ВЪРНАХА ДЕЛО ЗА ИЗНАСИЛВАНЕ НА МАЛОЛЕТНАТА ДЪЩЕРЯ НА ПЪРВА ИНСТАНЦИЯ.

Събота, 30 Септември 2017 09:23

Трябвало да бъде разпитана потърпевшата.

Р Е Ш Е Н И Е

№ 102 28.09.2017 г. гр. Ямбол

В ИМЕТО НА НАРОДА

ЯМБОЛСКИЯТ ОКРЪЖЕН СЪД, ІІ-ри въззивен наказателен състав, в публично заседание на двадесети септември две хиляди и седемнадесета година:

ПРЕДСЕДАТЕЛ: ВАСИЛ ПЕТКОВ

ЧЛЕНОВЕ: ИВАН ИВАНОВ

ГЕРГАНА КОНДОВА

секретар М. Коматарова

прокурор Г. Г.

като разгледа докладваното от съдия Петков

ВНОХД №281 по описа на ЯОС за 2017 година,

за да се произнесе взе предвид следното:

Производството е по реда на чл. 313 и сл. от НПК.

Образувано е по жалба на въззивника Т.П.Т., срещу Присъда № 109/24.07.2017 г., постановена по НОХД № 423/2017 г. по описа на РС – Ямбол, с която той е признат за виновен в това, че на 22.10.2016 г. в гр. Ямбол около 10:00 часа в дом находящ се на ул. „М.” № 18 се е съвкупил с лице от женски пол - Е.Т.Т. ***, като я принудил към това със сила, като Т. е низходяща сродница - дъщеря на Т.Т., поради което и на основание чл. 152, ал. 2, т. 2 вр. ал. 1, т. 2 и чл. 54 от НК е наложено наказание четири години „Лишаване от свобода” при първоначален общ режим, на основание чл. 59, ал. 1 от НК е зачетени времето, през което Т. е бил задържан с мярка за неотклонение „Задържане под стража” считано от 25.10.2016 година. Подс. Т. е осъден да заплати направените по делото разноски в размер на 2241.59 лв. вносими в полза на Републиканския бюджет по сметката на ОДМВР - Ямбол; в размер на 223.39 лв. вносими в полза на съдебната власт по сметката на ЯРС и в размер на 270 лв. вносими в полза на НБПП, а веществени доказателства по делото - 1 бр. долнище от анцуг и 1 бр. мъжки слип, като вещи без стойност след влизане на присъдата е разпоредено да бъдат унищожени.

В съдебно заседание въззивникът Т.П.Т. се явява лично и със упълномощен защитник, който излага съображения, че решаващият съд е приел изцяло показания на пострадалата Е.Т.Т., които обаче сами по себе си са противоречиви и голяма част от тях де факто не са приети при постановяване на присъдата. Счита, че първоинстанционният съд неправилно е отказал непосредствен разпит на пострадалата, като се позова на Директива 29/2012 г. на ЕС и на чл. 281 ал. 1 т. 6 НПК, като тази директивата и към настоящия момент не е приложила в българското законодателство и освен това, този текст от НПК, на който се позова съдът, за да приеме само прочитане на показанията й, касае малолетни свидетели, каквато не е въззиваемата. Предвид изложеното пледира, че са налице основанията за отмяна на атакуваната присъда и оправдаване на подс. Т..

Прокурорът, частният обвинител Е.Т. и нейният повереник считат, че първоинстанционната присъда е законосъобразна и обоснована и настояват ЯОС да я потвърди.

Ямболският окръжен съд констатира следното:

Въззивната жалба е процесуално допустима като подадена от лице имащо право и интерес да обжалва и в срока по чл. 319, ал. 1 от НПК, а разгледана по същество е основателна, по следните съображения:

Обжалваната присъда е постановена въз основа на ненадлежно събрани и проверени доказателствени източници за правнорелевантни факти, което във всички случаи опорочава процесуалния ред при формиране на вътрешното убеждение на съда и води до постановяване на съдебен акт, който подлежи на отмяна, с оглед нарушенията по смисъла на чл. 348, ал. 3, т. 1 от НПК.

