Христо Смирненски, 95 години от смъртта му
Вместо "Приказка за стълбата", нея си я знаете, фейлетон:
"Нямате думата!"

Сутрин ставате рано, бързате да не закъснеете за работа, а на ъгъла ви спира голям афиш с черни, едри букви: „Манифест към българския народ“... Боже мой! Пак война!... Пред манифеста разтревожена групичка чете плахо: „Ние, Фердинанд първи... “ Проклина някаква бабичка, повдигат се на пръсти изплашени деца, трепере и се взира в манифеста пожълтяла млада жена, а по навъсените мъжки лица лежи и тревога, и злоба:
- Нали неутралитет уж щяхме да пазим! Пак ли ще воюваме?...
— Нека воюват тези, които я обявяват.
— Стт! Нямате думата! Отечеството говори...

*

По улицата буйна демонстрация.
- Хляб! Хляб! Долу скъпотията! Долу народните грабители.
— Спрете! Къде отивате!
— Искаме хляб, искаме евтин живот. Искаме наказание за спекулантите. Няма ли кой да ни чуе?
— Ст! Мълчете! Във Версай се сключва мирът, съдбата на България виси на косъм.
И думата се дава на пушките, камшиците и саблите.

*

По улицата пак афиши: „Народът има думата на 19 ноември!“ „Пред народен съд виновниците за войните!“
— Ние не сме виновни за войните — политическото положение беше такова.
— А спекулацията, ограбването?
— И за туй не сме виновни — стопанското положение беше такова... Ние изобщо не сме виновни. Дайте ни думата да се обясним.
— Ст! Мълчете! Днес вие пък нямате думата!