С Петър Кънев, председател на икономическата комисия и депутат от БСП, разговаря Румяна Денчева:
Нищо добро не сме получили, когато сме се делили на русофили и русофоби, днес ни трябва само да бъдем българофили
- Г-н Кънев, в петък питахте икономическия министър Божидар Лукарски кога ще заседава българо-руската комисия. Това ли е най-важната тема днес?
- Да, получих отговор – комисията ще заседава през октомври. Тя не е свиквана от 2011 г.! Вината за това е на две правителства. А темата е важна и ще опитам да ви убедя защо. Бях на голяма конференция в Москва, организирана от една от най-големите парламентарни партии в Русия - “Справедлива Русия”. Проведох срещи с ръководителя на икономическата комисия в руския парламент Анатоли Аксаков. Убеден съм, че политиката си е политика, а бизнесът си е бизнес.
Седем държави в момента готвят такива срещи.
Три от тях са членове на ЕС. Знаково за България е да договорим заседание на комисията.
- И какво ще донесат на България в момент, в който ЕС е наложила санкции срещу Русия?
- Санкциите са си санкции. Аз лично мисля, че те са нещо безсмислено. Никога войните и ембаргото не са донесли нищо положително. Имам чувството, че за пореден път Европа и Америка са седнали на една маса да обядват - Америка поръчва менюто, а Европа плаща сметката. Не визирам само събитията в Украйна, а и тези в Сирия, Ирак, Либия, Афганистан. Би трябвало всеки да е видял, че каквото и да става у нас или при близки и по-далечни съседи, накрая европейският данъкоплатец плаща сметката на геополитиката. Затова свикването на такава комисия е знаково, защото отношенията ни с Русия са доста замръзнали в момента. И тук ще направя скрита реклама на спомените на Симеон Радев, чиито първи три тома излязоха наскоро. Интересни са, защото са писани доста след събитията от онова време и са изчистени от всякакви емоции. А посланието е, че никога
не сме получили нищо добро, когато сме се делили на русофили и русофоби.
Трябва ни само и единствено българофилията – т.е. трябва да се научим да си гоним интересите, понякога и несъвпадащи с тези на Великите сили.
- Около парада в Москва на 9 май имаше такъв бум на всякакви филии и фобии, че за българофилите не остана място май.
- Продължава да ми е странно поведението на българските управляващи за парада на 9 май. Както ми заяви Виктор Глухих – сенатор в руския парламент, темата за прекратяването на Бургас-Александруполис е екологическа тема, тази за АЕЦ “Белене” - икономико-политическа, а “Южен поток”- чисто политическа, то неучастието и неуважението в парада е чисто морално и това руският човек не може да го разбере.
Не го разбраха и нашите политици, а го разбраха и германският канцлер Меркел, и чешкият президент, и американският държавен секретар Кери, и дори крайно десният кипърски президент. След всичко това аз имам чувството, че Великите сили пак ще се договорят, а ние ще наблюдаваме как всички ни заобикалят, обяснявайки ни колко ни уважават.
- Ние сме член на ЕС и не можем да не спазваме санкциите. Те повече ли ни вредят, отколкото на останалите държави в Европа?
- Не носят нищо добро на никого. От това, което видях и чух в Москва, България е в непрепоръчителен списък за контакти и за работа.
Малкото наши стоки в Русия се изместват от внос от Сърбия, Македония, Индия, Бразилия. Санкциите послужиха за подем на инвестиции в производството на продукти от хранителната и леката промишленост в Русия. Това, което направиха “Виза Карт” и “Американ Експрес”, като спряха за 24 часа обслужването на руския пазар, ще им струва скъпо, защото до месец влиза нова руска разплащателна картово-банкова система – 95% от всички картови разплащания се извършват на територията на Русия. Рублата се стабилизира - от почти 75 рубли за долар тя се върна до 40. Затова нищо изненадващо няма в това, че нашият пазар е наводнен с храни, произведени в Европа и предназначени за руския пазар, което удря повече българските производители вътре, отколкото санкциите за износ на наши стоки за Русия. Добавете и забраната за държавно дотиране на почивки на руски туристи - основно на пенсионери и деца в България, и нещата стават трудно предсказуеми в търсенето на баланса от санкциите.
- В Гърция пък няма ембарго, но нали казват, че когато съседите се люлеят, това не е добре…
- Ще започна да съжалявам гръцкия народ, когато гръцки селянин дойде да копае картофи в Родопите или да бере лозя в Петричко.
- Българската икономика е обаче устойчива, след като расте изненадващо над очакваното…
- Изглежда така , защото бързо забравяме да гледаме след себе си. Първия ръст ние го отчетохме още първото тримесечие на 2014 г. - 1,6%, а за цялата минала година между 1,2 и 1,6%. Така че няма нищо изненадващо. Факторите са няколко. Първо, предишното правителство предприе мерки, които за чест на сегашното, то не ги отрече, а продължи да ги прилага.
