Галерия ”Стойчев”, както винаги ви представя автор от висока класа.
Един перфекционист в лицето на Краси представя друг перфекционист в лицето на Стефан.
На вашето внимание е изложбата с подбрани творби - живопис на колегата ми Стефан Качаков. Картините са, като отделни стихове, сглобени в псалм.
Когато говоря за картините на Стефан, аз се чувствам, като онзи поет, който декламирал стихове за красива жена, но когато тя влизала в стаята, той разбирал, че дрънка глупости.
Все пак ще поема този риск, защото смятам, че тези произведения са вълнуващи и разбираеми..
Заставайки пред живописта на Стефан, аз сякаш прекрачвам една невидима стена, която ме отделя от обичайната реалност.
Попадам в свят на тишина и неподвижност.
Дърветата стоят, като вкаменени, като от тях струи някаква древна музикална хармония.
Дървото е стар езотеричен символ и това не е случайно. Все пак, заради дървото започна човешката история. Нашата прамайка Ева го видя и пожела плода му за може двамата с Адам да бъдат, като богове. Чрез дървен ковчег се спасиха осем души по време на Великия потоп, на дърво бе разпнат и Господ Исус Христос. Не съм привърженик на психоанализата, но може би е прав Карл Юнг, че дълбоко в нашето съзнание са програмирани образи с универсално значение.
Такъв символ е и реката. В картините на Стефан реките приличат на огледало и същевременно са като път - от никъде за някъде и от утре за днес. Разбирам, че съм в свят, където може да попаднеш само духом. Предметите са реални, но аз не мога да ги докосна.
Приличат на идеи, малко преди да бъдат приведени за живот от Бог.
Чувствам се сякаш съм бил затворен дълго време в задушна килия и внезапно съм се изкачил на много висока планина.
Всичко нарисувано от автора е открито и спонтанно, като ураган.
Забелязвам, че в пейзажите няма хора и се сещам за един пасаж от стария завет - какво е човек, че да го помниш Господи.
Пред очите ми минават сезон след сезон от миналото до безграничното утре, когато ще е изчезнало последното човешко поколение, но същата река ще тече под същите небеса.
Пленен съм от страшната и съвършена чистота на този свят.
Тук го няма блатото на цивилизацията и вечната игра - днес падам аз, утре ти.
В света на тези творби няма зло. Разбирам, че за да нарисуваш тези картини трябва да си пречистен, като с огън. И да вярваш, че може да въплътиш себе си в картините. А в това е смисъла на изкуството - да намериш място за душата си в огромната вселена.
Излизам от картините с усещането, че съм се докоснал до загадката на битието, но тайнствен глас ме призова да се върна назад.
Александър Александров- художник
(на сн в средата, Стефан Качаков - вляво, на микрофона галеристът)
снимки можете да видите тук:
https://www.facebook.com/profile.php?id=100009864589335&fref=ts