В първоинстанционното съдебно производството, видно от съставения протокол за проведеното съдебно заседание на 12.06.2017 г., Районен съд – Ямбол, като е изтъкнал „признатия статут на пострадалата Е.Т. на уязвима жертва”, не е провел неин непосредствен разпит и на основание чл. 20 от Директива 2012/29 ЕС и чл. 281, ал. 1, т. 6 от НПК е прочел показанията й дадени в хода на ДП в присъствието на съдия, макар и сам изрично да е посочил, че „в НПК липсват транспониране на нормите на Директивата”. За да приобщи тези показания, първата инстанция е приела, че „в случая следва пострадалата да се ползва с правата на малолетните свидетели”. Настоящият състав не споделя този извод. Реда за изслушване на жертвите по смисъла на Директива 2012/29/ЕС на Европейския парламент и на Съвета, е уреден в чл. 10, т. 2 – „Процесуалните правила, съгласно които жертвите могат да бъдат изслушвани в хода на наказателното производство и могат да представят доказателства, се определят от националното право”. Основен принцип на българския наказателен процес е непосредственото събиране на гласните доказателства в съдебната фаза, като изключенията са стриктно регламентирани в НПК. Очевидно е желанието на решаващия състав да избегне словесния контакт между пострадалата и подсъдимия, но ЯРС е следвало да зачете и правата на подсъдимия да участва в събирането на доказателствата и да ги оспори. Подобна възможност не му е била предоставена в съдебното следствие, тъй като пострадалата не е била разпитана в заседанието проведено на 12.06.2017 г., а нейните показания от досъдебното производство дадени пред съдия на 24.10.2016 г. (л. 108 том ДП), са били приобщени от ЯРС към доказателствената маса, с позоваване на нормата на чл. 281, ал. 1, т. 6 от НПК без тези условия да са били налични. В конкретния случай съдебният състав е следвало да съблюдава не само Директивата, но и правилата на НПК за събиране и проверка на доказателства. Безспорно една уязвима жертва на престъпление трябва да бъде разпитана само толкова пъти, колкото действително е необходимо за наказателния процес с оглед спазване на принципа за разкриване на обективната истина. Това е следвало да бъде преценено от съдебния състав при съблюдаване баланса на интереси в такъв наказателен процес – на пострадалата (пълнолетна и живееща отделно от своя баща подс. Т.), но и на подсъдимия, на когото следва да се гарантира справедлив процес по силата на чл. 6 от ЕКПЧ. Тук следва да се отбележи, че в нарушение на разпоредбата на чл. 284 НПК, от ЯРС не са били предявени на страните веществените доказателства по делото – 1 бр. долнище на анцуг и 1 бр. мъжки слип

Допуснатите в хода на съдебното следствие процесуални нарушения, накърняващи правото на справедлив процес, в основата на който е състезателността на наказателното производство, равенството между обвинението и защитата по отношение на процедурните средства, непосредственото и лично участие на страните при установяване на включените в предмета на доказване факти, са възпроизведени и в мотивите на обжалвания съдебен акт. Почти изляло фактическите си изводи, съдът е основал върху свидетелските показания на пострадалата Е.Т. от досъдебното производство, неправилно приобщени към материалите по делото по реда и на основание чл. 20 от Директивата и чл. 281, ал. 1 т. 6 от НПК.

Предвид изложеното настоящият състав намира, че от първоинстанционният съд са допуснати нарушения на правилата за събиране, проверка и оценка на доказателствата по делото, които нарушения са съществени, тъй като ограничават правата на страните в процеса, доколкото въпросите за вината и отговорността са такива по установяване на фактическите положения (по доказването), след направени надлежни и обосновани изводи по фактите, каквито в случая липсват, тъй като изразеното в обжалвания съдебен акт вътрешно убеждение на съда е формирано въз основа на ненадлежно събрани доказателствени източници за правнорелевантни факти.

Ето защо обжалваната присъда следва да бъде отменена на основание чл. 335, ал. 2 във връзка с чл. 348, ал. 3, т. 1 от НПК и делото – върнато за ново разглеждане на друг състав на първоинстанционния съд, който в съдебната фаза следва да спази установения в НПК ред за приобщаване на показания на свидетели дадени в ДП, както и този по предявяване на страните на веществените доказателства.

Водим от гореизложеното и на основание чл. 335, ал. 2, вр. чл. 334, т. 1, пр. 2 от НПК, Ямболският окръжен съд

Р Е Ш И :

ОТМЕНЯ Присъда № 109/24.07.2017 г. постановена по НОХД № 423/2017 г. по описа на РС – Ямбол.

ВРЪЩА делото за ново разглеждане от друг състав на първоинстанционния съд.

Решението е окончателно.

ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: 1.