-Либертариански мантри и нулеви резултати
Събота, 13 Юни 2015 09:09Кой, ама наистина Кой внушава на ученици и родители, че училището трябва да е забавно място? Поредната вмирисана либертарианска мантра, че учителят трябва да е интересен за учениците, доведе до това, че самите ученици очакват от преподавателя си да ги забавлява като аниматор, когото са наели, защото седенето им в училище носело пари на същото това училище.
Учителят не трябва да е забавен. Той трябва да притежава следните качества – да е ерудиран, да познава в детайли материята, която преподава, да показва широка обща култура, за да прави аналогии между своя предмет и света като цяло, да предизвиква учениците да мислят, да е респектиращ и да излъчва достойнство. Съвсем естествено е, че описаният преподавател е все по-голяма рядкост, тъй като самата система не предполага подобни личности да изявят желание за работа в нея. Образователната система е съсипана, подобно на здравната и съдебната. След множеството експерименти резултатите, които са видни за цялото общество, показват следната картина: тотална липса на уважение към учителската професия, от там нежелание на свестни хора да я практикуват, отказ от образованието като ценност, втълпяване на учениците, че щом носят пари, могат да си „поръчват музиката”, пренатоварени учебни програми, които допълнително отблъскват учениците и докарват учителите до истерия дали ще успеят, ОБИДНО НИСКИ ЗАПЛАТИ и родители, които не уважават училището като институция, но пък парадоксално очакват именно тази неуважаема институция да им образова и възпита детето. И за капак на всичко родителите все по - често не са авторитети за собствените си деца, а това води до омагьосания кръг никой да не успява да повлияе върху едно проблемно дете.
Констатациите са депресивни, но по-огромното отчаяние идва от факта, че тези, които трябва да променят и да рестартират системата, нямат нито желание, нито капацитет да го направят. Затова се пускат блудкави фрази, че учителите трябвало да работят повече индивидуално с децата, да намирали начин да им е интересно, да не слагали заплащането си като водещо и прочие дивотии, които нито ще се случат, нито ще проработят. Индивидуалната работа, която масово се практикува, се нарича „частни уроци” и тя наистина действа, защото там учителят наистина се раздава, родителят изисква резултати, а пък отрочето не смее да гъкне, защото мама и тати „дават пари”. Странно е, че много мами и татита са склонни да дават пари за частни уроци, но не и да изискват държавата, която издържа образованието с данъците на всички ни, да си влезе в ролята и да въведе ред в систимата.
И няма да се уморя да повтарям, че ред в системата не се въвежда, че читави промени не се правят, защото ако това се случи, едни огромни парични потоци, които сега са в ръцете на малцина, ще секнат. Пък и ако едната от опорите на всяка държавност – образованието- вземе, че се подсили, току виж наизлезли едни мислещи хора, които ще започнат да питат как и защо другите две опори – здравеопазване и правосъдие, се прекършват умишлено. Че и джангър може да има, че и осъдени, че и линчувани. Сега сме си „добре”. Тихо е. Дай Боже да е затишие пред буря.
П.П. Особено умилително е как от МОН обявяват редовно провала на образователната система у нас, но никога не коментират по същество на КОГО и на КАКВО се дължи той.