На 1 декември 2016 г. в зала „Проф. Иван Попов“ на НТС-Ямбол се проведе творческа вечер, посветена на мемоарната книга на проф. д-р Иван Славов „Живот в чакалня“. Организатори на културното събитие бяха НТС, Регионална библиотека „Георги Раковски“ и Дружеството на писателите в Ямбол.
Срещата откри инж. Ангел Ангелов, управител на ТО на НТС – Ямбол. Топли думи към културната общественост на Ямбол и региона отправи сестрата на автора Виолета Славова, която подари книгата на всеки участник във вечерта.
Литературният критик Димитър Бечев прочете кратко слово, в което очерта значението на меморната книга и нейният принос към културната и литературна история на Ямбол и страната.
Срещата се превърна в един вълнуващ разговор за средищното място на проф. Иван Славов в духовния живот на нашия град.
Водещ на литературната вечер бе поетът Тенко Тенев, председател на Дружеството на писателите в Ямбол.
Завършва Софийския държавен университет през 1956 г. От 1960 г. е преподавател в катедра „Философия“ там. Доцент от 1971 г., а от 1979 г. професор. От 1976 г. е доктор на философските науки. Посланик на Република България в Словакия (1994-1998).[1]
Личният му житейски и философски девиз е: „Оптимист по воля, песимист по разум, сноб по вяра“. Една от целите, на които е посветил живота си, е борбата с дилетантството, на което противопоставя агресивния снобизъм и в резултат търпи съкрушително поражение.
Жени се четири пъти и от първите си три брака има общо четири деца.
Умира на 16 февруари 2012 г. след прекаран инсулт и последвала кома.[1]
Творчество
Посветено е на остри и злободневни въпроси от естетиката и всекидневната култура – кича, безвкусицата, деформацията на човешките нрави. Той неуморно преследва не само кича и чалгата, но и еснафщината като цяло, плиткоумието и неграмотността във всичките им форми и проявления, на които противопоставя елитарния снобизъм на т.нар. „конячна интелигенция“. Критерият е прост - „Кич е всичко, което не се харесва на Иван Славов, безвкусица — всичко, което не съвпада с вкусовете на Иван Славов“. По този начин той превръща себе си в нагледно олицетворение на крилатата мисъл: „Човек е мярка на всички неща", подразбирайки под човек единствено себе си. Плоският хумор и злобната ирония му създават неповторим стил и имидж, като успешно компенсират недостига на елементарно здравомислие. Той изповядва максимата „Човек е оцелял, защото се е смял на всичко, на което се присмива Иван Славов и не е посмял да се смее на самия Иван Славов“.
Заради тази своя непримиримост с всичко пошло (според неговите представи) и недостойно за неговите вкусове, си спечелва прозвището „Транжорът на кича“, както го наричат феновете му.[2]