×

Внимание

EU e-Privacy Directive

This website uses cookies to manage authentication, navigation, and other functions. By using our website, you agree that we can place these types of cookies on your device.

View Privacy Policy

View e-Privacy Directive Documents

You have declined cookies. This decision can be reversed.

Директорът на ОДФ "Земеделие" в Ямбол е уволнен Featured

Сряда, 28 Януари 2015 21:55

законосъобразно.  Въобще, според състав на АС на Ямбол, той/тя изначално е била назначена незаконно

 Аделина Иванова, която беше освободена от длъжгността през октомври 2014 година, подала жалба срещу Акта на уволнението си .

Според Съда о още 
когато е назначена като държавен служител-директор на ОД тя не е имала необходимата за длъжността  квалификация 7-годишен професионален ръководен  опит...



РЕШЕНИЕТО на  АС, взето днес, подлежи на обжалване


Р   Е   Ш   Е   Н   И   Е

 

№ 10/23.1.2015г.                                                              гр.Ямбол

 

                                      В ИМЕТО НА НАРОДА

 

АДМИНИСТРАТИВЕН СЪД гр.ЯМБОЛ ,ПЪРВИ  АДМИНИСТРАТИВЕН  СЪСТАВ

 На шести септември 2015

 В открито съдебно заседание в следния състав:

 

                                               ПРЕДСЕДАТЕЛ:    ДИАНА ПЕТКОВА   

                                                            

Секретар Гр.Т.

като разгледа докладваното от  съдия Д.Петкова

адм.дело №  240   по описа на 2014г.

           За да се произнесе, взе предвид следното :

            Производството е по реда на чл.145 и сл.АПК във вр. с чл.124 във вр. с чл.121 ал.1 т.1 Закона за държавния служител/ЗДСл/.

            Пред Административен съд-Ямбол е постъпила жалба от А.А.И. *** против Заповед №792/31.10.2014 год. на Изп. Директор на ДФ”Земеделие” гр.София , с която на осн.чл.108 и чл.107 ал.1 т.7 във вр. с чл.7 ал.1 т.6  от ЗДСл е прекратено служебното правоотношение на жалбоподателката.

           В жалбата се правят оплаквания за незаконосъобразност, като се твърди че към момента на назначаването на А.И. *** на ДФ”Земеделие” е правена проверка дали лицето отговаря на изискванията за тази длъжност включително и за притежавания професионален опит, поради което прекратяването на служебното й правоотношение към този момент е тенденциозно и незаконосъобразно.Иска се отмяна на атакувания административен акт.

            В с.з. процесуалният представител на оспорващата страна поддържа изцяло жалбата, без да излага допълнителни съображения.Претендира и съдебни разноски.

           Ответната страна чрез процесуалният си представител оспорва изцяло жалбата като излага съображения за правилност и законосъобразност на обжалваната заповед.Желае присъждане на разноски представляващи юрисконсултско възнаграждение.

            Съдът, след като прецени доводите на страните, събраните по делото доказателства преценени поотделно и в тяхната съвкупност, приема за установено следното:

            От административната преписка се установява, че с трудов договор № 504/31.05.2006 год. А.И. е назначена на работа в ОД на РА гр.Ямбол на длъжност “експерт”, кат.персонал-аналитични специалисти, с характер на работа съгласно длъжностна характеристика.По делото е представена и Длъжностната характеристика подписана от лицето, в която подробно са посочени основните функции и задължения на длъжността “експерт”.С Допълнително споразумение №2576/26.11.2009 год. И. е преназначена на длъжност ”директор” на ОД с код по НКПД 1122 7011, кат.персонал президент висш служител.Съгласно длъжностната характеристика връчена й на 27.11.2009 год.основните  дейности на директора на ОД  са по административно-стопанско управление и контрол на териториалните структури на  ДФ”Земеделие” и преки задължения описани в 20 точки с които се осигурява изпълнението на основната цел на длъжността.Със Заповед №1424/31.07.2012 год. на Главния секретар на ДФЗ и във вр. с §35 от Закона за подпомагане на земеделските производители и ЗИД на ЗДСл И., считано от 1.08.2012 год. е назначена като държавен служител на длъжност ”директор” в Областна дирекция на ДФ”Земеделие” гр.Ямбол, с ранг V старши.Съгласно новата длъжностна характеристика утвърдена и връчена на лицето  на 1.08.2012 год. жалбоподателката е на пряко подчинение на Изп.Дир. на ДФЗ, основната цел на длъжността е изпълняване на дейности свързани с административно-стопанското управление и контрол на териториалните структури: области на дейността са ръководство, организация и координация на дейността на Областната дирекция , както и фиксирани в 20 пункта задължения .

