ЗАБРАНИ

Вечерта преди Гергьовден не се дава заем, особено от мляко, сирене, масло, въобще млечни продукти, за да не избяга млякото от животните. 
Пред Гергьовден не се зачева дете, за да не се роди с недъг. 
На празника не се спи, защото ще отиде сънят на агънцата.

РИТУАЛИ

Всяка къща коли курбан в чест на светеца – първото родено през годината мъжко агне. На главата му се слага венец от свежи цветя, закрепва се запалена свещ. На агнето се дава да близне сол (символ на ситост и плодородие) и да хапне свежа трева – за здраве и младост при хората и обилна паша при животните. 
Кръвта на животното се излива в реката, "да тече берекетът в къщата". Ако се излее в мравуняк – овцете "ще се плодят като мравките", ако е на нивата или в градината – посаденото ще даде изобилен плод. Ако в съда с кръвта от агнето се сложи коприва, по-късно тя служи за лек на обриви и при други кожни болести. С кръвта на агнето се мацват бузките на децата, за да са здрави и жизенени. 
Костите на жертвата се заравят на място, "където не стъпва човешки крак". Кокалчето от предния десен крак се пази и служи за лек и против уроки. При болно гърло се загрява и се трие гърлото на детето. С него се рисуват и празничните хлябове през годината. 
Срещу Гергьовден се пали свещ на вратите на всички сгради, пред тях се поставят стрък коприва и клонка от глог. Китка от коприва над челото предпазва жените от главоболие. 
С цветя и букова шума се украсяват вратите и прозорците на дома. 
Сутринта на празника, който стане най-рано, умива лицето си и със стрък коприва бърза да удари спящите още в къщата по ходилата – да са пъргави през лятото, да не ги застигат и хапят змии и други злини. С младо клонче удря децата под завивките, докато още спят, и най-възрастната жена в дома – да са здрави. 
Под възглавницата се поставя цъфнал глог – да са ранобудни хората. 
Пие се студена вода на гладно, "за да се пречисти кръвта". Особено на хубаво е, ако се отпие от нова стомна. 
Рано сутринта жени и деца берат по ливадите цветя, гороцвет, иглика, гергьовче – от тях вият венци за агнето, за овцата, която ще издоят първа, за ведрото, за шапката на пастира. 
Ако пред изгрев слънце девойките се срешат под топола, косите им ще пораснат дълги като топола. Ако девойка се измери три пъти пред топола, ще израсне висока и стройна. 
Бяло котле с вода, оставено на месечина, с нож отгоре, завързан с червен конец, пази къщата от зло. 
Всички се търкалят в росата за здраве. С гергьовска роса се мият лицата против лунички. С роса се замесват обредните хлябове, подквасва се млякото. 
Болните ходят и се къпят в "лява вода" – там, където водата завива наляво – и се надяват на изцеление. Със същата цел се провират три пъти под корените на вековно дърво. Къпането в реката на празника предпазва от треска. 
Против болки в кръста се връзват върба или дрян, също и три стръка от ръж или ечемик. 
Празничният хляб се нарича "овчарник", "кошара", "боговица", "гергьов­ски кравай", "харман", "кувасник". Замесва се от девойка или млада невяста с прясно налята цветна (защото в нея са сложени свежи цветя) вода. Замесването е ритуално, със специални песни. С водата от котела се ръсят деца и невести, харманът, кошарата и оборите. Водата за замесване се топли върху жива жар – огънят не трябва да има пламъци и пушек. В нея се поставя още трън – да пази от зло, и клонка от бук – да бухва млякото и да е в изобилие. Хлябът се украсява с агънца, овчарска гега, кошара. 
За овчарите, козарите, говедарите се приготвят специални кравайчета. Моми и невести им ги носят на кошарите, обикалят с тях три пъти около постройките за предпазване от магии и болести. 
Вечерта срещу празника агнетата се отлъчват от майките си. 
Обредно се издоява първото мляко. Главната цел на ритуала е да предизвика добро и обилно мляко и да предпази от магии на бродници и мамници. Котлето се украсява с цветя и билки против зли очи, с див чесън, коприва, здравец, гергьовче, вързани с червен конец. Млякото се издоява през малко кравайче или сребърна гривна. В котлето за магическо засилване на млякото може да се пуснат пръстен, гергьовско кокалче, совалка, яйце. 
Първото мляко задължително се раздава на съседи и роднини, малка част от него се изсипва в река – "да тече по вода" всичко през годината. 
Яйцето от котлето се заравя пред кошарата – да не омагьосват магьосници стадото и да не отнемат млякото. Под мястото на доене се заравя червено великденско яйце. 
В кърмата на животните също се слагат предпазни билки и съвсем млад чесън. За да е повече млякото, добре е да се сложат дива тиква или млечка. 
За предпазване от магия се обикалят ритуално нивите и градините, късат се житни класове и клонки от дръвчетата. 
Агнето и хлябът се освещават в църква. След службата се реди обща трапеза. 
Едната плешка от агнето се дава на свещеника или се раздава за здраве и успех. 
Младите връзват люлки по дърветата. Добре е, ако се вържат на орехов клон. Която мома залюлее момъкът, нея харесва. Ако момък и мома не се люлеят на Гергьовден, през лятото ще имат неблагополучия и лош късмет, ще ги срещат змейове, самодиви и всякакви зли сили. 
Организират се различни състезания – борби, конни надбягвания. 
На общата трапеза се извършва ритуално "събличане" на младите невести. Кръстникът (или деверът) сваля връхната невестина премяна, булчинските є накити и я забражда с обикновена или копринена цветна кърпа. Сваля и венчалните є обувки и ги заменя с обикновени. 
Младите двойки застават прави зад родителите си, а те хвърлят по тях прясно сирене – да са сладки един на друг като него, невястата да е плодовита, овцете да дават мляко. 
Добре е на Гергьовден всеки да се премери. Родителите мерят децата си за здраве. Възрастните се мерят, за да видят кой колко ще отслабне през лятото от тежкия труд. Кантарът трябва да се закачи на свежо дърво, а не на сухо, за да не съхнат и тези, които се мерят. Килограмите трябва да се докарват до цели числа, а не до половинки, четвъртинки и пр. Меренето става на гладно. 
Играе се "ляво", или "куцо", хоро, водено от невяста кърмачка, именничка. 
Ако вали дъжд и момите си измият косите с дъждовна вода, ще порастат дълги и гъсти. 
Заплашват се яловите дръвчета с брадва, за да родят и да дадат плод. 
На Гергьовден с особено внимание се оглеждат иманярите. Там, където има заровено имане, то "играе" със син пламък. 
Сключват се договорите между майсторите и чираците, стопаните и наемните работници. 
Ако успеят да откраднат агнешките кожи, дарени на попа, и ги заровят в нивите, през лятото селището ще е запазено от градушка. 
Против градушка се пали на висока могила и слама, останала от Бъдни вечер. Докъдето се вижда огънят от пламъците, дотам няма да бие град през лятото. 
От Гергьовден започват продаването и клането на агнета и ярета, доенето на овце и кози, правенето на сирене. Търговците се уговарят с производителите. 
Денят след Гергьовден се нарича Вранин и на него не се работи – да не кълват враните зърното и гроздето. Същият ден се нарича и Ранополия, Ранополе или Разпус и се свързва с обичая за дъжд "пеперуда". През цялата седмица след празника се изнасят на слънце вълнените дрехи.