През нощта преди Еньовден не се точи или пие вода...С мълчана вода посред нощ предпазване от зла магия
РИТУАЛИ
На Еньовден слънцето става рано-рано, отпочива си преди дългия път (затова и седи повече на небето), окъпва се в жива вода и така, окъпано и подмладено, се обръща, за да тръгне назад. Казват, че от радост слънцето играе и е добре в този ден да те види рано, да си вземе сбогом и да поръси с лечебните си слънчеви капки. Млади и стари се търкалят за здраве в росни ливади, къпят се в извори и реки, защото вярват, че преди тях се е окъпало и слънцето. Дори в коритата, в които през цялата година е нямало и капчица, бликва вода.
Момите изнасят навън чеиза си, за да го види и благослови слънцето. Хората излизат рано по високите хълмове, за да посрещнат изгрева. Гледат сенките си и вярват, че ако ги видят цели, ще са здрави през цялата година.
На Еньовден звездите слизат на земята и баят на билките да са по-лековити. Окъпалото се слънце също им дава целебна сила. Затова рано пред изгрев се берат билки. Познават ги много жени, но най-добре ги знаят врачки и баячки. Билките се пазят за лек през цялата година.
От билките се сплита еньовски венец, през който през деня се провират моми и момци за здраве. За здраве младите се провират и под две дрянови дръвчета със завързани върхове.
Ако жените и момите си омият косите с вода, в която е накисната еньовска трева, няма да страдат от главоболие, а косите им ще бъдат гъсти и блестящи. Ако вържат ръж на кръста си, няма да ги боли при полската работа.
На този ден се берат и метли за къщите, за да няма "лоши духове и таласъми".
Ако животните се намажат с масло, бито този ден при изгрев слънце, ще са здрави, ще дават мляко.
Момците палят огньове, а после ги прескачат, за да са здрави и силни през цялата година.
Брашното за празничната пита се бърка със зелена клонка.
Вярва се, че на Еньовден магьосници ходят по нивите и обират чуждото плодородие. Събличат се голи или по бяла риза, яхват кросно от стан или влачат след себе си престилка, с която събират росата, замесват с нея питка и като я сложат в собствения си хамбар, вярват, че и берекета оставят за себе си. Или откъсват двойните класове, които наричат "цар" или "майка", а при вършитба ги хвърлят в нивите си и очакват житото им да стане двойно повече. За да се предпазят, всеки стопанин зажънва в нощта преди Еньовден по няколко класа от нивата си. Като дойдат магьосниците – да я намерят обрана и да си отидат с празни ръце.
За да е берекетна годината, млади жени отиват на полето и ожънват една ръкойка, изплитат плитка от житото и по нея гадаят за здраве, женитба и плодородие.
Разполагането на празника в най-дългия ден от годината (деня на лятното слънцестоене) трайно го свързва с прастари култове към слънцето и надежди за слънчева магия и небесен огън, разтърсвали силно не само езическото съзнание на древните българи, но и по-късните години. Християнският светец Йоан дава нов живот на древните празници, но запазва стаеното в тях езическо преклонение пред слънцето, вълшебствата, които се очакат да се случат. Народът ни казва, че на 24 юни "Еньо си наметва кожуха да върви за сняг" и от върха на слънчевата топлина и сила поглежда полека към пътя надолу. Той бавно, но сигурно отвежда към все още далечната зима. В житейската си мъдрост българинът се е научил да се готви за предстоящото, когато то е още далече. В знаците на сегашния свят да разчита послания от идващия, в горещината да усеща студа и в студа – лятото.
Живота в пустинята, оцеляването сред вълшебните природни треви на св. Йоан народът свързва с познаването, брането и лечението с билки. Пред тяхната магическа сила той изпитва преклонение, смирение и любопитство. "За една пара цяр, ала трябва да се знае", казва българинът и с вдъхновение издирва познанието, скрито в света около него, в жизнените сокове на тревите, цветята, растенията. Разказва чудни приказки за тях, подрежда ги и класифицира като истински изследовател, изпробва ги в живота си.
Изпълнява се обичаят "ладуване". Чрез него може да се определи не само какъв занаят и положение ще има любимият, но и какъв ще е той по сърце. Затова девойките се обръщат към богинята на любовта Лада, макар че на Еньовден я наричат вместо "Ой, Ладо, Ладо, богиньо младо" – "Ой, Еньо, Еньо, Еньова булка".
