е заглавието на материал на Д. Божинова, поместен в сайта на Българско сдружение за насърчаване на гражданската инициатива
Ямбол има шанса да стане първият български град, поставил на референдум поемането на общински дълг. Такъв род референдуми са типични за швейцарските общини и кантони, както и за щатите и общините на САЩ. В тези страни финансовите референдуми за поемане на дълг са дори задължителни – управляващите не могат да предприемат действия за вземане на заем, ако нямат одобрението на данъкоплатците.
Инициатори на референдума станаха тази есен група общински съветници от БСП, АБВ, а впоследствие и НФСБ. Техните мотиви са свързани с недостатъчна осведоменост на съгражданите им относно дълга и целите, за които ще се използва. Намерението на кмета да вземе заем в размер на 17 милиона лева за изграждане на 14 обекта не е било задоволително оповестено и аргументирано, а единственото проведено обществено обсъждане е оставило много участници извън малката зала, ангажирана от администрацията. Множество въпроси и съмнения относно целесъобразността на решението остават без отговор. В срещите си с граждани по места инициаторите са се убедили в правилността на идеята въпросът за заема да се постави за пряко решаване от гражданите.
„Ние, предложилите референдума общински съветници, изразяваме желанието на ямболци пряко да участват при вземане на важното решение за поемане на общински дълг”, се казва в тяхната докладна до общинския съвет. Предложеният въпрос на референдума е следният:“Подкрепяте ли да се поеме общински дълг от 17 млн. лв., който да се разходва през периода 2018-2019 г. и да се плаща след две години гратисен период в продължение на 10 години- от 2020 до 2030 г.?“
На ноемврийската сесия на местния парламент кметът Славов представи становище, че референдумът е незаконосъобразен, но не посочи нито един правен аргумент. От своя страна, инициаторите на референдума се обосноваха със законодателството за местно самоуправление и пряко участие и възможността, предвидена в чл.17 от Закона за общинския дълг, решението за дълга да бъде взето на референдум. Въпреки това, мнозинството общински съветници гласуваха против провеждането на референдум относно общинския дълг.
След отхвърлянето на предложението за референдум граждански организации протестираха с открито писмо до Общинския съвет. На 6 декември инициаторите отново го внесоха в местния парламент, като междувременно обжалваха решението от ноемврийската сесия.
Катя Георгиева, общински съветник от БСП и една от инициаторките на референдума, заяви за Инициатива БГ, че на 29 декември, когато ще се проведе последната сесия на общинския съвет за 2017 г., предложението за референдум ще бъде обсъдено и гласувано, така че Ямбол ще посрещне новата година с яснота относно това дали ще има референдум и кога.
През последната година управляващите в Ямбол са подложени на сериозен натиск за провеждане на допитвания. Засега те успяват да отблъснат натиска с аргумента „незаконосъобразност“. Върховният административен съд обаче не прие този аргумент и неотдавна върна предишно предложение за референдум по въпроса за бежанците обратно за решаване в Ямбол.
Община Ямбол е в дъното на класацията на мониторингови програми за почтеност на администрацията, прозрачност и отчетност. Но ако общинарите приемат да свикат референдум за общинския дълг, Ямбол би се превърнал в мерило за модерна местна демокрация.
Прецедентът би бил прекрасен свеж повей на реално самоуправление на фона на застоялото мислене на местните елити, управляващи в посттоталитарен стил през целия преход.
Даниела Божинова