несъставомерност на деянието е неправилен. Категоричен е, че извършеното представлява умишлена безстопанственост. Счита, че мотивът за събарянето на блока, което е в интерес на жителите на гр. Я., както и неотложността на премахването на сградата не изключват наказателната отговорност на подсъдимия, тъй като за постигането на посочената цел подсъдимият е извършил действия, очертаващи от обективна и субективна страна състава на чл.219 ал.4 вр. ал.3 вр. ал.1 от НК. Според прокурора, в случая е налице трансформация на общинска собственост – тази на Община Я. в собственост на „Р" ООД – Смолян и тази трансформация е осъществена с бездействието на подсъдимия. Това е така, защото след разрушаването на процесния жилищен блок, който е представлявал дълготраен материален актив на общината, същият / блокът / е бил отписан от баланса на Община Я.. В Наредбата за реда за придобиване, управление и разпореждане с общинско имущество, приета от Общински съвет Ямбол и действала към момента на събаряне на блока, бил уреден начинът на разпореждане с движими вещи – частна общинска собственост, а именно само след изрично решение за това на Общински съвет – Ямбол. Решението на Общински съвет – Ямбол от проведеното на 20.08.2010г. заседание било за даване на мандат на кмета на общината за премахване на сградата на блок №2* чрез възлагане на обществена поръчка при фиксирани параметри за срок и цена. Въпросното решение не предоставяло права на кмета на Община Я. да се разпорежда с вторичните суровини, останали след разрушаването на сградата. В процесния договор от 17.09.2010г., сключен между кмета на Община Я. и „Р" ООД – Смолян, не е включена клауза, според която материалите, оставащи след събарянето на сградата, да остават за дружеството – изпълнител. С безвъзмездното предоставяне на вторичните суровини и инертните материали от събарянето на процесния блок, които са общинска собственост, в разпореждане на „Р" ООД – Смолян, всъщност е било извършено от подсъдимия прехвърляне на вещи – общинска собственост в полза на трето лице, но без решение на Общински съвет – Ямбол. По този начин са били причинени значителни имуществени щети на община Я., а извършеното от подсъдимия представлява умишлена безстопанственост. Прокурорът смята, че съдът е коментирал само показанията на свидетелите, установяващи необходимостта от премахването на процесната сграда, но не е анализирал показанията на свидетелите – участници в обявената по този повод обществена поръчка, които заявили, че предложената от тях цена включвала само разрушаването и премахването на сградата, като обществената поръчка не предвиждала изпълнителят да получи желязото и другите материали, оставащи при събарянето на блока. Прокурорът не е съгласен със становището на подсъдимия, според който, ако с вторичните суровини се беше разпоредила община Я., същата щяла да направи допълнителни разходи за рециклиране и извозване на суровините. Подчертава, че самият предмет на обществената поръчка, както и представените от трите търговски дружества оферти включват разрушаването и премахването на сградата и извозването на всички строителни отпадъци. Не споделя извода на съда, според който размерът на причинената на община Я. щета не може да бъде определен. Смята, че не следва да се кредитира заключението на назначената и приета от съда техническо-оценителна експертиза, която при определянето на щетата прави приспадане на стойността на липсващи елементи на база свидетелски показания, като тези факти не са удостоверени с документи. Счита, че следва да се изключи от доказателствената съвкупност заключението на допълнителната оценъчна експертиза, тъй като то е извън предмета на обвинението, доколкото се касае за определяне на стойността на осъществените от „Р" ООД – Смолян дейности по разрушаване, раздробяване, товарене и извозване на инертната маса. Според прокурора, посочените дейности представляват преработка на строителните отпадъци, което е било включено в техническото предложение за изпълнение на „Р" ООД и което е неразделна част от сключения договор, т. е. предложената от дружеството цена за изпълнение на поръчката включва извършването на тази операция с техниката, използвана за това, като същата не била закупена и използвана единствено за разрушаването на сградата на блок №2*. Намира, че са налице противоречия между заключението на оценъчната експертиза и протокол №1 за установяване завършването и заплащането на дейностите по разрушаване и премахване на сградата на блок №2* досежно посочените в тях количества и цени, като вещите лица не могли да изяснят на какво се дължат разминаванията в посочените величини по експертното заключение и по протокол №1. Прокурорът твърди, че въпросните противоречия не са обсъдени в мотивите на присъдата, поради което изводът, че са били направени разходи, които не са предмет на договора, не почива на събраните по делото доказателства. Възразява срещу становището на съда, според което не било възможно да се установи точното количество на желязото и на инертния материал, получени при събарянето на сградата. Въз основа на представените от обвинението справки за количествата отпадъци, депонирани на сметището на с. Х., област Ямбол през 2009г., 2010г. и 2011г., прокурорът аргументира извода, че Община Я. няма разходи за извозване на отпадъци до сметище, намиращо се извън територия на общината, още повече, че в предмета на обществената поръчка е било заложено извозване и депониране на строителните отпадъци и това означава, че тези дейности ще се осъществят от изпълнителя и за негова сметка, а не от общината. Не споделя изводите на съда за липсата на умисъл в действията на подсъдимия. Счита, че субективните очаквания на подсъдимия за позитивния ефект от събарянето на сградата не изключват вредата от действията му по предоставяне на строителните отпадъци от събарянето на изпълнителя. Изявлението на подсъдимия, че никога не е разсъждавал в посока печалба от строителен отпадък, разкривало неполагане на достатъчно грижи за управлението и стопанисването на повереното му имущество, според прокурора. Изразява мнение за безстопанственост по непредпазливост по чл.219 ал.1 от НК, ако се приеме, че подсъдимият е сключил по непредпазливост неизгодна сделка, предоставяйки строителните отпадъци от разрушаването на блок №2* на изпълнителя, след като от деянието са произлезли значителни вреди за общината. Моли да се уважи въззивния протест.

В съдебно заседание пред въззивната инстанция представителят на А. п. – гр. Б. заяви, че поддържа протеста, макар и не по изложените в него съображения. Смята, че първоинстанционната оправдателна присъда следва да бъде отменена и делото да бъде върнато за ново разглеждане на прокурора. Твърди, че обвинителният акт, по повод на който се е развило първоинстанционното производство, съдържа съществен процесуален недостатък. Намира изложеното в него за непълно, неясно, противоречиво, с допуснати терминологични неточности, има дефицит на изложение на съществени елементи от фактическия състав на престъплението, за което е повдигнато обвинението, има съществено противоречие между обстоятелствената и диспозитивната част на обвинителния акт. Според прокурора, констатираните пороци в обвинителния акт не могат да бъдат преодолени в хода на съдебното производство и в още по-малка степен в хода на въззивното производство. Изхождайки от повдигнатото обвинение за престъпление по чл.219 от НК, посочва като най-съществен недостатък на обвинителния акт липсата на източник – нормативен или ненормативен на правата и задълженията на дееца, които водят до „изискуемите се достатъчни грижи" при ръководенето, управлението, стопанисването или запазването на повереното му имущество. Само при точно посочени права и задължения на длъжностното лице, може да се определи степента на тяхното неизпълнение и да се установи наличието на неправомерно поведение и обвързаността му с настъпването на щетата. Прокурорът смята също, че в обвинителния акт са допуснати и множество терминологични неточности, които водят до противоречия, както в изложението на фактите, така и в повдигнатото обвинение и не могат да бъдат оправдани поради обвързаността им с предмета на доказване. Отсъствието на подобно изложение по фактите и липсата на такава обвързаност в повдигнатото обвинение е винаги съществено и непреодолимо в съдебната фаза, според прокурора. Категоричен е, че предметът на доказване не е определен пълно, ясно и точно, а обвинението е непълно от гледна точка на задължителните елементи за съставомерност, определени с правната норма на чл.219 от НК.Установява противоречие между изложението в обстоятелствената част и диспозитива на обвинителния акт, което налага изготвянето на нов обвинителен акт, с който да бъде поставена ясна, категорична, точна и в пълнота обвинителна рамка. Според представителя на държавното обвинение, наличният порок в обвинителния акт може да бъде отстранен единствено след връщане на делото на първо-инстанционния прокурор.

