Виждали ли сте скачане на въже, въртяно от двете страни от двама души? Скачащият се моли наум за синхрон между двамата, иначе няма как да скрие от публиката, че оплита стъпката.
На такъв скачач прилича тези дни министърът на правосъдието Диана Ковачева, докато се мъчи да уцели ритъма на фронта между "Залегни" и "На нож" срещу неудобния съд изобщо и съдия Тодорова конкретно.
След като премиерът Бойко Борисов даде различна парола (според него уволнението на Мирослава Тодорова, председател на Съюза на съдиите и ясен опонент на опитите за подчинение на съда, е провокация в навечерието на доклада на ЕК) от нейното сладкогласно удовлетворение от решението на ВСС за уволнението, министър Ковачева изрече, пак така гладко, друго съждение – че призовава ВСС да преразгледа решението си.
В неделя обаче министър Ковачева съобщи новината за извънредното заседание на ВСС и обясни целта като в първото си изявление: "Следва да бъде осветлена мотивацията на ВСС, за да не останат съмнения относно справедливостта на мярката в случая със съдия Тодорова". Тоест да види и чуе народът колко лоша е съдийката, която си позволи да съди министъра на вътрешните работи. (Оставяме настрана, че законът не позволява публичното разтерзаване на който и да било магистрат чрез обсъждане на прегрешенията му пред камерите, защото предстои съдебно обжалване на наказанието).
Тоест свирена е нова парола, естествено от вътрешния министър Цветан Цветанов, който обяви непроменената си и още по-здраво циментирана позиция срещу всеки съдия, прокурор, следовател, адвокат (особено адвокат!), гражданин и журналист, който си позволява да се усъмни в министерския списък от престъпници, искайки доказателства според предписанията на НПК (както си позволяват магистрати провокатори като Мирослава Тодорова). Тази сутрин той атакува и президента Росен Плевнелиев, който се изказа критично за решението на ВСС.
Новата парола на Цветанов всъщност е добре отработената стара: пропаганда "до откат" по телевизията срещу лошите, за да не се вижда отчайващото безхаберие в полицейската работа на тъй наречените разследващи органи, за което прокуратурата естествено мълчи, за да не я причисли вътрешния министър към враговете на борбата с престъпността.
"Тактиката" на Цветанов прилича на игра ва банк по липса на друг полезен ход
Да признае правотата на Съюза на съдиите, който през месец изпраща писма, подписани от Мирослава Тодорова, до ВСС и министър Ковачева с предложения за структурни промени и реформа на банкрутиралата кадрова политика на ВСС, е изначално изключено: Цветанов е свършен без лобито си от Колевци и Стоиловци в съвета, и Пенгезовци в съда, които прокарват назначенията на неговите приближени на шефските постове в ключовите съдилища – като Софийсикя градски и Върховния административен съд, и клеймят без подбор на средствата врага в случая в лицето на съдия Тодорова. Но отстъпление на Цветанов е невъзможно най-вече защото тогава ще лъсне пълната несъстоятелност на акциите и операциите на неговите служби, с които е заслужил рейтинга си.
Остава само атаката "На нож"
Какво става обаче с позицията на министър-председателя, че атаката "На нож" е провокация? И отде такава смелост у силовия вицепремиер да прегази мнението на шефа си?
Ако все още мнозинството умуващи над подобен въпрос го свеждат до игра "на доброто и лошото ченге", аз минавам на следващ етап от разсъжденията. Обявяването на фронт от Цветанов срещу всеки несъгласен, и то на чуждата (в конституционен смисъл) територия на съдебната власт, е свръхопасна игра.
Ако ЕС се намеси (а премиерът показа, че неистово държи на подкрепата на Брюксел), Цветанов може да загуби войната. Ако ЕС си замълчи, възможно е Цветанов чрез приближените си в съдебната система и средствата на шантажа да надене най-сетне окончателно и без шанс за развръзване примката на съда и прокуратурата (и тогава, ех, тогава, ще настъпи такава справедливост, но това е друга тема...)
Къде е Борисов в тази ситуация?
Като глава на правителството и трениран боец премиерът би трябвало да се е замислил вече (насаме и в тъмна доба) дали въобще е възможна изцяло победа на чуждата територия на съдебната власт. И ако е възможна, той, премиерът, сигурен ли е дали не е пирова тази победа и кой точно ще бере плодовете й – дали един бъдещ бивш вътрешен министър или един бъдещ бивш премиер?
Инстинктът на Борисов, ако наистина е непогрешим, най-вероятно му подсказва, че нападението "На нож" в случая е недомислено и опасно творение на силовия вицепремиер, обслужващо единствено него (вицепремиера и вътрешен министър), за да не се открехне прекалено много завесата над непрофесионализма (културно казано) на МВР, за който бюджетът отделя твърде голям дял от данъците ни. Но тогава защо премиерът мълчи, докато Цветанов говори, а министърът на правосъдието трагикомично подскача, оплитайки се около въжето, въртяно - вече съвсем видимо – от двете страни без синхрон?
Защо Борисов мълчи ли, казах? Е, това е въпросът...
Петя Владимирова