Със Заповед № 74/7.02.2013 год. на осн. чл.107 ал.2 ЗДСл поради получена оценка на индивидуално изпълнение на длъжността 5”неприемливо изпълнение” Изп. Директор на ДФЗ е прекратил служебното правоотношение на И.. С влязло в сила на 29.10.2014 год. решение  по адм.д.2003/2013 год. на Административен съд-София град заповедта за прекратяване на служебното правоотношение е отменена. Със Заповед № 790/31.10.2014 год.А.И. е допусната до работа. на длъжността”директор” на Областна дирекция на ДФЗ-Ямбол. Със Заповед №792/31.10.2014 год. на Изп. Директор на  ДФЗ-София служебното правоотношение на жалбоподателката е прекратено на осн. чл.107 ал.1 т.7 във вр. с чл.7 ал.1 т.6 ЗДСл. В заповедта е посочено ,че както към дата на назначаване на А.И. като държавен служител, така и към датата на издаване на оспорената заповед същата не отговаря на минималните изисквания за заемане на длъжността, тъй като няма необходимия минимално изискуем професионален опит от 7 години.Заповедта е връчена на лицето на 3.11.2014 год.

           По делото е представена трудова книжка на А.И. от която се установява че преди назначаването й  ДФЗ-Ямбол същата е работела последователно като администратор, куриер, счетоводител и секретар в редица търговски фирми.По делото са представени длъжностните характеристики на длъжностите”секретар” и “администратор” и двете подписани от жалбоподателката.

          От изложеното,съдът прави следните правни изводи:

          Жалбата е подадена в срока по чл.149 ал.1 АПК, от лице адресат на административния акт и имащо правен интерес от оспорването.

          Разгледана по същество жалбата е неоснователна.

          Заповедта на Изп. Директор на ДФЗ, предмет на съдебното оспорване е издадена от компетентен орган в рамките на неговите правомощия и при спазване на необходимата форма и реквизити според правилата на чл.108 ЗДСл.При издаването на административния акт не са допуснати съществени нарушения на административно-производствените правила. Доводът на жалбоподателката за наличието на такива нарушения е декларативен и необоснован. При извършената цялостна проверка на законосъобразността на акта по реда на чл.168 ал.1 във вр. с чл.146 от АПК  не се констатира да е допуснато такова нарушение. Пред вид липсата на конкретизация съдът не може да разгледа този довод по същество.

          Заповедта е издадена и при правилно прилагане на материалния закон.

