За теб ли нашите герои,
народе, с кръв поиха до насита
земята и изграждаха устои
Народ да бъдеш ти, не твар пребита?

За теб ли нашите герои,
народе, из затвори грозни гниха,
с трохи да трупаш суха лой и
в несвяст да кърпиш дните си протрити?

За теб ли, мили ми народе,
и днес пред знаме светло клетва давам,
а ти да хленчиш, неспособен
да вземеш туй, което ти се пада?

За теб ли, мили ми народе,
страхът ми в ярост дива в мен клокочи?
На кръста проснат съм, прободен
от твоя срам и мисълта ти овча...

За тебе, мили мой народе,
кръвта ми капе в сухи камънаци...
А Мама е на смъртен одър...
Застлан с непобеждавани байраци..

Георги Дичев