Упълномощените защитници на подс. Г. са единодушни в позицията си за неоснователност на въззивния протест и молят въззивният съд да не го уважава, а да потвърди изцяло първоинстанционната оправдателна присъда, като правилна и законосъобразна. Категорично се противопоставят на искането на представителя на въззивната п. за отмяна на протестираната оправдателна присъда и връщане на делото на прокурора при първоинстанционната п. за изготвяне на нов обвинителен акт, тъй като настоящият такъв не формулирал точно, ясно и в пълнота обвинение, съдържал терминологични неточности, страдал от липса на достатъчно изложени факти, както и от противоречие между обстоятелствената и диспозитивната му части. Според защитниците, обвинението в настоящия обвинителен акт е било достатъчно ясно формулирано, включително досежно източника на дължимите грижи, а доколкото подсъдимият се е защитавал срещу това обвинение и е оправдан, то недопустимо е да се отменя оправдателната присъда и да се връща делото на прокурора за да се изготви нов обвинителен акт, с който да се повдигне ново обвинение, например за престъпление по служба поради неизпълнение на служебните задължения като кмет на процесната община, установени с Наредбата за придобиване, управление, стопанисване и разпореждане с общинската собственост на Общински съвет – гр. Я. или за престъпление по чл.220 от НК – сключване на неизгодна сделка. Защитата смята, че първоинстанционният съд правилно се е произнесъл по съдържащото се в обвинителния акт обвинение, като е приел, че източникът на дължимата за подсъдимия грижа е изрично посочения в обвинението договор от 17.09.2010г., сключен между Община Я. и „Р" ООД – Смолян и имащ за предмет събарянето на процесния жилищен блок №2*, извозването и депонирането на получените строителни отпадъци. Обръщат внимание за съществуващата разлика между понятията „строителен отпадък" и „вторични суровини", като последните са резултат на допълнителна обработка, на специална технологична дейност. Подчертават, че процесният договор не съдържа задължение за дружеството – изпълнител допълнително да обработи строителните отпадъци и да произведе от същите вторични суровини, които да представляват общинска собственост и Община Я. да може да се разпореди с тях. Акцентират на обстоятелството, че депонирането на отпадъците е нормативно установен процес, чиято най-важна и съществена особеност се състои в това, че при него собственикът на отпадъците, включително на строителните такива, загубва собствеността върху тези вещи, без да получава цена за тях и дори прави разходи, като заплаща такса за депониране. Смятат, че оправдателната присъда не страда от твърдяната в протеста неправилност, макар и в него да не са посочени изрично недостатъците, които опорочават съдебния акт. Изхождайки от допълнението към протеста и приемайки, че прокурорът при първо-инстанционната п. се оплаква от необоснованост на фактическите констатации и от неправилно приложение на материалния закон, защитниците намират тези доводи за неоснователни. Считат, че първостепенният съд, уважавайки всички доказателствени искания на прокурора и защитата, е събрал в хода на проведеното съдебно следствие всички възможни и достатъчни доказателства, относими към спора, поради което в случай на връщане на делото за ново разглеждане не биха могли да се съберат други допълнителни доказателства, при това такива, които да обосноват друг, различен от настоящия краен резултат на делото, т.е. извън оправдателна присъда. Поддържайки становището си за безполезно връщане на делото на прокурора и неефективен повторен съдебен процес, защитата обръща внимание на факта, че представителят на въззивната п. , макар и да твърди неясно и противоречиво обвинение и да пледира за отмяна на оправдателната присъда и връщане на делото за ново разглеждане, не изказва мнение дали извършеното от подсъдимия представлява престъпление и ако е така – какво престъпление, дали се касае за безстопанственост, умишлена или непредпазлива, за неизгодно сключена сделка по чл.220 от НК или за престъпление по служба. Защитниците смятат, че дори и обвинителният акт да съдържа недостатъци, то същите не са попречили на подсъдимия да се защитава ефективно в съдебната фаза на процеса. Той се е защитавал по всички факти и обстоятелства, изложени в обвинителния акт и нови такива не биха могли да се установят. При това положение, защитата преценява, че се касае единствено до приложение на материалния закон и по-конкретно има ли извършено от подсъдимия престъпление и ако е така, по кой текст от Особената част на НК деянието следва да се квалифицира. Противопоставяйки се на връщането на делото за ново разглеждане поради допуснати от публичното обвинение процесуални нарушения, което е недопустимо, предвид липсата на нарушено право на защита на подсъдимия, защитниците аргументират становището си за липса на виновно поведение на подсъдимия, което да се подведе под която и да е норма на наказателния закон. Фактът, че в обвинителния акт не е посочен конкретен нормативен акт като източник на дължимата грижа, който подсъдимият да е нарушил, указва, че подсъдимият е имал дължимото поведение като длъжностно лице. Според защитата, недопустимо е едва в допълнението към въззивния протест да се посочва Наредбата за реда за придобиване, управление и разпореждане с общинско имущество, при това без да се цитират конкретни разпоредби от нея като нарушени от подсъдимия. Освен това, ясно е, че подсъдимият не може да наруши посочения в обвинението чл.1 от процесния договор за изработка, защото този текст урежда задължение на изпълнителя, а не на възложителя, чийто представител е подсъдимият, считат защитниците. Според тях, подсъдимият е действал изцяло в съответствие с предоставения му от общинския съвет мандат от гледна точка на срок, парични средства и реално изпълнение на сключения договор, като въпросът за случилото се впоследствие със строителните отпадъци, получени от събарянето на блока, остава извън предмета на процесния договор. Дори да се приеме, че подсъдимият е бил длъжен да рециклира строителните отпадъци, което е извън дадения му от общинския съвет мандат, ще следва да се направи съпоставка между разходите, необходими за рециклиране на отпадъците и евентуалните бъдещи ползи от реализацията на същите, като се отчете обстоятелството, че от строителните отпадъци само желязото е било реализирано и въпросната съпоставка би довела до резултат, при който разходите за рециклиране ще превишат продажната цена на вторичните суровини. В случай на противоположна хипотеза и получена от общината полза, защитниците напомнят, че пропуснатите ползи не се считат за реално причинена щета и не са съставомерен резултат на престъплението безстопанственост, както е указано в Постановление 7/1976г. на Пленума на Върховния съд. По изложените съображения, защитниците молят въззивният съд да потвърди оправдателната присъда.

Подс. Г. С. заяви, че се присъединява изцяло към становището на своите защитници. Заявява, че в действията си като кмет на поверената му община се е съобразявал с нормативните актове, с решенията на общинския съвет и с интересите на хората. Смята, че не е нанесъл щети на общината със събарянето на въпросния жилищен блок, поради което не се счита за виновен. В последната си дума моли да бъде признат за невиновен.

Настоящият въззивен протест е подаден от прокурора, който има право да оспорва постановената присъда, съгласно чл.318 ал.2 от НПК и в 15-дневния срок за атакуване, предвиден в чл.319 ал.1 от НПК, поради което той е допустим.

Бургаският апелативен съд, след като се запозна с всички материали по настоящото наказателно дело, обсъди доказателствата, събрани в хода на досъдебното производство и в съдебната фаза пред първата инстанция и провери атакуваната присъда по оплакванията на прокурора и служебно изцяло, съгласно чл.314 ал.1 от НПК, направи извода, че протестът е неоснователен.

Ямболският окръжен съд е съблюдавал стриктно правилата на наказателния процес, обстойно е изследвал относимите към спора обстоятелства, задълбочено е анализирал събраните в хода на разследването и по време на съдебното следствие доказателства, извършил е всички следствени действия, необходими за обективното, всестранно и пълно изясняване на фактите по делото и след правилна преценка на наличния доказателствен материал, приел за установени фактическите обстоятелства, изложени в мотивите към присъдата.

