А след това рисувам ветрове,
които ми напомнят за ръцете ти.
Измивам чашите. Сапунено балонче
лети над мивката. Прилича на дъга.
А в него - твоят образ е затворен.
И аз го гледам. И мълча.
Разгръщам книгата. "Нищо особено".
Разплаквам се. И гледам през прозореца.
Подскачам от звъна на телефона.
Не беше ти. Не искам да говоря.
Ще гледам филм. Дано да се усмихна.
Но знам, че няма. Знам, че само ти
ме караш да съм истински щастлива.
Днес или филмите са глупави, или...
Замествам те със музика. Не ми е скучно.
Макар, че дните ми ужасно си приличат.
Когато съм заета, не те мисля...
В останалото време - те обичам.
Последни новини
-
Две фотографски изложби подреди фотографът от Ямбол Константин Зайков в
-
В Прозорчето на Алис
Tags: АлисBe the first to comment! Read 107 times
-
Политическо четиво - Стенограмата от приемането /на два пъти/ Декларация заклеймяваща Русия
-
Попитахме ИИ - защо отговор от Министерството на здравеопазването на въпрос, свързан с Новата болница