Как оредяваме кротко, безлично...
Ще се стопим с талант.
Господ е българин! Категорично.
Само че емигрант.
Хората, сбрали надежди и дрешки,
търсят си път широк.
Кой да ги съди, че тъй, по човешки,
тръгват след своя Бог.
Тук си преливаме от пусто в празно
всеки ден, всеки миг.
Господ е българин! Но ни приказва
вече на чужд език.
Литват молитвите – шарени птици,
питат от град на град.
Само че как на различни езици?
И във различен свят.
Идвай си, Господи! С тая чужбина
тук е такъв проблем.
Другото лесно – на хлебец и вино
все ще се разберем...
Ники Комедвенска