Въззивният съд, действайки също като инстанция по фактите и съобразявайки оплакванията за незаконосъобразност и необоснованост на присъдата, съдържащи се в протеста, извърши собствена преценка на доказателствената съвкупност и въз основа на нея изгради изложената по-долу фактическа обстановка по спора, която съвпада с възприетата от първата инстанция и не обосновава различни правни изводи относно разгледаното деяние и неговата несъставомерност по повдигнатото обвинение. Анализирайки задълбочено и всеобхватно всички доказателствени източници, настоящата инстанция направи следните фактически констатации:

С Решение № 324 от 05.11.2007 г. на Общинска избирателна комисия за местни избори в Община Я., област Ямбол, подсъдимият Г. И. С. е бил избран за Кмет на Община Я.. В това му качество, същият е орган на изпълнителната власт в общината, съгласно чл.38 ал.1 от ЗМСМА. На основание чл. 44 от ЗМСМА той ръководи дейността на Общината, организира изпълнението на общинския бюджет, организира изпълнението на актовете на общинския съвет, представлява Общината пред физически и юридически лица и др. В изпълнение на тези си правомощия и съгласно чл. 44 ал.2 от ЗМСМА той издава заповеди, а съгласно ал.4, в случаите, определени от закона, изпълнява и функции възложени му от централни държавни органи.

Преценявайки, че е налице необходимост от установяване на състоянието и решаването на проблема с намиращия се на територията на общината жилищен блок №2* в ж. к. „Р" в гр. Я., подсъдимият С., в качеството си на кмет на Община Я., издал Заповед №РД 02/0196 от 10.05.2010 г., с която назначил комисия в следния състав: Председател - инж. И. членове - доц. д-р инж. Д. , инж. Л. , инж. В. , инж. П. инж. И. . Възложил на комисията да извърши техническо обследване на състоянието на жилищния блок, като извърши оглед на място на 12.05. и 13.05.2010г., събере всички необходими данни и обстоятелства по чл.195 ал.6 от ЗУТ и състави протокол в тридневен срок от приключване на работата си.

Назначената комисия изпълнила посочената заповед на кмета и съставила протокол, в който изложила констатациите си и посочила, че при съществуващото състояние на строежа, същият е непосредствено опасен за здравето и живота на гражданите, като е възможно настъпване на авария с непоправими последици, в това число и човешки жертви. Комисията изразила също и становище, че е невъзможно строежът / бл.2* в ж. к. "Р" в гр. Я. да бъде поправен или заздравен. Предвид на това, предложила на кмета на общината да предприеме необходимите действия за физическото премахване на жилищния блок.

Протоколът бил получен от кмета на общината – подс. С. на 28.05.2010 г.

С оглед съдържащите се в посочения протокол констатации и препоръки, свид. А. К. – секретар на Община Я., свид. М. К. – началник сектор „Превенция и опазване на обществения ред" в Община Я. и свид. И. К. – зам. кмет на Община Я. започнали проучване на възможните методи за премахване на въпросната сграда, за установяване на време, стойност, възможност за охрана на обекта и безопасност на гражданите при премахването. Необходимо било максимално бързо разрушаване на сградата, включително заличаване и разчистване на площадката и изравняване на терена, целящо безопасност на хората. Събарянето на сградата по метода на взривяването бил изключен предвид локацията на същата в близост до жилищни сгради и обект на електроснабдяване, както и предвид високата стойност на метода. Като удачен бил приет механичния способ на разрушаване на сградата. От съществено значение в случая било не само на събарянето на сградата, но и поетапното разчистване на площадката и депонирането на отпадъците от изпълнителя, както и постоянната охрана на обекта. В тази връзка проучванията установили, че най-близкото лицензирано депо за строителни отпадъци е до гр. С., а разходите за товарене и транспортиране на отпадъците били значителни. Такива били и таксите за депониране на строителните отпадъци.

Със Заповед № РД 02/0298 от 31.05.2010г. подс. С. , в качеството му на кмет на община Я., на основание чл.44 ал.2 от ЗМСМА във вр. с чл.195 ал.6 от ЗУТ, наредил строежа – блок 2* в ж. к. „Р" в гр. Я. да се премахне от собствениците за тяхна сметка в срок до 31.08.2010г.

С решение №244/10.11.2010г. по адм. дело № 211/2010г. на Административен съд - Ямбол цитираната заповед на кмета на община Я. била отменена.

С решение на Общински съвет – Ямбол, взето на проведеното на 20.08.2010г. тридесет и пето заседание, Общинският съвет, на основание чл.21 ал.2 вр. с чл.21 ал.1 т.8 от ЗМСМА, възложил на кмета на общината да организира и проведе общо събрание на собствениците на блок №2* в ж.к."Р" и същевременно го упълномощил да представлява общината като собственик, с мандат да предложи и гласува решение за премахването на опасната сграда от изпълнител, определен след съответна състезателна процедура за възлагане на обществена поръчка при параметри – срок на изпълнение до три месеца, цена под 200 000 лева / с ДДС /.

Със Заповед № РД 02/0436 от 07.09.2010г. подсъдимият, в качеството му на кмет на община Я., на основание чл.2 ал.1 т.1 от Наредбата за възлагане на малки обществени поръчки, определил комисия в състав: председател И. К. – зам. кмет на общината и членове: А. К. – секретар на общината и М. П. – главен юрисконсулт в дирекция „Правни дейности и канцелария" и резервни членове Л. И. и М. К., на която възложил да събере, разгледа и оцени оферти, съдържащи финансови и технически предложения по повод събарянето на блок №2* ж. к."Р", които да са съобразени с изискванията на възложителя – Община Я.. Съгласно р.І на заповедта, предметът на поръчката бил разрушаване и премахване на сградата на блок 2*, находящ се в гр. Я., ж. к."Р", включително изготвянето на необходимите проекти, обезопасяването и охраната на строителната площадка, както и извозването и депонирането на всички строителни отпадъци. Според р.ІІ на заповедта, участникът следвало да се задължи да събори сградата до кота, позволяваща заравняване на терена. Съгласно р.ІІІ т.4 от заповедта, срокът за изпълнение бил не повече от 50 календарни дни от подписване на протокола за предаване на строителната площадка, а определената в р.ІІІ т.5 от заповедта цена за изпълнение на поръчката била до 166 000 лева без ДДС и разсрочване на плащането й за не по-малко от 20% от предложената цена за срок не по-кратък от 01.03.2011г. Критериите за оценка на офертите били свързани с най-ниска цена и най-кратък срок на изпълнение.

С писмо изх. №9101/0139 от 07.09.2010г. на Община Я. били изпратени покани, подписани от зам. кмет на Община Я.. Р., за представяне на оферти на „Р" ООД - гр. С., "К" - гр. Б., „Ф." ЕООД - гр. С., „Д" ЕООД - гр. С.. С писмо изх. № 7004/0414 от 15.09.2010г. на Община Я., подписано от кмета на Община Я. подс. С. , била изпратена покана за представяне на оферта на „Н" АД – гр. С.. В Община Я. постъпили документи за участие в обществената поръчка от „Р" ООД, „Д" ЕООД и „Н" АД.

Със Заповед № РД 02/0454 от 15.09.2010г., подс. С. , в качеството му на кмет на Община Я., на основание чл.44 ал.1 т.1 от ЗМСМА във вр. с чл.49 ал.1 пр.2 от Закона за защита при бедствия, обявил за срок от 18.00 часа на 15.09.2010г. до 18.00 часа на 15.10.2010г. бедствено положение на територията на част от Община Я., обхващаща територията на блок 2* в ж. к. "Р" и прилежащата й площ с изрично посочени граници. Основание за издаване на заповедта бил устен и писмен доклад на мл. инспектор СПООР в Община Я., ведно със снимков и видеоматериал за наличието на данни за непосредствена опасност от срутване на отделни елементи от жилищната сграда с административен адрес ж. к. "Р" блок 2*, както и на данни за инцидент в сградата с пострадало лице около 17.30 часа на същата дата.

С протокол от 16.09.2010г. комисията, назначена да проведе по реда на НВМОП процедура за малка обществена поръчка за избор на изпълнител за събаряне на процесния жил. блок № 2*, след като разгледала и обсъдила подадените от кандидатите оферти, съдържащи технически и ценови предложения за извършване на дейности, свързани с разрушаването и премахването на сградата на блок №2*, класирала на първо място „Р" ООД - гр. С., което предложило цена за изпълнение на поръчката в размер на 103 000 лева без ДДС, на второ място класирала „Д" ЕООД - гр. С., което предложило цена за изпълнение на поръчката в размер на 110 000 лева без ДДС и на трето място класирала „Н" АД - гр. С. с предложена цена за изпълнение на услугата в размер на 210 000 лева без ДДС.