          Оспореният административен акт е издаден на осн.чл.107 ал.1 т.7 във вр.с чл.7 ал.1 т.6 ЗДСл. Съгласно първия от сочените законови текстове  органът по назначаването прекратява служебното правоотношение без предизвестие когато държавния служител е назначен при неспазване на условията на чл.7 ЗДСл и нарушението съществува и към момента на прекратяване на правоотношението. Цитираната материално-правна норма овластява съответния компетентен орган да уволни държавния служител, когато по време на възникване,осъществяване и прекратяване на служебното правоотношение се установява несъвместимост с изпълняваната служба поради нарушаване на визираните в чл.7ЗДСл условия за назначаване. Следователно  фактическия състав включва наличието на две  материалноправни предпоставки: нарушаване на условията по чл.7 ЗДСл и съществуване на нарушението към момента на прекратяване на служебното правоотношение. Нормата на чл.7 ал.1 ЗДСл определя условията и предпоставките които трябва да са налице за да може едно лице да заеме длъжност по служебно правоотношение. В т.6 от сочената законова разпоредба е визирано че специфичните изисквания са нормативно определени и следва да са обективно съществуващи. Тези специфични изисквания се съдържат в Класификатора на длъжностите в администрацията/КДА/и Наредбата за прилагане на Класификатора за длъжностите в администрацията/НПКДА/.В разпоредбата  на чл.4 НПКДА са посочени длъжностните нива на ръководните, експертните и техническите длъжности в администрацията, като първите са посочени в длъжностни нива от 1 до 8 включително.Нормативните изисквания на длъжността “директор” на дирекция администрация в ДФЗ се съдържат в 3-то длъжностно ниво и те са образователна степен “магистър”, ранг –V старши и минимален професионален опит-7 години.В случая жалбоподателката е отговаряла на посочените изисквания с изключение на наличието на професионален опит минимум 7 години.Съгласно чл.2 ал.2 от НПКДА минималният професионален опит за заемане на длъжността, включва времето през което служителят е извършвал дейност в област или области, които са свързани с функциите, определени в длъжностната характеристика за съответната длъжност.С оглед даденото определение следвало е жалбоподателката към момента на назначаването и като държавен служител-“директор” в ОД на ДФЗ –Ямбол да е имала минимум седем години на ръководна длъжност, изискваща вземане на решения и осъществяване на административен контрол на част от администрацията и това да е осъществяване в области в сферата на земеделието.Видно от данните по делото И. е назначена на длъжност “директор” /ръководна длъжност/в ОД на ДФЗ ,считано от 1.12.2009 год.Следователно към 1.8.2012 год. когато е назначена като държавен служител-директор на ОД е изминал период по-малък от три години.Преди това И. от 3.06.2006 год. е започнала работа в ДФЗ но на длъжност “експерт”.Видно от представената длъжностна характеристика на тази длъжност,същата не притежава контролни и ръководни правомощия които са включени в длъжностната характеристика на “директор”, а И. е била натоварена с функции по подпомагането и осигуряването на дейностите на служителите на ръководна длъжност, както и на служителите заемащи по-високи длъжностни нива в съответната администрация.Видно от данните по делото,преди постъпването й в ДФЗ ,жалбоподателката е работела в различни търговски дружества на длъжности секретар,администратор ,куриер ,счетоводител,които длъжности нямат нищо общо с функциите правата и задълженията присъщи на длъжността”директор”.В тази насока са и представените длъжностни характеристики на “секретар” и “администратор”.Съдът счита че жалбоподателката не е притежавала минималния седем годишен професионален опит и към момента на прекратяване на служебното й правоотношение на 31.10.2014 год.Периода от 1.12.2009 год. до 31.10.2014 год. е по-малък от пет години.Нещо повече,следва да се има пред вид, че преди процесното уволнение жалбоподателката е била уволнена на 12.02.2013 год. от която дата до момента на възстановяването й на работа  същата не е изпълнявала длъжността “директор”. Вярно е че след отмяна на уволнението като незаконно, времето през което служителя не е бил на работа се зачита за трудов стаж, но това не е професионален опит.Между двете понятия има разлика.Професионалния опит се придобива за времето на реално и обективно изпълнение на аналогични по характер дейности.Въпреки твърденията в жалбата че ще представи доказателства за наличието на изискуемия професионален опит, жалбоподателката не представи допълнително такива ,освен тези съдържащи се в административната преписка.Ирелевантни за спора са твърденията на  същата ,че към момента на назначаването и като държавен служител на длъжността”директор” компетентния орган е направил проверка и е преценил че лицето отговаря на изискванията за заемане на длъжността.Както се посочи по-горе, разпоредбата на чл.107 ал.1 т.7 ЗДСл дава право на органа по назначението ако установи че държавния служител е бил назначен в нарушение на изискването на чл.7 и това нарушение съществува към момента на прекратяване на правоотношение, последното да бъде прекратено без предизвестие.

            С оглед на изложеното, жалбата на А.И. следва да бъде отхвърлена.Жалбоподателката е била назначена като държавен служител на длъжност”директор” н нарушение на специфичните изисквания на чл.7 ал.1 т.6 ЗДСл, като това несъответствие е съществувало и към момента на прекратяване на служебното правоотношение.

            При този изход на делото,претенцията на процесуалният представител на ответната страна за присъждане на юрисконсултско възнаграждение се явява основателна и следва да бъде уважена в размер на 150 лв.

             Водим от горното,съдът

 

 

                                                   Р   Е   Ш   И

        

            ОТХВЪРЛЯ жалбата на А.А.И.,*** против Заповед №792/31.10.2014 год. на Изпълнителния Директор на ДФЗ-София.

            ОСЪЖДА А.А.И., с посочен адрес да заплати на Държавен фонд ”Земеделие” гр.София разноски в размер на 150/ сто и петдесет/ лева, съставляващи юрисконсултско възнаграждение.

            Решението подлежи на обжалване с касационна жалба  пред ВАС в 14-дневен срок от съобщаването му на страните по реда на чл.138 във вр. с чл.137 АПК.

 

 

                                                       ПРЕДСЕДАТЕЛ:/п/не се чете

 

    

          

 

 

 

 

 

           

           

 

        

Read 5205 times
Rate this item
(1 Vote)
Copyright © 2025 ЯмболСвят - Актуални новини за Ямбол. Следете последните новини от днес за Ямбол.. All rights reserved.
designed by Nuevvo
/** Bad code */ ////// */