Като от разказ на Йовков: леля Ванче от манастира "Св. Илия"

Току над село Чинтулово до Сливен се намира едно от най-прекрасните кътчета в района - християнската обител "Св.Илия" - малко манастирче с дълголетна и превратна история...
Светлият празник "Св. Св. Константин и Елена" решаваме да посрещнем именно тук - както си му е редът - да запалим свещичка и да се помолим за здраве и за добро... И да благодарим за хубавото.

А хубавото в това свято място сякаш няма край - красива градинка, с веещ се български трибагреник откъм пътя, до него малка горичка от високи и уханни борове и зад тях - селцето, сгушено долу в ниското...
Малък черен път между боровете води до манастирчето. Още с наближаването на обителта, те посрещат песните на птиците и свежестта на бухнала зеленина и разкошни цветя.

Легенда твърди, че гробът на Свети пророк Илия е зад манастирската част в двора.
И за каквото и да се помолиш на светеца през нощта, той ще те чуе, а ако си праведен, ще ти бъде дадено. Затова нерядко миряни идват, за да преспят в манастирските стаички, да се отдадат на молитва, а на сутринта да си тръгнат с надежда и с вяра в чудото!...

Единственият служител тук в манастирчето е леля Ванче, както тя самата се нарича. Женицата поддържа всичко - и стаичките, и градинката, посреща миряните и се грижи всяко нещо да е наред.
Срещаме я нарамила тежка стълба - един улук под навеса трябвало да оправи... Не ни разрешава да й помогнем - това било нейна работа...
Започваме да снимаме красотата, която е създала.
Жената ни наблюдава под око със задоволство - разбира - няма да пропуснем нито едно цвете, нито една красиво кътче от манастирската градинка.
Споделя ни:
"Ще направя цялото дворче и зидовете в рози, от най-различни сортове и от всички цветове! Най-много рози обичам, хората им се радват...".

За поддръжката на всичко в манастирската обител възрастната жена получава мизерно заплащане, а е денонощно на разположение на идващите тук миряни - оставила си е телефонния номер на видно място. Работното й време е до 17.00 ч., но когато и да пристигнете, дори и късно вечер, можете да й се обадите и тя ще дойде от дома си и ще ви отключи манастирчето.
Обяснява ни:
"Никой не идва в късен час тук от хубаво или от каприз, или щото всичко му е наред. Всеки пристига да помоли Бог за избавление - от болест, от зор, от недоимък, от лоши хора, или пък, за да благодари за избавлението от такива... Как няма да дойда да отворя. Че те тези хора пристигат пълни с вяра, с надежда и с любов - най-хубавите неща. Да не дойда да им отворя, означава да съсипя всичко това в тях....", казва леля Ванче, въздъхва и ... се заема с оправянето на провисналия улук.
Но спира пак, само за миг, за да ни се усмихне и каже на раздяла.:
"Много поздрави на Ямбол!
И... дано Бог изчисти всичкото лошо у хората!"


Галина Йорданова
/на сн./