Илко Капелев

И слава Богу! Защото кръстоносният поход срещу българското слово, срещу българската култура започна още в зората на сбърканите промени…  Държавата и до днес е в дълг към литературните труженици – писателите, за издаването на чиито книги не са предвидени никакви облекчения. Нещо повече, през последните десетилетия борбата срещу българската книга се води методично и безмилостно. Опитите от страна на СБП в парламента да се вземат защитните законови мерки срещу тази борба не са престанали, но остават пренебрегнати. А в някакъв момент от най-новата ни политическа история дори имаше абсурдни предложения латиницата да замени кирилицата… за по-пълноценно общуване на страната ни като част от международната общност. Но то е така, щом се стигна дотам тройкаджии да оценят българската академичност, както неотдавна посочи в своя статия един български професор с международна известност... Абсурдът е още по-голям на фона на почтителното честване на Кирило-Методиевото дело в Русия преди няколко дни, като се има предвид, че тази страна именно от нас взе светлината на буквите… Докато в същото време тук, в България, на празника бе тихо и безразлично в душите на хората, ако не се считат красивите шумни абитуриентски празници, ехото от които още се носи...
Слава Богу, че все още светлината на Словото е жива и пишещият тези редове е оптимист за него. Оптимист съм за българското слово, въпреки набезите на еничарите на българската култура – соросоидите, които един ден ще бъдат прокълнати от идните поколения, тъй като са лишени от професионална съвест, пред която да отговарят приживе… Срещу добро възнаграждение отвън те намериха благодатна среда, в която имат възможност безнаказано и безпрепятствено да охулват градителите на майка България – нашите деди, и техния съзидателен труд. Те са екзекуторите на българската култура и историческа памет и всички чисти и родолюбиви сили трябва да им се противопоставят. В противен случай тежки и горчиви плодове очакват творците на бъдещето, нашите деца. Всеки един народ, който държи на своята достойна идентичност, на своята родова памет, на пламъците на своята духовност не би допуснал с неадекватно безразличие лицемери и естетски мошеници да преиначават и рушат историята му.
Да, ние си знаем недостатъците, даваме си сметка за допуснатите в миналото грешки, но нека сами да си ги изправим, а не под външен натиск и „благовидността“ на користолюбиви мерзавци…  
24 май 2015 г.