.Лазар заповядва на горите и шумаците. С брадва сече дървета и прави ниви за оране, отвоюва пространства за човека от хаотичния, неподреден и чужд свят, като по този начин формира реда и поставя граница между световете. Самият Лазар е олицетворение на границата на земния и отвъдния свят. Своеобразно подреждане в социален план са и лазарските обичаи. Лазаровден е празник на нивите, пасбищата и горите, но и празник на момичетата, които, след като лазаруват, придобиват нов социален статус. Могат да се момеят публично, обществено признато, да се носят, така че да ги харесват ергените, да имат любим, да се омъжват. Нарича се Лазар, Лазарница, Лазарова събота. Характерен е с три обредни ритуала – лазаруване, избиране на кумица и боенек. И трите са свързани с прехода към моминство, с любовта и задомяването.
Празникът е с подвижна дата – последната събота преди Страстната неделя.

На Връбница, когато Христос тържествено влязъл в Йерусалим и научил, че приятелят му Лазар е тежко болен, веднага се отправил към дома му. Но там намерил само оплакващите близки. Лазар вече бил погребан. Сестрите му Марта и Мария упрекнали Божия син. "Господи, ако беше ти тук, нямаше да умре брат ми. – Рекла Марта и продължила: – Но и сега знам, че ако поискаш от Бог, ще ти го даде." (Евангелие от Йоана, 11:21–22)
Може би точно затова е трябвало да умре Лазар – за да се види чрез него от всички силата на Исус. Когато отишъл на гроба на приятеля си, той изрекъл три пъти: "Лазаре, излез." И Лазар веднага излязъл, завит с платно на ръцете и нозете и с кърпа на лицето. "Жив е!", извикали всички и ако до този момент някой не вярвал в божествената сила на Христос, вече не останали никакви съмнения. Увенчан с огромна слава, той отново се запътил към Йерусалим. А възкресеният Лазар живял още тридесет години в пост и въздържание и бил провъзгласен за първи епископ на гр. Китион, Кипър