Четвъртък, 11 Октомври 2018 12:44
in
Творчество
Вече нищо не давам. И нямам какво:
лист по лист – разпилях се направо...
И стърча на баира – чепато дърво,
ни за плод, ни за сенчица ставам.
Как оредяваме кротко, безлично...
Ще се стопим с талант.
Господ е българин! Категорично.
Само че емигрант.
Вкоренени огради и кръстът разпънат над църквата.
Ни петел, нито куче – да скъса на мрака покоя.
В тези къщици бели живеят единствено мъртвите.
А едната от тях е моя.