ЛАЗАРУВАНЕ
Подевките (момичета на 13–14 години) се подготвят за лазаруване от Среднопостница (средата на великденския пост) или от Свети четиридесет мъченици (9 март) – разучават лазарски песни и игри, избират си водачка.
Девойките лазарки, пременени и накичени с венци и цветя, тръгват по групи от дома на водачката и обикалят къщите. Обикалянето става от обяд на Лазарица до обяд на Връбница. Понякога лазарките обличат невестини дрехи, защото невестите са "най берекетлии". Когато влязат в дома, пеят песни за всеки член от семейството, започвайки от най-стария. Песните на лазарките са за синове, внуци, малки деца, смели юнаци, прекрасни девойки и още по-прекрасна любов, за сила и юначество, за хубост, късмет и богатство – на всеки според положението му в семейството и професията.
Лазарките се чакат с радост. Къща, в която са влезли лазарки, е честита през цялата година. Подаряват им се бели яйца (символ на нов живот и ново раждане), брашно, мас. На места лазарките изпълняват и песни за дъжд от обичая "пеперуда", което е свързано със стопанския сезонен обрат.
В Източна България се появяват повече "роли" в лазаруването – "лазарова булка" и "боенек". Боенекът е артистична девойка в мъжки дрехи, с тояга или брадва в ръка. Момичето булка е по-малко и задължително трябва да е бащино и майчино (тоест да има живи родители).
Ритуалният танц на лазарките се нарича "боенек" – буйно несключено хоро, чиято основна идея е женитбата и се свързва в християнско време с образа на възкръсналия Лазар. Докато играят на двора, лазарките подскачат високо – да растат високи посевите, да се плодят домашните животни.
Извършва се обредно обхождане на ниви и ливади – отново с идеята за здраве и плодородие. На този ден ливадите се чистят от камъни, съчки и изсъхнала шума.
На лазарското хоро се събира цялото селище. На него оглеждат и избират пременените и щастливи бъдещи невести.
В Североизточна България се прави Лазарска задушница, което е свързано с вярата, че на Връбница (Цветница) "разпускат умрелите". В петък преди празника жените варят жито и приготвят обредни хлябове без мазнина – един голям и няколко малки в зависимост от броя на починалите. Гробовете се преливат вечерта срещу Лазарица, тогава се разчупва и голямата пита. Малките питки се раздават в събота сутринта.

ЛАДУВАНЕ

На празника момите донасят в бял котел вода от извора или кладенеца. Тази вода се нарича с различни имена в зависимост от това на кой празник се извършва обреда: мълчана, неначната, василиевска, цветна. След като донесат водата, момите се събират в една къща и всяка от тях оставя своя пръстен или китка, на която е закачен пръстен, гривна и пр. в котела. Котелът оставят през нощта под трендафил или друго цвете "на звездите". Сутринта една от момите или малко момиче, облечено като булка, вади пръстените и китките, а останалите пеят кратки песни-припевки. С тях те предричат за близка или по-далечна женитба, за щастие в брака, социално положение и качества на бъдещия жених: "зряла дюла и презряла" (момата ще се омъжи стара); "сам си здавчец на камъче" (ще се омъжи за сирак); "жълто було трески сбира" (момата ще пристане). Всяка мома си взема малко овес (ечемик) от котлето и го слага под възглавницата си. Вярва се, че който момък сънува през нощта, за него ще се омъжи. По това, дали водата в котлето ще замръзне през нощта, се гадае за здраве през годината. Празникът завършва с общо хоро.

ЗАБРАНИ

В една къща два пъти не бива да се лазарува.
В къща, в която има болен или скорошна смърт, не се лазарува.
От Лазаровден до Томина неделя не се прави помен на починал.

ГАДАНИЯ И ПРЕДСКАЗАНИЯ

По ситото, в което стопанката дарява лазарките с брашно, се гадае за плодородието през годината. Ситото се търкулва и начинът, по който пада, предсказва добра или лоша година. Добре е, ако се похлупи, тоест дъното му да остане отгоре.