За жителите на най-малкото село в община Стралджа - Леярово повече от 30 години са отлетели във времето без общоселски събор. А възрастните хора помнят, че той събирал роднини и приятели от близко и далеч, имало трапези, веселба…
Точно когато вече загубили надежда за възвръщане на традицията с огромно желание и много амбиция кметския наместник Таня Господинова успя да преодолее всякакви трудности и да достави радост на съселяните си. Селският събор оживи Леярово – с гостите, с настроението, с курбана за здраве, с музиката и хорото. Дори най-големите песимисти останаха изненадани от красивия празник и си пожелаха следващата година чудото отново да се случи. Леко смутена от повишения интерес, развълнувана от радостта на леяровци Таня Господинова произнесе своето поздравление с искрена любов към хората и с гордост, че Леярово е домакин на значимо събитие. „ Нашият празник е израз на отношението ни към миналото и желанието да докажем, че ни има, че можем да покажем нещо хубаво и добро. Искаме своето късче надежда, което да осигури повече спокойствие в дните ни. И сме благодарни на общинското ръководство, което в лицето на кмета Атанас Киров, ни оказа съдействието, за да бъдем и ние сред останалите. И макар най-малкото село, да се почувстваме значими и необходими.“ Всеки би завидял на емоцията с която кметицата подчерта красотата на родно Леярово, мъдростта на жителите, между които има забележителни хора – майстори на занаяти, добри разказвачи, завидни кулинари… И заедно с благодарността към всички уважили празника Таня Господинова допълни „Това е нашето богатство. Днешният ден ни прави радостни защото ще можем да разговаряме с гостите, да покажем какво можем, да споделим желанията и мечтите си. И заедно да потвърдим вярата си, че Леярово няма да изчезне от картата на България!“
С поздравления за усилията, за организирания прекрасен събор гостът Иван Иванов, зам.кмет на общината, поднесе поздравления от името на кмета с пожелание за оптимизъм и надежда за по-добри дни. „Сигурен съм, че заедно ще осъществим още добри идеи за благото на селото, за постигане желанието на леяровци да живеят спокойни и сигурни за утрешния ден!“, каза той.
По-нататък всичко беше веселба и взаимна радост от общуването. И хоро се изви, и песен се люшна. Леяровци доказаха, че могат да се веселят.
НАДЯ жЕЧЕВА