Със Заповед № РД02/0458 от 17.09.2010 г. подс. С., в качеството му на кмет на Община Я., разпоредил незабавното отстраняване на строежа – блок №2* в ж. к. „Р" гр. Я. чрез използване на механизиран способ, предвид влошеното й състояние и реалната опасност за здравето и живота на хората в случай нерегламентирани действия по разрушаването на блока. Със същата заповед подсъдимият разпоредил строителната площадка на строежа да се огради с временна ограда и изпълнението на необходимите строителни работи да се извършва от търговец - специализиран в областта на строителството. Възложил контрола по изпълнението на заповедта на секретаря на Община Я. и на началника на сектор „Превенция и опазване на обществения ред" при Община Я.. Заповедта била мотивирана с констатациите, съдържащи се в писмен доклад от 15.09.2010г. на СПООР при община Я., в устни доклади от 15.09. и 16.09.2010 г. на служители от СПООР и на полицейски служители, с репортажите на електронните медии, установяващи масово рушене по външната фасада на блока / тераси, стени / и във вътрешността на сградата, както и с постъпила информация за инцидент с пострадало дете.

На основание чл.2 ал.1 т.1 от НВМОП и протокола от 16.09.2010 г. на комисията, назначена да проведе процедура за малка обществена поръчка за избор на изпълнител за събаряне на процесния жил. блок № 2* и съдържащото се в него класиране на кандидатите, подали оферти, на 17.09.2010г. бил сключен договор рег. №ДГ 04/0052 между О., представлявана от подс. С., в качеството му на кмет на общината, и „Р"ООД - гр. С., представлявано от свид. Р. Т. – управител на дружеството. Според този договор, Община Я., в качеството си на възложител, възложила, а „Р" ООД, в качеството си на изпълнител, приело да изпълни на свой риск и за своя сметка, съгласно техническото предложение, неразделна част от договора, следните дейности: разрушаване и премахване на сградата на блок №2*, находящ се в ж. к. "Р" в гр. Я., включително изготвяне на необходимите проекти, обезопасяване и охрана на строителната площадка, извозване и депониране на всички строителни отпадъци, със срок на изпълнение на дейностите - предмет на договора – до 40 календарни дни, считано от датата на подписване на договора. Съгласно р. ІІ. от договора, общата стойност на предвидените в него работи възлизала на сумата 103 000 лева, без ДДС. Според представеното ценово предложение, заплащането следвало да се осъществи след представяне на разходно -оправдателни документи за действително извършена работа, като плащането на 50% от предложената цена, възлизащи на 51 500 лева, без ДДС, следвало да се извърши чрез банков превод по посочена от изпълнителя банкова сметка в срок до 15 работни дни от подписване на протокола за приемане на работата и представяне на оригиналната фактура, а остатъка от предложената цена - в размер на 51 500 лева без ДДС следвало да се плати в срок до 01.02.2011г.

Техническото предложение за изпълнение на поръчката, изготвено от „Р" ООД и представляващо неразделна част от процесния договор, съдържало три етапа: І-ви етап - подготвителен, ІІ-ри етап - разрушаване на конструкциите и надробяване за извозване на депо и ІІІ-ти етап – почистване. В техническото предложение било посочено, че при разрушаването на сградата ще се използва само механизиран способ, както и че строителните отпадъци и инертната маса ще се натоварват и извозват със собствена техника и механизация на депа, находящи се в частни имоти.

Изпълнителят по процесния договор - „Р" ООД - гр. С. извършил уговорената дейност по разрушаване на сградата на блок №2*. В приемо-предавателен протокол от 16.10.2010г., подписан за възложителя – Община Я. от свид. М. К. и за изпълнителя „Р" ООД Смолян от управителя – свид. Р. Т., било отразено, че комисията няма забележки относно изпълнението на договорените дейности по разрушаване и демонтажни работи; че всички изисквания съгласно ПБЗ били спазени; че изпълнителят предавал обекта след успешно завършени разрушителни, демонтажни и насипни работи, както и след почистване на работна площадка, с което се реализирало напълно изпълнението на сключения договор.

На 16.10.2010г. между съконтрахентите Община Я., като възложител, представлявана от А. К. и „Р" ООД – гр. С., като изпълнител, представлявано управителя Р. Т. бил подписан Протокол №1 за установяване завършването и заплащането на дейностите по разрушаване и премахване на сградата на блок №2*, съгласно който представителите на двете договарящи страни установили, че към посочената дата били извършени и подлежали на заплащане следните дейности: разрушаване, раздробяване, товарене на камиони, извозване на 6 км. на строителни отпадъци от 10 500 куб.м. при стойност на извършените работи в лева съответно за разрушаване - 52 500 лева, за раздробяване - 21 000 лева, за товарене на камиони - 15 750 лева, за извозване на 6 км. - 10 500 лева, за полагане на земна маса от 1300 куб.м. и заравняване на площадката - 3 250 лева, или на обща стойност 103 000 лева без ДДС, а заедно с ДДС 20%, равняващо се на 20 600 лева, общата стойност възлизала 123 600 лв.

На същата дата - 16.10.2010г., между същите договарящи страни, представлявани от посочените им по-горе представители, бил подписан и Протокол №1 за установяване завършването и изплащането на дейности по товаренето и извозването на битови отпадъци, съгласно който представителите на двете страни установили, че към посочената дата били извършени и подлежали на заплащане следните дейности: товарене и извозване на битови отпадъци в количество 5014,820 т. и цена съответно за товарене - 3 309,78 лева и за извозване 10 380,68 лева, или на обща стойност 13 690,56 лева без ДДС, а с ДДС 20%, равняващо се на 2738,09 лева, общата стойност възлизала на 16 428,55 лева.

На 22.10.2010г. бил сключен анекс към договор № ДГ 04/0052 от 17.09.2010г., според който т.3 и т.4 от раздел ІІ „Цени и начин на плащане" се изменяла, като плащането на сума от 41 500 лева без ДДС следвало да се извърши в срок от 15 работни дни от подписване на протокола за приемане на работата, а остатъка от 61 500 лева без ДДС следвало да се изплати в срок до 01.02.2011г.

Възложителят - Община Я. заплатил изпълнителя „Р" ООД – гр. С. сумата от 41 500 лева съгласно фактура №0000000807/22.10.2010г. и сумата 61 500 лева съгласно фактура №0000000813 / 29.10.2010г., като двете фактури били подписани за Община Я. от свид. А. К.

Инертната маса от обекта била депонирана от изпълнителя-„Р" ООД – гр. С. на терен - собственост на „М" ЕООД - гр. Я. и не е реализирана.

Съгласно кантарни бележки, издадени от „М" ЕООД, от „Р" ООД били приети следните количества отпадък желязо: на 18.10.2010г. - 30 280 кг., на 19.10.2010г. - 28 880 кг., на 20.10.2010г. -22,860 т. , на 21.10.2010г. - 11,100 т. и на 22.10.2010г. - 16 820 кг.

Съгласно фактура №0000000808/22.10.2010г. „Р"ООД Смолян е доставило на „М" - Ямбол стомана отпадък 45,660 т. при единична цена 385 лева на обща стойност 17 579,10 лева, без ДДС, а според фактура № 0000000841/27.12.2010г. първото дружество доставило на второто стомана отпадък 62 т. при единична цена 385 лева на обща стойност 23 870 лева, без ДДС. По двете посочени фактури общата стойност на предадената от дружеството - изпълнител стомана отпадък възлиза на сумата 41 449,10 лева.