При този обичай "еньовата буля" (същото малко момиче, което предсказва плодородието) вади от бял котел пръстените или китките на момите. Те се слагат още от предишната вечер в мълчана вода. Котелът трябва да пренощува на открито в градината, под трендафил или друго цвете; във водата се слагат и малко овесени зърна. На сутринта девойките го внасят вкъщи. "Еньовата буля" вади с покрито лице наслуки, а другите припяват песни наричания: за работа, положение в обществото, характер, имотност и пр. – все важни неща, добри, но и не чак толкова, пъстри и различни, точно както е и в живота. Накрая поливат момиченцето с останалата в котела вода и го завеждат при родителите му. А всяка мома взима по няколко овесени зърна от котела и през нощта ги слага под възглавницата си. Вярва, че който момък сънува, за него ще се омъжи.
Целият ритуал е магически. Мълчаната вода тайнствено освещава китките и пръстените. Оставянето є под звездите и покриването є с червено було увеличават магическата є сила. Поставянето под зеления трендафил е магия за здраве.
МЕТЕОРОЛОГИЧНИ ПРОГНОЗИ
Овцете и говедата предсказват каква ще е зимата, която идва. Ако лежат на земята, ще е мека, без големи студове.
Ако кукувицата спре да кука преди Еньовден – зимата ще започне рано и ще е тежка, а ако продължи и след празника – ще започне късно и ще е мека.
Ако на Еньовден овчарското куче лежи свито на кълбо, зимата ще е люта и зла. Ако лежи отпуснато на земята, зимата ще е мека.
Ако на Еньовден в жълъдите се намерят червеи – зимата ще е с много сняг, ако се намери муха – ще е дъждовна.
ЗАБРАНИ
През нощта преди Еньовден не се точи или пие вода.
ГАДАНИЯ И ПРЕДСКАЗАНИЯ
Важен обичай на празника е "еньова буля".
Според обичая малко момиче (майчино и бащино), на възраст от 3 до 5 години, гадае за плодородието на нивите и градините. Обличат го като булка, с истински невестини премени, защото с невястата се свързва надеждата за плодовитост и нов живот. Четири девойки (две по две) се сменят и го носят на рамо, около тях с песни вървят останалите. Обикалят цялото село от изток на запад, отиват на реката, символ на живота и плодородието, и там, пред водите є, питат детето за всичко – пшеницата, царевицата, ръжта, виното, меда, – каквото им се струва важно. Детето отговаря, казват, по "Божие внушение" и казва истината. Вярва се, че там, където е ходила "еньова буля", селището ще е запазено от беди, болести, градушки, нивите и градините ще дадат плод, а мамници (бродници – ако са мъже, или магьосници – ако са жени) няма да го обират, хората ще са радостни и щастливи.
На Еньовден момите гадаят за кого ще се омъжат. Вечерта срещу празника всяка подрязва три цвята от магарешки бодил. Единия нарича на себе си, останалите – на двама ергени. Наричането е: "Който ми е на късмет, той да разцъфти, да дойде при мен тая нощ." Подрязаните цветове оставят през нощта на покрива, "на звездите", които ще слязат ниско и ще оставят магическите си послания. Ако някой от двата цвята разцъфти сутринта, той е бъдещият жених.
Момите извършват еньовски припевки на пръстени.
Клепало клепе, Еньо ле,
Рано в неделя, срещу понеделник,
Да се събират малките моми,
Малките моми и големите,
Да слушат, Еньо ле, да гледат.
(Припявка за женитба)
Как да предпазим с билки нов дом от зла магия
Най-важни билки срещу зла магия са иглика, вратига, комунига, чемерика, перуника, росен и тинтява. Слагат се в мълчана вода посред нощ насред двора, под звездите. Най-възрастната жена в къщата сипва на различни места от водата с билките и заклева всички зли духове поред: "Ако са тука седели, ако са тука дворили, да си бягат в пусто горе, пусто горе тилилейско." Вода с билки се ръси под дръвника, от нея се слага задължително и под огнището. Чак тогава то ще бъде предпазено от всяко зло, ще пази, събира и покровителства с топлината си дома.