Траурна манифестация и сказки на Антон Страшимиров
Читалище „Съгласие” тегли парите си от еврейската банка „Гирдап” през 1922 година
Борислав Ненов
На 22 септември 1921 година напуска голямата житейска сцена Иван Вазов.  Смъртта на единствения по онова време признат приживе писател отеква и край Тунджа и ямболското читалище „Съгласие” решава да направи траурна манифестация и панихида за автора на „Епопея на забравените” на 26 септември.Това са четири дни след кончината на титана от Сопот, но скръбта е всеобща, въпреки наличието на литературни врагове на Вазов . Решено е от настоятелството на „Съгласие” да се сложат и черни флагове на входните салонни врати на църквата „Свети Николай”.
През тази същата 1921 година, в града ни гостува писателят Антон Страшимиров , популярен из цялата страна сказчик. В Ямбол колоритният автор държал слова върху „Българката в сравнение с жената в Холандия, Франция, Скандинавия, Германия и други държави”, а още и „Време на велики падения”/Рембо и Оскар Уайлд/, „Следи от богомилството в нашия бит”, „Самобитното в българския челяден живот” и „Какво става с нашата младеж”.
Освен просвещение на народа край Тунджа, Антон Страшимиров, подобно на всички други писатели-сказчици от началото на 20-те години, изкарвал и някой лев от тези прояви. В Ямбол му броили 1 800 лева, като сказките минали от името на читалището с вход от 3 и 2 лева за учащите се в полза на гостуващия писател.
Дошла новата 1922 година, търколил се месец март и настанало време Настоятелството да разпредели длъжностите в най-старото ямболско читалище. На 23 март с протокол номер 1 председател станал Николай Савов, известен политически деец от онова време, адвокат по професия, женен за сестрата на големия писател Константин Константинов- Невена, която била гимназиална учителка по литература.
Подпредседател на „Съгласие” станал Апостол Зафиров, личност помнеща още времето на Възраждането, имаща поредица от интересни спомени в местния вестник „Тракиец”, но това щяло да стане по-сетне, тъй като печатарят Иван Марангозов стартира с изданието през лятото на идната 1923 година.
За секретар избрали Георги Кафалов, за библиотекар Панайот Ковачев, а домакин станал юристът Стоян Митев, на който предстояло да е начело на Ямбол в продължение на близо 20 лета. За членове на Настоятелството през 1922 г. протоколът сочи вечният читалищен ентусиаст Христо Белев, както и Трендафил Гюлев и Михаил Стоянов.
Сетне, малко преди началото на лятото, се решило салонът на „Съгласие” да се отпусне за представлението на трупата на Борю Зевзека/ псевдоним на артиста и писател Борис Николов Руменов, който при идването си край Тунджа е 38-годишен, убит в първите месеци след 9 септември 1944 година без съд и присъда/ с наем 10 процента от прихода.


Нещо много важно се сторило от Настоятелството през тая същата 1922 година- изтеглили се читалищните пари от еврейската банка „Гирдап”, в която имало брожения на акционерите. Трябвало да се мисли и за дисциплината, затова помолили околийския началник да праща стражари, когато има забави. Забавите в ония времена били с пищни бюфети, от които ямболци можели да си купят коняци, вина, бенедектини, мастика, шартрьози, а това явно повдигало твърде силно настроението и присъствието на стражарите вероятно поохлаждало  все пак страстите.
Дали в такъв епичен момент или на силно утринно кафе, настоятелството на
„Съгласие” решило да поздрави сливенци с юбилея на Добри Чинтулов и да купи издадените по този случай сборници…

ВИЖТЕ И ВСИЧКИ НОВИНИ на
http://www.yambolnews.net/index.php/novini