Гореизложените фактически констатации въззивният съд направи въз основа на задълбочен анализ и своя собствена оценка на всички писмени, гласни и веществени доказателства, както и експертни заключения, събрани на досъдебното производство и от първата инстанция. Нови такива не бяха събрани във въззивното производство. Описаната по-горе фактическа обстановка по спора не се различава от приетата в мотивите на първоинстанционната присъда. Направената от тази инстанция своя преценка на наличните доказателствени източници съвпада с тази на първостепенния съд. Съображенията, които този съд е изложил относно доказаността на фактите, относими към настоящото обвинение и средствата за тяхното установяване са пространни, убедителни и изчерпателни. Въззивната инстанция се присъединява към тях и не е необходимо да ги възпроизвежда детайлно в настоящото решение. За пълнота на изложението следва да се посочи, че горните фактически положения се изясняват най-вече от писмените доказателства и двете заключения – първоначално и допълнително - на техническо-оценъчната експертиза, а също и от устните доказателствени средства.

Въззивната инстанция, както и първата такава, цени огромния обем от документи, съдържащи се в делото и приложени като писмени доказателства. Всички тези документи подробно и изчерпателно са изброени и детайлно са анализирани в мотивите към присъдата, поради което е безполезно да се повтарят във въззивното решение. Достатъчно е да се отбележи, че като писмени доказателства са приложени редица заповеди на кмета на Община Я., решения на Общински съвет – гр. Я., решение от 20.08.2010г. на Общински съвет – гр. Я. за даване мандат на подсъдимия като кмет на общината във връзка с премахването на процесната сграда, устройствен правилник на Община Я., образец за оферта, образец на ценово предложение, инвестиционен проект, няколко експертни становища за състоянието на процесния блок №2*, оферта, техническо предложение за изпълнение и декларации от „Р" ООД – гр. С., удостоверение за актуално състояние на същото дружество, заверени преписи от удостоверения, лицензии, сертификати, издадени на „Р" ООД и застрахователна полица на А. Б. за същото дружество, договори, включително процесния от 17.09.2010г. и анекса към него от 22.10.2010г., протоколи, приемо-предавателни протоколи, удостоверения, справки, доклади, дневници за покупки и продажби, фактури и много други документи, които не са били оспорени от страните. Приемайки, че тези документи са били изготвени в съответствие с повелите на закона и отговарят на изискванията на процесуалните норми да бъдат годни доказателствени средства в наказателното производство, двете съдебни инстанция им се довериха, тълкуваха ги с оглед тяхното действително съдържание и ги ползваха при извеждане на фактическите изводи по висящия спор.

Въззивният съд, както и първостепенният, прецени двете заключения – първоначално и допълнително - на техническо – оценъчната експертиза като достатъчно пълни, ясни и обосновани и не намери основание да се съмнява в тяхната правилност. Двете заключения са изготвени от високо квалифицирани експерти – инж. Н. инж. П., в чиято професионална компетентност и безпристрастност няма съмнение. По тези съображения двете съдебни инстанции кредитираха изцяло посочените заключения. Те също са в подкрепа на изводите относно вида и количеството на строителните отпадъци, получени при събарянето на процесния жилищен блок, тяхната цена към инкриминирания период, стойността на вложения труд, включително за товарене на отпадъците, разходите за преработване, превозване и депониране на строителните отпадъци, разходите за такса депо.

Първоначалното заключение на техническо-оценъчната експертиза, назначена на досъдебното производство, установява, че съобразно представената проектна документация на процесния блок №2*, общото остатъчно количество стомана като вторична суровина след разрушаване на процесната сграда е 544 929,84 кг, чиято обща стойност при единична изкупна цена от 0,418 лв./кг към инкриминирания период възлиза на сумата 227 780,74 лева. Същото заключение установява, че общото количество на бетоновите отпадъци – инертен материал след разрушаването на блока е 13 690 тона, чиято обща стойност при единична изкупна цена на инертния материал от 4,59 лв./тон възлиза на сумата 62 816,56 лева.

Съобразно коментираното заключение, общата стойност на посочените в него количества строителни отпадъци, в случай на тяхната реализация като вторична суровина и инертен материал и по изкупни цени към мес. септември – мес. октомври 2010г., възлиза на сумата 290 597,30 лева.

Двете съдебни инстанции прецениха, че особено внимание заслужава заключението на допълнителната техническо – оценъчна експертиза, която е била назначена по искане на подсъдимия в хода на съдебното следствие. В т.1.2 на допълнителното заключение „Констатации относно единични цени в лв./куб.м. по колона 5" експертите са отбелязали, че в приложените към делото документи - оферта на „Р" ЕООД, работния проект на дружеството за разрушаване на блока и линейния график, договора между дружеството и Община Я. липсват данни за образуване на единичната цена по колона 5 – на база отделните разходи за труд, механизация, материали, допълнителни разходи и печалба. По повод констатацията, че в документите на дружеството – изпълнител не се съдържали анализи за образуването на цените на база отделните разходи за труд, механизация, материали, допълнителни разходи и печалба, експертите пояснили, че такива анализи в случая не били необходими и не се изисквали, тъй като при договарянето е била оферирана и приета обща глобална сума от 103 000 лв. без ДДС за изпълнение на договора.

Заключението на допълнителната техническо-оценъчна експертиза, съобразявайки показанията на свид. Р. Т., като управител на дружеството – изпълнител, установило, че за осъществяване на разрушаването на процесния блок и раздробяването на бетоновите отпадъци са били направени разходи за ползване на техника /механизация/, за материали, за труд и допълнителни разходи в общ размер на сумата 233 572 лева. Експертите приели, че съобразно данните в протокол №1/16.10.2010г. / приложение №1 / по повод извършените от изпълнителя - „Р" ООД дейности по разрушаването на блок №20 и раздробяването на отпадъците са били направени разходи общо в размер на сумата 262 375,56 лева без ДДС.

Същото заключение установило, че стойността на разходите за натоварване, извозване, разтоварване и депониране на общия обем строителни отпадъци, определен от експертизата, до най-близкото до гр. Я. лицензирано депо за строителни отпадъци към м. септември – м. октомври 2010г. - с. Р. на разстояние от 165 км от гр. Я., Община С., възлизала на сумата 319 543,56 лева. Изхождайки от констатациите, съдържащи се в протокол №1/16.10.2010г., експертите приели, че стойността на разходите за натоварване, извозване, разтоварване и депониране на общия обем строителни отпадъци, посочен в цитирания протокол, отново до най-близкото до гр. Я. лицензирано депо за строителни отпадъци през инкриминирания период - с. Р. възлизала на сумата 361 410 лева без ДДС.

Определената от вещите лица такса депо, която Община Я. е следвало да заплати за строителните отпадъци от съборения блок №2*, се равнява на общо на сумата 22 207,94 лева, като при изчисляването й е била използвана таксата за депо Х. Д. – 3 лева за 1 куб. м. и получената сума е била намалена с 20%, предвид голямото количество на приеманата маса отпадъци.

Въззивната инстанция се съгласи напълно с оценката на първата такава за достоверност на показанията на свидетелите И. , П. Ц. , И. Д. , А. К. , М. К. Й. , Е. К. , Р. Т. , И. О. , М. И. , Д. С. Н. и Д. С. М. , дадени на досъдебното производство и в първоинстанционното съдебно следствие, както и тези на свид. В. М., депозирани на досъдебното производство и прочетени в хода на съдебното следствие по реда на чл.281 ал.5 от НПК и също ги постави в основата на изводите си за състоянието на процесния жилищен блок №2* и предприетите и извършени от подсъдимия действия по повод премахването на сградата. Тези показания внимателно и прецизно са обсъдени в мотивите към присъдата. Първоинстанционният съд е съпоставил въпросните устни доказателства помежду им, съпоставил ги е също с огромния обем от писмени доказателства и с обясненията на подсъдимия, а също и с експертните заключения, след което правилно им е дал вяра, тъй като показанията са безпристрастни като депозирани от незаинтересовани от изхода на делото лица и най-вече защото те са последователни, подробни, категорични, лишени са от вътрешни противоречия и взаимно се допълват.