Връщането на ДДС на бизнеса например. Второ - даде резултат, това, което пак предишният кабинет предприе - мобилните групи за изненадваща проверка по вътрешно-общностни доставки на ЕС - основно на рискови стоки, които не минават през митнически контрол на границата. И трето - обратното начисляване на ДДС за стоки, традиционно използвани за данъчни измами. Премахването на единната сметка също даде добър ефект. В икономиката и във фискалната политика трудно има бърз резултат, идва след време. А и Европа се успокои и влезе в положителен тренд, което е добро, при положение че 70% от българската икономика е вързана с европейската.
- Изненадахте ли се, че ваши предложения за промени в Кодекса на труда от 2013 г. влизат сега в зала, и то единодушно, подкрепени от всички групи?
- Истината е, че българският бизнес има нужда от бърза реакция срещу безумното напластяване на бюрокрация и на всякакви регулации. Всяка партия и всяко правителство си ги записват в програмите, а после нищо не се случва. Предложил съм да отпадне задължението на всички фирми да правят график за отпуските.
Това засяга 500 000 фирми. Предлагам връщане на старото правило, действащо до 2011 г., работодателят да предложи на работник, натрупал стаж и години за пенсия, да се пенсионира. Предлагам и за микрофирмите да отпадне изискването да имат правилник за вътрешния ред. Става дума за 350 000, в които работят общо почти 640 000 човека, при средна заетост за една – 1,8 човека. Представете си, идва инспектор по охраната на труда, а в семейната фирма работят мъж и жена. И той ги пита къде е правилникът за организация на работна заплата. Жената би трябвало да отговори, че тя взима заплата. Това на шега. А иначе изобщо не е дребнотемие, а е стъпка в често спряганата битка с корупцията и сивата икономика.
- Докъде стигна другото сизифово камъче, което търкаляте - отработването на слети празници в съботи?
- Трябва да се случи. С него не трябва да се занимават правителства, а решенията трябва да се свалят на ниво държавен или корпоративен субект. Има много подобни проблеми пред бизнеса. Назряла е нуждата от нов кодекс. Например в ЕС намалено работно време имат 19,2% от хората, у нас - 2,4%. В ЕС 14,1% работят със срочни трудови договори, у нас - 4%. С втори трудов договор са 8,8%, а у нас са 0,3%. Трябва да се търси балансът.
- Ще направите ли предложения в тази посока?
- Да. Очаквам доста неща в подкрепа на реалния бизнес. Като председател на комисията по икономическа политика съм поставил доста въпроси на финансовия министър. В диалог сме по подготовката на нов закон за счетоводството, който ще освободи малките фирми от много и ненужни задължения по отчетността.
Пише се нов вариант на наредбата за командировки в чужбина – полагащите се суми за пребиваване в редица държави са толкова остарели, че с тях по никакъв начин не може да се издържи и се търсят всякакви други възможности.
Водя разговори и по друга стара моя идея – да въведем 100% амортизация още първата година на всичко, което не се ползва повече от 1 година - IT продукти, мобилни апарати, компютри. Защо да не обмислим и друга стара идея - да се ускори амортизирането на данък сгради, което сега е 25 години, а знаете, че новото строителство предполага бързо рушене и бързо изграждане. Естествено трябва да се пипа внимателно и да се направят разчети.
- Излязоха класации, в които слизаме на все по-долни места по условия за правене на бизнес…
- Така е. В тези на Световната банка например сме след 110-о място по време за реално прохождане на нов бизнес. Ами само да му прокарат ток от собствения му трафопост на един бизнес, трябва огромно количество време, връзки, нерви и рушвети. Или другата тема, която пак ни отпраща към опашките в класациите - разрешенията за строителство. Изобщо, ако искаме да правим реални крачки напред, само със сливици не може. И топки трябват.
- Трябват, но битката с бюрокрацията май е обречена, който я е започнал, все я е изгубил..
- Все отнякъде трябва да се започне.
Не може в една малка и бедна България да има 265 общини, не може общината да е само в едно населено място и с администрация от над 100 човека, не може да има цели 28 областни структури - ЕС от кога настоява да са не повече от 9. Административната реформа е много политическа - има бесепарски общини, има депесарски общини, има гербаджийски общини… И все се казва - преди избори, не правим реформи. Но ние всяка година имаме избори. И се тръгва по най-погрешния начин - финансовият министър да реже с по 10% разходите за заплати. Трябва да се тръгне от обратната страна - да се направи пълен анализ на функциите на министерства, агенции, комитети, областни структури и какво ли още не. Да се изчистят със закони след съответните функционални анализи.
Дали вярвам - както казват: “Дано! Ама надали!” На това му се казва умерен песимизъм.
ВИЗИТКА
Роден на 18 декември 1953 г. Завършил е математическа гимназия в Ямбол. Завършил е Московския полиграфически институт. Има множество специализации у нас и в чужбина. Депутат в няколко парламента. В момента е председател на парламентарната икономическа комисия.
