Средно образование завършва в Ямбол. Следва висше журналистика в СУ “Климент Охридски”. През 1962 г. се отпечатват за първи път негови творби в ямболския вестник „Народен другар“. Последователно работи като журналист и редактор във в. „Народен другар“, кореспондент e на в. „Народна младеж“ и на програмите „Хоризонт“ и „Христо Ботев“. Бил е председател е на Окръжния клуб на младата художествено-творческа интелигенция в Ямбол и уредник в дома музей „Васил Карагьозов“. В периода 1990 – 2000 г е главен редактор на сп. "Зари", орган на Съюза на слепите в България.

През 1977 г. загубва напълно зрението си. От 1984 г. е член на Съюза на българските писатели. На 5 май 2000 г. умира от инфаркт.

Носител е на наградите:

    „Яворов в Поморие“ - 1978 г.
    „Васил Карагьозов“ - 1984 г.
    орден „Кирил и Методий“ - 1979 г.
    „Златен герб“ на Ямбол - 1994 г.

{vbox7}3e5a771390{/vbox7}

Творчество

Георги Братанов е автор на тридесет книги с поезия, белетристика, сатира, драматургия, публицистика и книги за деца. Негови творби са публикувани в изданията: „Ще ви потрябвам“, „Молитва към човека“, „Нощни светове“, „Превъзмогване“, „Баладични часове“, „Мираж“, „Хипноза“, „Ключ за горната земя“, „Топъл дъжд“, „Изтича времето“, „Върхът на дъното“, „Доминанти“, „Осветени пространства“, „Нежна революция“, „Неравноделен живот“, „Зъбер“, „Кабиле спи“, „Таверна “Демократики”“, „Пластове“, „Заключен сред безкрая“, „Кафене “Балкански рай”“, „Кон за кокошка“, „Вселената на есенния миг“, „Чуждо време“, „Врата към небето“ и др. Стихове на Братанов са превеждани на руски, английски, испански, френски и финландски език.

През 2000 г. ССБ учредява ежегодна награда за поезия и проза „Георги Братанов“. Удостояването ѝ се извършва съвместно със съюза на българските писатели.


в-к Стандарт 9 май 2000 г.

Душата на поета Георги Братанов се пренесе в Космоса. Навярно сега тя пътува из други галактики, сетивата му попиват неизвестната безкрайност, за която той написа стихове, преди да я е видял. Жоро си отиде от този свят неочаквано. Сърцето не предупреждава, преди да се пръсне. В някоя печатница може би вече се върти последният му роман "Таверна демократики", за който той разказваше с такова увлечение. Някъде сигурно са застинали в мълчание последните му стихове, още не видели бял свят. На някоя маса приятели сипват едва ракийка и за него и гледат умърлушени празния стол. На 7 юли 1977 г., когато е точно на 33 години, Георги Братанов ослепява напълно. Никой не го е виждал да ходи с бял бастун. Поетът няма право да изглежда безпомощен. Неговата мисия е да създава поезия, казваше Георги. И го правеше с всичките си сили. Той написа близо 20 книги. Потопи перото си и в прозата. Разказа спомените си от детството, преминало в духовия оркестър на ямболския пехотен полк. Само преди около два месеца Георги Братанов бе в редакцията на "Стандарт". Тежкото време го натъжаваше, но той не бе отчаян. Той знаеше за какво живее: "За мен смисълът на живота е да създавам литература. Имам самочувствие на български поет. Превеждат ме в чужбина. За мен писането е свещенодействие. Човек има нужда не само от хляб, огън и вода. Не ме притеснява фактът, че поезията не се търси от милиони. Тя не е футболен мач или сапунен сериал. За нея трябва висока нагласа, подготовка и сетива, каза Жоро тогава и добави: В творчеството си искам да отразя моето време ясно и честно. Не се срамувам от нито един ред, който съм написал. Георги Братанов бе уникален талант. Преди да загуби зрението си, той бе надежден художник. Музиката остана неговата страст. Дълго време бе професионален музикант. Владееше няколко инструмента. Композираше. Събра в малка книжка свои вариации на тракийски фолклорни мотиви. Жоро завършва последната си книга "Неравноделен живот" така: Исках да уча и учих. Исках да свиря и свирех. Исках да пиша стихове и пишех, възпявайки романтиката на този наш неравноделен живот. Нима това не искаха и другите три или пет милиарда жители на планетата. Тогава? Това, което ни трябваше и на мен, и на всички като мен, беше мирът. Така си мислех тогава и се молех никога да не изсвиря сигнал за атака. Така мисля и сега." Прощавай, приятелю. Мир на праха ти.
"Стандарт"