Свидетелите И. К. , П. Ц. , И. Д. и В. М. разказват за участието си във формираните по заповед на подсъдимия комисии за обследване на състоянието на процесния блок, за дадените от тях становища досежно състоянието на отделните видове инсталации в блока, за изготвянето на общ протокол с констатациите на комисията, в който удостоверили липсата на възможност за заздравяване на конструкцията на сградата, опасността, която същата представлява за хората, както и необходимостта от премахването й.

В показанията си свидетелите И. , М. К. и А. К. съобщават за възложените им от подсъдимия и предприети от тях действия по проучване на възможните методи за премахване на процесната сграда, за вида и обема на бъдещите действия по премахване на съоръжението, разчистване на площадката, изравняването на терена, непрекъсната охрана на площадката през целия период на осъществяване на действията, както и за проучените от тях цени и технологично време на изпълнение. Посочените свидетели пресъздават проведени от тях разговори с представители на дружества, извършващи подобни дейности по събаряне на сгради, разкриват обстоятелствата, поради които е било изключено взривяването на съоръжението като способ на събаряне, както и тези, които налагали като единствен възможен механичния способ за премахване на блока. Същите свидетели знаят за осъществените действия по повод провеждането на обществената поръчка и избора на изпълнител, както и за сключването на процесния договор с дружеството – изпълнител. Те имат непосредствени впечатления за извършените от дружеството – изпълнител действия, участвали са в приемане на обекта след изпълнение на договора и при заплащането на извършените работи. Коментираните показания са последователни, вътрешно непротиворечиви и логични, взаимно се допълват и са в унисон с показанията на свид. Р. Т.

Въззивният съд се присъедини към мнението на първоинстанционния, че показанията на свид. И. О. заслужават пълно доверие. Този свидетел е незаинтересован от изхода на делото и има непосредствени и трайни впечатления за състоянието на процесния жилищен блок, който е наблюдавал в продължение на години. Той споделя за реалната опасност за живота и здравето на хората, която създавала процесната сграда, за тежката обстановка в района през инкриминирания период. Неговите показания досежно посочените обстоятелства са в унисон с всички останали гласни и писмени доказателства.

Въззивната инстанция, както и първата такава, кредитира напълно показанията на свид. Д. С. М. - собственик на „М" ЕООД. Свидетелят разказва, че неговото дружество е изкупило от „Р" ООД процесното отпадъчно желязо и че на терена на неговото дружество са депонирани строителните отпадъци от съборения блок.верява също, че не са били извършени разпоредителни действия със складираните на терена на неговото дружество строителни отпадъци. Безпристрастните и убедителни показания на свид. Д. С. М. дадоха основание на съда да приеме за достоверни показанията на свид. Р. Т. – управител на дружеството - изпълнител, тъй като те се покриват и взаимно допълват и същевременно са в съответствие с удостовереното от неоспорените писмени доказателства.

Първостепенният съд е приел за верни думите на свид. М. И. , тъй като те са последователни, безпротиворечиви и логични, но правилно е преценил, че те не съдържат полезна и относима към спора информация, защото касаят метода на работа на представляваното от свидетелката дружество – „Н" АД – гр. С., което не е страна по процесния договор с Община Я..

Въззивната инстанция сподели разбирането на първата за частична достоверност на показания на свид. Д. С. Н. – единствено в частта им, в която свидетелят описва лошото състояние на процесния блок №2* и съобщава за извършеното обследване на сградата и за взетите по този повод решения на Общински съвет - Ямбол. Първостепенният съд правилно е отказал да даде вяра на твърденията на свидетеля, че е бил възможен друг метод за разрушаването на блок №2* - чрез разкачане и сваляне на панелите, от които е бил изграден блока и последващо ползване на същите. Не заслужават доверие и изявленията на свидетеля, че е съществувала възможност за заздравяването на процесния блок и възстановяването му в състояние, годно за обитаване. Тази част от показанията на свид. Д. С. Н. е в противоречие с останалите гласни доказателства и с многобройните писмени такива.

Двете съдебни инстанции отдадоха кредит на доверие на обясненията на подсъдимия, които са последователни, непротиворечиви и логични, кореспондират със свидетелските показания и с огромния обем от документи, приложени като писмени доказателства, поради което липсва основание за тяхното игнориране.

Първоинстанционният съд правилно е възприел заключението на техническата експертиза, обективирано в Протокол №203/14.11.2011г., заключението на графическата експертиза, обективирано в Протокол №204/18.11.2011г., както и назначената в хода на съдебното следствие съдебно-техническа експертиза, тъй като същите са били изготвени в съответствие с изискванията на процесуалния закон от компетентни и добросъвестни вещи лица и едновременно с това допринасят за цялостното изясняване на фактическата обстановка по спора.

Направените от въззивния съд обстоен анализ и оценка на доказателствената съвкупност, които съвпадат с тези на първата инстанция, подкрепят изложените по-горе изводи по фактите и същевременно позволяват заключението за обоснованост на присъдата.

Въз основа на тази напълно изяснена фактическа обстановка първоинстанционният съд е направил законосъобразен и обоснован правен извод за неоснователност и недоказаност на разгледаното обвинение за престъпление по чл.219 ал.4 вр. ал.3 вр. ал.1 от НК срещу подс. С. , към който извод се присъединява и въззивният съд.

Въззивната инстанция споделя становището на първата, че извършеното от подсъдимия не е съставомерно по чл.219 ал.4 вр. ал.3 от НК, макар и по съображения, различни от изложените в мотивите на присъдата. С оглед на това, приема за правилен и законосъобразен първоинстанционния съдебен акт, с който подсъдимият е признат за невиновен и оправдан по обвинението за извършено престъпление по чл.219 ал.4 вр. ал.3 вр. ал.1 от НК.

Правилно е разсъждавал съдът, че за да бъде осъществен престъпния състав на чл.219 ал.4 вр. ал.3 вр. ал.1 от НК, трябва да бъде категорично установено, че деецът, бидейки длъжностно лице, със своите действия или със своето бездействие, не е положил достатъчно грижи при ръководенето, управлението, стопанисването или запазването на повереното му имущество, като вследствие на тези негови действия или на негово бездействие са настъпили значителни щети за субекта, комуто принадлежи повереното имущество или за стопанството. А за да се прецени достатъчността на положените грижи, следва да се прецени обема от права и задължения на конкретното длъжностно лице, какво точно е извършило, респективно не е извършило, за да настъпят, в резултат на това му поведение, значителни вреди. Независимо от тези правилни принципни позиции, изложени в мотивите към присъдата, останалите правни изводи на първата инстанция, касаещи разгледаното обвинение, са неправилни, тъй като са в противоречие с материалноправните норми на чл.219 и чл.93 т.1 б."б" от НК и с установената съдебна практика.

Съгласно т.1 от Постановление № 7 от 23.XII.1976г. по нак. дело №10/76г. на Пленума на ВС, изм. с Постановление № 6 от 29.XI.1984 г. и Постановление № 7 от 6.VIII.1987 г., което и понастоящем е актуално и продължава да е задължително за съдилищата при разглеждането на наказателни дела по повод повдигнато обвинение за престъпление против стопанството, включително безстопанственост по чл.219 от НК, субект на безстопанственост по чл. 219 НК може да бъде само длъжностно лице, на което е възложено ръководенето, управлението, стопанисването или запазването на поверено обществено имущество или възложена работа в предприятие, кооперация или обществена организация. Иначе казано, това може да бъде само длъжностно лице по смисъла на чл.93 т.1 б. „б" от НК – което изпълнява ръководна работа или такава, свързана с пазене или управление на чуждо имущество в държавно предприятие, кооперация, обществена организация, друго юридическо лице или при едноличен търговец, както и на нотариус и помощник-нотариус, частен съдебен изпълнител и помощник-частен съдебен изпълнител.

Според т.2 на същото постановление „Установяването на признака "не положи достатъчно грижи" е свързано с преценка на редица обстоятелства, отнасящи се до правата и задълженията на длъжностното лице, и най-вече кои от тях не е изпълнило или нарушило. Източници на задълженията са нормативните актове или технологичните правила, невключени в нормативни актове, безспорни положения от теорията (от науката), житейската практика, от категорията на общопризнати правила и др."

