Внимание на Успение Богородично не се зачева, а
според древното времечисление денят започва от вечерта. И в наше време още се счита, че църковният празник влиза с вечернята и след нея.

Свъшват Богородичните пости и на много места се празнува общ събор. Всяка къща коли курбан агне, както на Гергьовден. За по-лесно свещеникът освещава една торба сол и от нея солят агнето, което ще се пече. По пладне се ходи на църква, палят се свещи пред иконата, прекадява се трапезата, на която трябва да има и мед, разчупва се хлябът за здраве. Чак след като всичко това е сторено, хората сядат и празнуват, ядат, пият и се веселят. На свещеника се дават кожата и двете плешки от закланото животно.
Жените раздават "богородични пити" за здраве, а също и предварително осветени в църквата плодове – грозде, дини. Раздават се и обредни хлябове за "Бог да прости умрелите". На места се раздават, както на Власовден, кравайчета за здравето на воловете.
Правят се общоселски сборове и големи манастирски събори. Жените носят все сладки неща – жито, грозде, мед.
Богородица е закрилница на родилките и затова към нея трябва да са насочени техните специални молитви. На иконата є се молят и слагат дарове и бездетните невести – да се смили и да ги дари с рожба. С надежда за дете се оказват на иконата на Богородица и метални вотиви, изобразяващи пеленаче.НО

Срещу 15 август не се зачева, защото детето ще се роди болнаво или с някакъв недъг.

За добра реколта през годината, която идва, се сее жито, пресипано през главата на убита змия. Това трябва да стане в дните между Голяма и Малка Богородица (8 септември).

източници pravoslavieto.org/
http://znam.bg/ (да не преписваме Димитър Маринов :)