Омръзна ми от негативизъм.
Навсякъде е!
По огледалото го дават.
От чешмата тече.
Дишаме негативизъм, храним се с негативизъм.
Върви до нас, вътре е в нас, част от нас.
Хайде стига толкова!
Българите били злобни?
Не е вярно!
Ние сме добри същества. Състрадателни сме и сме милосърдни.
Помислете си сериозно - не сме ли такива?
При нужда, няма ли всеки един от нас да помогне на някой в беда? Готови сме да дадем и малкото, което имаме за да предизвикаме усмивка.
Не сме злобни!
Добри хора сме!
Нима никой от вас не е помагал някога на някого?
Българите били прости?
Българите за нищо не ставали?
Не е вярно!
Умни сме и сме постигнали много.
Ще прескоча цитатите, историята и личностите.
Винаги сме оцелявали и знаем, как да следваме мечтите си.
Никога не сме се примирявали.
Никога няма да се примирим!
Защото ние българите сме добри, горди и непокорни.
Защото това тече във вените ни.
А не злобата и простотията!
Колкото и да ни облъчват и колкото да им се иска на някои нещо друго.
Другото име на българина е оцелявам.
Тълкувателно негативизмът е симптом на душевно заболяване.
Искат да сме душевно болни.
Искат да ни управляват, като душевно болни.
Няма да им се отвори парашутът.
Просто ще ги свалим от самолета и то в движение.
Защото всичко си имаме.
Нищо не ни трябва.
Освен едно.
Да започнем да си казваме на нас самите ( и на децата си още от родилния дом), че сме добри, че сме умни и че можем.
Но най-вече на нас самите.
От днес.
От този час.
Това е единственото лекарство!
Хайде да се излекуваме!
Сега, след като сте прочели всичко това, кажете си на глас:
Не сме злобни!
Не сме тъпи!
Умни сме, горди сме и можем!
….
Това е първото стъпало.
И не се притеснявайте, изобщо не е необходимо да виждаме края на стълбата.