В съответствие с цитираното задължително постановление, трайната съдебна практика приема, че субект на общото стопанско престъпление „безстопанственост" може да бъде само длъжностно лице по смисъла на чл.93 т.1 б."б" от НК, но не и длъжностно лице по чл.93 ал.1 б."а" от НК. Отново според константната съдебна практика, неполагането на достатъчно грижи по смисъла на чл.219 от НК може да се изрази в поведение, което е в несъответствие с определени нормативни изисквания или с определени ненормативни правила – вътрешноведомствени, технологични и други, както и в поведение, което не съответства на безспорни положения от науката, житейската практика, от т. нар. общопризнати правила. Неполагането на достатъчно грижи не може да се изрази в нарушаване на клаузи от договор, защото договорът не е източник на задължения за длъжностното лице.

Изхождайки от горните принципни положения в съдебната практика, следва, че първоинстанционният съд неправилно е преценил, че подс. С. може да бъде субект на престъплението „безстопанственост".

В унисон с материалноправната норма на чл.93 т.1 б."а" от НК, съдът е приел, че подс. С. има качеството на длъжностно лице, тъй като е бил избран за кмет на Община Я. съобразно решение №324 от 05.11.2007г. на ОбИК за местни избори в Община Я.. А съгласно чл.93 т.1 б."а" от НК, това лице, на което е възложено да изпълнява служба в държавно учреждение, е длъжностно лице. Следователно, подс. С. , бидейки кмет на община, отговаря на изискванията за длъжностно лице по смисъла на чл.93 ат.1 б."а" от НК, а не на тези за длъжностно лице по чл.93 т.1 „б" от НК. Предвид на това, следва, че подс. С. , като кмет на община Я., не може да бъде субект на престъпление по чл.219 от НК. Противният правен извод на първата инстанция е неправилен. Междувпрочем в обстоятелствената част на обвинителния акт също е прието, че обв. С. притежава качеството „длъжностно лице" по смисъла на чл.93 ал.1 б."а" от НК, но независимо от това същият е обвинен в престъпление по чл.219 от НК, каквото не може да извърши.

Неправилно също първостепенният съд, съгласявайки се с прокурора, е приел, че източникът от права и задължения, които са меродавни за определяне на достатъчност, респ. недостатъчност на положените от подсъдимия при ръководенето, управлението, стопанисването и запазването на повереното му общинско имущество, е договор рег. №ДГ 04/0052 от 17.09.2010г., сключен между подсъдимия, като кмет на община Я., и свид. Р. Т. , като управител на „Р" ООД – гр. С., за разрушаване и премахване на сградата на блок №2* в ж. к. „Р" в гр. Я., който по своята същност представлява договор за изработка.

Както вече се посочи, договорът не поражда права и задължения за длъжностното лице, а за представляваното от него предприятие, кооперация, обществена организация или друго юридическо лице. Самият договор, сключен между длъжностното лице по чл.93 т.1 б."б" от НК, като представител на даден стопански субект, и трето лице – съконтрахент, принципно може да бъде юридическото действие, чрез което се осъществява „неполагането на достатъчно грижи" като изпълнително деяние на престъплението безстопанственост.

С оглед на горното, следва, че против подс. С., в качеството му на кмет на община Я., по повод сключването и изпълнението на процесния договор за изработка неправилно е повдигнато обвинение за престъпление по чл.219 от НК и в заключителната част на обвинителния акт неправилно е посочено, че неполагането на достатъчно грижи при управлението, стопанисването и запазването на повереното на подсъдимия общинско имущество се е изразило в нарушаване на т.1 от въпросния договор за изработка.

В диспозитива на обвинителния акт не е цитирана нито една правна разпоредба, дори като възможен нормативен източник на задълженията на подсъдимия като кмет на община Я. във връзка с разрушаването и премахването на процесния жилищен блок и най-вече със съдбата на строителните отпадъци, получили се при събарянето на сградата – дали същите остават в собственост на общината или преминават в собственост на дружеството – изпълнител по процесния договор. Макар и да е неясно формулирано обвинението в диспозитивната част на обвинителния акт, от него се разбира, че значителната щета за общината, възлизаща на сумата 290 597,30 лева, е настъпила в резултат на това, че подсъдимият е предоставил в разпореждане на „Р" ООД – гр. С., изпълнителя по процесния договор, строителните отпадъци от разрушаването на сградата – стомана, като вторична суровина, с тегло 544 929,84 кг на стойност 227 780,74 лева и бетонови отпадъци – инертен материал с тегло 14 725,694 кг на стойност 62 816,56 лева, на обща стойност 290 597,30 лева. Иначе казано, според обвинението, подсъдимият, като кмет на община Я., сключвайки процесния договор за изработка, неправомерно се е разпоредил с посочените по-горе строителни отпадъци, които са общинска собственост, тъй като те са били получени при разрушаването на процесната сграда, която в по-голямата й част е била собственост на общината. В обстоятелствената част на обвинителния акт също не са посочени конкретни правни норми, които вменяват определени служебни задължения на подсъдимия като кмет на община или които той да е нарушил във връзка с твърдяното разпореждане с процесните строителни отпадъци – общинска собственост, или пък да е превишил правата си в тази връзка. В същата част на акта липсват съображения и дори твърдения, че заявената в обвинението значителна щета за общината е в причиноследствена връзка с допуснати от подсъдимия нарушения на определени нормативни разпоредби. Изложените в обстоятелствената част на обвинителния акт факти и твърденията на прокурора за неправомерно разпореждане от страна на подсъдимия, като кмет на община Я., с процесните строителни отпадъци – общинска собственост, от което е настъпила за общината значителна щета, измерваща се с общата стойност на отпадъците по изкупни цени към инкриминирания период, позволяват единствено предположение, че се касае за престъпление по служба, свързано с продажбата на общинска собственост, което би могло да се квалифицира по чл.283а т.1 вр. чл.282 ал.2 предл.1 и предл.2 от НК, защото подсъдимият, като кмет на община, т. е. длъжностно лице, заемащо отговорно служебно положение, е нарушил или не е изпълнил служебните си задължения или пък е превишил правата си при разпореждането с движими вещи – общинска собственост и от това са настъпили значителни вредни последици за общината. Становището на прокурора от първоинстанционната п. е било, че след изпълнение на сключения от подсъдимия договор, макар и за изработка, е настъпило неправомерно отчуждаване на движими вещи – частна общинска собственост в полза на дружеството – изпълнител по договора, като подсъдимият и управителят на дружеството - изпълнител - свид. Р. Т. предварително и устно са се уговорили, че след разрушаването на сградата дружеството да се разпорежда със строителните отпадъци, т. е. ще стане техен собственик. Това разпореждане с движимите вещи – частна общинска собственост е неправомерно, според прокурора, защото е липсвало изрично решение на Общинския съвет – гр. Я. за продажба на строителните отпадъци. Диспозицията на чл.282 от НК, / доколкото приемаме, че се касае за престъпление по чл.283а т.1 вр. чл.282 ал.2 от НК / обаче е бланкетна и е трябвало да бъде запълнена с конкретни правни норми, като например от Закона за общинската собственост, Наредбата за реда за придобиване, управление и разпореждане с общинско имущество на Общински съвет – гр. Я., Закона за управление на отпадъците, ЗМСМА и други, които по мнението на прокурора не са били спазени от подсъдимия при сключване на процесния договор.

