В нощта преди Спасовден болните ходят за росен. Отиват и лягат до цветето – никой не трябва да ги види, за да се хване лек. С тях отива побратим, който не бива да е кръвен роднина: за мъжа – жена, за жената – мъж. Добре е, когато минат, русалките да видят до главата на човека нов пешкир, красиво нашарена пита с хляб, бъклица вино, шише с ракия, мед, печена кокошка и някой друг дар – везана кърпа, чорапи... И ако всичко това е изпълнено и ако до главата на болния седи буден побратим, ще подухне вятър, русалките ще минат невидими, ще откъснат росена да се закичат и ще оставят знак за милостта си – цвят или листенце в паничка вода под цвета или върху белия чаршаф на болния. Остава му само да се прибере вкъщи, да пие 40 дни от водата от паничката и да е благодарен, че русалките са приели даровете му. Още същия ден даровете изчезват от полето. Прибират ги често пастирите, хапват, пийват и благославят за здравето на онзи, който ги е оставил.