На Задушница се прави всичко, както и на другите поменални обреди – ходене на гроба, палене на свещи, преливане с вода и вино, раздаване на жито и ястия за “Бог да прости” душите, като се вярвало, че каквото на този свят се раздаде, такова на “онзи” ще се намери, че в рая пред всеки е сложено онова, което е дал с ръка, и това, което близките раздават за душата му. Вярвало се също, че раздаването на земята облекчава страданията в ада.
Смятало се, че на Задушница душите идват и се хранят и пият от приготвеното за тях. Или пък опитват само от парата, която се вдига от ястията и хляба, и затова те трябва да са топли, да вдигат пара.
На трапезата се оставя празно място за душите. Пак за тях всеки отделя първата си хапка и първата глътка и ги хвърля (излива) на земята.
Ако душата дойде и от ястията й замирише на лошо, отива си.
На места от приготвеното жито, нарича се още “коливо”, първо се дава на пилетата и кокошките, “за да не умре друг от къщата”.
От хляба за Задушница се дава най-напред на дете, пак “за да не умре”.
Хлябовете за помените са украсени с кръстове или начертани с нещо остро (вилица, огрибка от нощвите) или са оформени с орнаменти от тесто. За починали жени се наричат на света Богородица, за мъжете – на свети Архангел.
Паленето на свещи символизира Христос Спасителя, светлината на света. Напомня също и за живота на земята, който чезне и тлее също като горящата свещ.
Житото е символ на бъдещото възкресение. Както житното зърно умира в земята, за да възкръсне за нов живот, така и душите се възраждат.
Виното е свързано с даващата живот лоза. Преливането в помените напомня за преходите от смърт към живот. Смятало се, че на Задушница душите слизат на земята, затова се приготвя изобилие от любимите им ястия.
На места на съседите се раздават брашно и сол за греховете на умрелите – да се разсипят и стопят както брашното и солта.
На скоро починалите, особено на по-младите, по време на великденските празници се оставят червени яйца.
При помените на Задушница е важно пушенето с тамян, “да бяга дяволът”. Колкото по-голям пушек се вдига, толкова по-надалеч ще избяга.
Прекадяването има същата задача – да освети гроба и храната и да прогони нечистите сили.
На гроб се ходи сутрин след изгрев слънце или следобед, преди залез.