Извън горното, следва да се има предвид, че между престъпленията по служба по чл.282 и сл. от НК, от една страна, и стопанските престъпления по чл.219 и по чл.220 от НК, от друга, не е налице такова съответствие, което да позволява произнасяне на съда, без да се направи изменение на обвинението от прокурора по реда на чл.287 от НПК, което е недопустимо във въззивното производство и от което представителят на апелативната п. правилно се въздържа. Въпросните престъпления се различават съществено както по обекта на правна защита, така и по съставомерните си признаци. Така, обект на защита на общата и специалната безстопанственост, съответно по чл.219 и чл.220 от НК, уредени в Глава шест от Особената част на НК „Престъпления против стопанството", са основите на стопанството, на икономиката на страната, като се задължават длъжностните лица да изпълняват стриктно задълженията си по управлението на стопанските субекти и се цели предотвратяване на повреди, унищожаване и разпиляване на имуществото им. Докато обект на защита на престъпленията по служба по чл.282 и сл. от НК, уредени в Глава осем от Особената част на НК „Престъпления против дейността на държавни органи, обществени организации и лица, изпълняващи публични функции", са обществените отношения, свързани с правилното и нормалното функциониране на държавния и обществения апарат и неговите органи, дейността на държавните органи с властнически правомощия от сферата на органите на власт и управление като част от държавния апарат. Различните съставомерни признаци на двете престъпления – по чл.219 от НК и по чл.283а вр. чл.282 от НК - предпоставят и различие в правнорелевантните факти, подлежащи на доказване. С оглед на това, следва да се приеме, че в казуса не са налице законовите предпоставки за преквалификация на престъплението умишлена безстопанственост, представляваща особено тежък случай по чл.219 ал.4 вр. ал.3 от НК по по-леко наказуемия състав на престъплението по служба, свързано с разпореждането на общинска собственост по чл.283а т.1 вр. чл.282 ал.2 предл.1 и предл.2 от НК.

За да се приеме, че е формулирано пълно и ясно обвинение за престъпление по чл.283а т.1 вр. чл.282 ал.2 предл.1 и предл.2 от НК, необходимо е в обвинителния акт да бъде изрично посочено в какво се състои нарушението или неизпълнението на служебните задължения, превишаването на властта или на правата на длъжностното лице - обвиняем, както и точно да бъдат цитирани конкретните разпоредби от съответните нормативни актове, в които са уредени въпросните задължения. Правните норми, които длъжностното лице – обвиняем не е съобразил, следва да бъдат изрично цитирани в диспозитива на обвинителния акт, а в обстоятелствената част на същия следва да бъде аргументирана причинноследствената връзка между допуснатите нарушения и настъпилата значителна вреда. Размерът на същата следва да бъде стойностно посочен в двете части на обвинителния акт. За субективната страна на престъплението по служба, включително това по чл.283а т.1 вр. чл.282 ал.2 предл.1 и предл.2 от НК, е характерна, освен прекия умисъл, и специалната цел, която деецът преследва – да набави за себе си или за друго лице облага или да причини другиму вреда, поради което този съставомерен субективен признак също следва да бъде изрично посочен в заключителната част на обвинителния акт чрез посочване на облагодетелстваното лице, както и да бъде мотивиран в обстоятелствената част на акта.

Запознавайки се с двете части на процесния обвинителен акт, не може да се направи извод, че той съдържа достатъчно факти и правни съображения на прокурора, от които да се формулира пълно, ясно и точно обвинение за квалифицирано престъпление по служба по чл.283а т.1 вр. чл.282 ал.2 предл.1 и предл.2 от НК. Количественият обем на обвинителния акт не може да замести качествените му характеристики, тогава, когато липсва обвързаност на изложените в него факти с посочената правна квалификация на престъплението и обвинението е неясно. За да се премине от обвинение за престъпление по чл.219 ал.4 вр. ал.3 вр. ал.1 от НК към обвинение за престъпление по чл.283а т.1 вр. чл.282 ал.2 предл.1 и предл.2 от НК, намесата на прокурора е наложителна - или с изготвянето на нов обвинителен акт след връщане на делото от съдията – докладчик или от съдебния състав или поне чрез изменение на обвинението в хода на първоинстанционното съдебно следствие по реда на чл.287 от НПК. Прокурорът от първоинстанционната п. обаче е пропуснал тази възможност и не е сезирал решаващия съд с искане за изменение на внесеното обвинение. Изменение на обвинението във въззивното производство е процесуално недопустимо. Недопустимо е също въззивната инстанция със своя съдебен акт да се произнесе за престъпление по чл.283а т.1 вр. чл.282 ал.2 предл.1 и предл.2 от НК, тъй като за квалифициране на коментираната деятелност на подс. С. по посочените наказателноправни норми, се налага изясняване на коренно различни факти от предявените на подсъдимия, по които той се е защитавал на досъдебното производство и в съдебната фаза. В обратната хипотеза, съществено биха се нарушили процесуалните права на подсъдимия, осезателно би се накърнило правото му на защита. Недопустимо е едва в допълнението към въззивния протест прокурорът да посочва нормативен акт - Наредбата за реда за придобиване, управление и разпореждане с общинско имущество на Общински съвет – гр. Я., при това без да цитира конкретни разпоредби от нея, като нарушени от подсъдимия, защото той не се е защитавал срещу такова обвинение в първата инстанция.

Неоснователно е искането на прокурора от апелативната п. за отмяна на постановената оправдателна присъда по обвинението за престъпление по чл.219 от НК и за връщане на делото на прокурора при първоинстанционната п. за изготвяне на нов обвинителен акт, тъй като настоящият такъв не отговаря на изискванията на процесуалния закон, доколкото формулираното обвинение е непълно, неясно и противоречиво.

В т.1 от мотивите към Тълкувателно решение №2 от 07.10.2002г. по т. н. д. №2/2002г. на ОСНК на ВКС изрично е указано: „Недопустимо е делото да се връща в досъдебната фаза за нарушения, свързани с процесуалната фигура на прокурора, именно поради ръководното му положение в тази фаза на процеса. В качеството си на страна в съдебното производство прокурорът не може да се ползва от своето процесуално поведение по времето, когато е бил dominus litis. Ограниченията на правата на държавния обвинител могат да имат значение, само ако са допуснати в съдебната фаза на процеса, в която той участва като страна, равнопоставена на другите страни, нуждаеща се от равностойна закрила." Поради това прокурорът не може да поставя въпроса за нарушения, които са ограничили правата му на досъдебното производство и да претендира по реда на чл.288 от НПК прекратяване на съдебното производство и връщане на делото за допълнително разследване или за изготвяне на нов обвинителен акт. Подобно искане могат да отправят останалите страни в процеса и то да бъде уважено от съда, когато допуснатите на досъдебното производство нарушения действително са ограничили правата им. Недопустимо е въззивната инстанция да отмени по повод протест на прокурора оправдателна присъда и да върне делото на първоинстанционната п. за изготвяне на нов обвинителен акт, както е в настоящия случай, дори и обвинителният акт да е непълен и противоречив и поради това да е ограничил правата на подсъдимия пред първостепенния съд, защото с постановената оправдателна присъда правото на защита на подсъдимия е охранено в максимална степен.

Установената и коментирана по-горе невъзможност подс. С. , като кмет на община Я., да бъде субект на престъпление по чл.219 от НК, както и процесуалната невъзможност във въззивното производство да се преквалифицира деянието по чл.283а т.1 вр. чл.282 ал.2 от НК, правят безпредметно да се обсъждат останалите му признаци – значителна щета за общината, умисъл или непредпазливост, наличие на специална цел и т.н.

Мотивиран от горните съображения, въззивният съд прецени, че атакуваната оправдателна присъда не страда от непълнота на доказателствата, както и от процесуални нарушения, които да представляват основания за отмяна на постановения съдебен акт и връщане на делото за ново разглеждане.

Предвид всичко по-горе изложено, въззивният съд направи извода, че първоинстанционната оправдателна присъда е правилна, законосъобразна и обоснована, постановена е при пълнота на доказателствата и без процесуални нарушения, поради което тя не страда от такива недостатъци, регламентирани в НПК, които да налагат отменяване или изменяване на съдебния акт. С оглед на това и в съответствие с разпоредбата на чл.338 от НПК, въззивният съд счита, че следва да потвърди изцяло атакуваната оправдателна присъда.

Ръководен от изложените съображения, Бургаският апелативен съд

 

Р Е Ш И :

 

ПОТВЪРЖДАВА присъда №105 от 12.12.2013 год. по НОХД №463/2012г. на Ямболския окръжен съд.

Решението подлежи на касационно обжалване и протестиране пред ВКС на Р България в 15 – дневен срок от съобщаването му на страните.

 

 

ПРЕДСЕДАТЕЛ:

 

 

ЧЛЕНОВЕ:

 

 

 

 

 
изволно от всеки, включително