Защо 1 Април е ден на хумора, шегата, лъжата,глупаците и т.н
Сряда, 01 Април 2015 09:31Преди точно 99 години дата 1 АПРИЛ в БЪЛГАРИЯ НЯМА !!!!
Не е Първоаприлска лъжа. През 1916 година нашата тогава страна преминава към Григорианския календар и след 31 Март, следва 14 Април...
Според учени абсолютно честни са децата до четвъртата си година, а колкото повече хората остаряват, толкова повече лъжат.
Но на 1-ви април невинната лъжа е простена, можем спокойно да се позабавляваме на чужд гръб и да послъжем с добри намерения.
Този ден в България е свързан с различни суеверия, като например това, че за да имате късмет през цялата година, трябва да излъжете поне веднъж и вас да ви излъже някой до обед.
За Международен ден на хумора и шегата той е обявен през 1970 г. от Международната организация за радиоразпръскване, сега Европейски съюз за радио и телевизия.
1-ви април ден на лъжата и шегата
Мнозина обичат да се шегуват, да се посмеят или да разиграят някого, но един ден в годината с това се занимават абсолютно всички.
Има няколко версии за това, защо този ден е 1 април
Едни смятат, че празникът е тръгнал от Древен Рим, където в средата на февруари (?!?) празнували празника на Глупците.
Иранците си правят шеги на 13-тия ден от Персийската Нова година, който се пада на 1 или 2-ри април. Празникът се нарича 'Сиздах Бедар' или празникът на природата, който се е празнувал още през 536 г. пр.н.е. Това кара мнозина да вярват, че първоаприлският ден на шегата се е зародил от тази традиция.
В древността 1-ви април отбелязвали само ирландците. Дедите ни забелязали, че април е непостоянен, времето е колебливо и често се мени. В желанието си за веселие нарекли първият му ден – ден на лъжата, закачката и хумора. Мнозина 'ще се хванат', когато някой хитрец ги изпрати за 'зелен хайвер', но такава е традицията. На почит са остроумните, досетливите, веселите.
Друга версия пък твърди, че този празник го дължим на неаполитанския крал Монтерей, на когото поднесли по случай спирането на земетресението, риба. След година владетелят поискал точно същата риба. Такава обаче не намерили и готвачът приготвил друга, която много приличала на предишната. И макар че кралят познал подмяната, той не се разгневил, а дори се развеселил. Оттогава станало обичайно на 1-ви април да се пускат шеги и лъжи.
Произходът му се свързва с времето на крал Карл IX, който през 1564 г. издал ордонанс, предписващ да се пренесе началото на годината от 1 януари на 1 април. На следващата година много от поданиците на краля изпратили на своите приятели новогодишни поздравления и подаръци през април – в знак на протест или оставайки верни на традицията.
В различните страни Денят носи своя национален колорит
Във Франция наричали този обичай 'априлска риба', заради издадения и нереализиран ордонанс от Карл IX. Слънцето тогава се намирало в съзвездието Риби и французите сметнали, че наименованието 'априлска риба' е напълно достойно за подобни шеги. Традицията още е жива
1-ви април ден на лъжата и шегата
В Англия 1-ви април е Ден на всички глупци. От полунощ до 12 часа на обяд на 1 април всеки можел да се шегува, надсмива, разиграва своите приятели и познати. Този, който се хване на въдицата, посрещали със смях и викове: 'Априлски глупак!'. Една от най-големите първоаприлски лъжи, за която още се помни, станала в Лондон през 1860 г., когато няколко стотици английски джентълмени и лейдита получили покани да отидат на 'ежегодната тържествена церемония по измиването на белите лъвове', която ще се състои в Тауър в 11:00 часа сутринта на 1 април.
Във Финландия денят на шегата и лъжата е градски обичай, но се е разпространил и сред селяните, попивайки самобитния хумор на селските ергени. Свързан е със стария селски обичай да пращат децата да изпълняват шеговити поръчения по време на сериозна селска работа – когато се мели зърното, колят животните. Пращали децата до съседния двор да вземат несъществуващ инструмент – стъклени ножици, ъгломер за тор. Съседите уж си 'спомняли', че са дали инструмента на друг, и детето тръгвало към следващия двор.
В Германия и Австрия смятат 1-ви април за нещастен ден, а хората, родени на този ден за хора без късмет. Според преданието в този ден бил роден Юда – предателят и именно на 1 април сатаната бил низвергнат от небето. В селата не работели, не започвали нови неща, не пускали домашните животни навън. Възрастните и децата се лъжели взаимно, пращайки се да изпълняват неизпълними заръки (например, да купят от аптеката мас от комар).
Внимавайте да не изпиете едно солено кафе, защото това е традиция в Испания.
В Мексико тази дата също се е превърнала в истинска фиеста. Помнете, че на 1 април в Мексико не се дава нищо назаем – пари, бижута, книги.
В Перу можете да видите десетки хора, които се разхождат по улиците с хартиени надписи на гърба, които веднага превръщат човек в обект на подигравки.
В други страни, които не са испаноговорещи този ден се нарича "Ден на лъжата" и се чества на 1 април. В Нова Зеландия, Великобритания, Австралия и Южна Африка шеги се правят само до обяд. Всеки, който се пошегува в друго време от деня получава псевдонима 'Априлски глупчо'. Във Франция, Ирландия, Италия, Южна Корея, Япония, Русия, Германия, Канада и САЩ шегата властва през целия ден.
Според фламандският обичай на 1 април децата заключват своите родители и ги пускат само когато те обещаят да им дадат лакомство.
На този ден по времето на династията Чосон в Корея било позволено царското семейство и придворните да се шегуват помежду си. Това бил първият снежен ден от годината. Хората се замеряли със снежни топки и после давали фалшиви оправдания. Уцеленият със снежна топка се смятал за "губещ" и трябвало да изпълни едно желание на човека, замерил го със сняг.
В Полша този ден е изпълнен с шеги, вицове и закачки. Дори държавните институции си позволяват да лъжат, а важната работа се отлага за друг ден.
В Шотландия 1 април е ден на кукувицата, тъй като там птицата е символ на глупостта.
В Дания 'Денят на лъжата' идва с месец закъснение – 1 май и е известен като 'Майска котка' (May-cat).
Датчаните много рядко празнуват на този ден.
На този ден по традиция медиите публикуват неверни информации, които читателите трябва да открият. На следващия ден вестниците и телевизиите разкриват кои новини са били истина и кои лъжа.
Още от най-стари времена по българските земи народните названия на този месец са свързани с 'лъжовността' на времето – през април тревата и дръвчетата могат да се излъжат от затоплянето, а след това да скове студ и да ги умори. В много краища на България април е наречен 'Лъжитрав', а старобългарската дума 'лъжуняк' доказва, че и прадедите ни са го считали за лъжовен.