Правителството одобри доклад с нови и актуализирани мерки в Националната програма за реформи на България за 2018 г.

Министерският съвет прие доклад и отчетна таблица с нови и актуализирани мерки към Националната програма за реформи (НПР) за 2018 г., в отговор на Препоръката на Съвета на ЕС от 2018 г.

Ангажиментите в НПР за 2018 г. са подсилени с включването на осем нови мерки в областите: управление на държавните предприятия, подобряване на процесите на оценяване и одит в небанковия сектор, активни политики на пазара на труда, реформа на несъстоятелността и повишаване качеството на професионалното обучение. Актуализирани са осем мерки в областите: надзор и законодателство в банковия и небанковия финансов сектор, пазара на труда, предучилищно и училищно образование, ефективност на системата на здравеопазването и намаляване на преките плащания от страна на пациентите.

Отчетът за изпълнението на специфичните препоръки ще бъде представен на Европейската комисия през април 2019 г. със следващата актуализация на НПР и на Конвергентната програма.

Одобрен е доклад на Междуведомствената комисия за експортен контрол и неразпространение на оръжията за масово унищожение

Правителството одобри доклад на Междуведомствената комисия за експортен контрол и неразпространение на оръжията за масово унищожение.

Докладът съдържа информация за дейността на Междуведомствената комисия в периода от 1 януари до 31 декември 2017 относно издадените разрешения и удостоверения, осъществения износ, внос и трансфер на продукти, свързани с отбраната и на изделия и технологии с двойна употреба. В документа е заложено още състоянието на системата за експортен контрол на Република България, изпълнението на международните ангажименти на страната ни в тази област и неразпространението на оръжията за масово унищожение.

Прилагането на принципите на експортния контрол на национално ниво е тясно обвързано със защита на националната сигурност, икономическите и външнополитическите интереси на страната. Прозрачността и предоставянето на информация е сред основните принципи, приети от международните организации и режими в областта на експортния контрол.

Докладът се публикува на интернет страницата на Междуведомствената комисия, каквато е практиката през последните години.

Одобрени са 11 Национални научни програми за периода 2018-2022 г.

Правителството одобри 11 Национални научни програми за периода 2018-2022 г. Те имат за цел да създадат условия за търсене и намиране на решения на актуални и значими обществени предизвикателства, свързани с екологични, технологични, културно-исторически, етични, здравни, икономически и др. въпроси и проблеми, както и със стимулирането на младите учени в страната. Програмите са разработени съгласувано със секторните политики на редица министерства. Научните дейности са определени след постигнато съгласие между висшите училища и научните организации в България за съвместно изпълнение на заложените в програмите цели.

С изпълнението на програмите се постига преодоляване на фрагментацията в научноизследователската система, консолидиране на научноизследователския потенциал, споделено използване на изградена инфраструктура, концентрацията на финансови ресурси за решаване на важни за обществото проблеми и избягване на двойното финансиране.

В рамките на отделните тематични програми се планират изследвания на климата, водните ресурси, бедствията, цифровите технологии, технологии за електронно здравеопазване, разработване и въвеждане на методология за изследване на дарената кръв, изследвания в областта на здравословните храни и биотехнологиите, изследвания за добиване на нисковъглеродна енергия за транспорта и бита и др.

Освен намиране на компетентни решения, програмите ще допринесат за: насърчаване реализацията на младите учени в организации, занимаващи се с научна дейност в страната; нарастване броя на учените в България; дългосрочна реинтеграция на научната диаспора в български научни и научно-образователни институции и повишаване на трансфера на знания.

Одобрените от Министерския съвет програми са:

• Национална научна програма „Информационни и комуникационни технологии за единен цифров пазар в науката, образованието и сигурността“;
• Национална научна програма „Нисковъглеродна енергия за транспорта и бита“ (ЕПЛЮС);
• Национална научна програма „Опазване на околната среда и намаляване на риска от неблагоприятни явления и природни бедствия“;
• Национална научна програма „Здравословни храни за силна биоикономика и качество на живот“;
• Национална научна програма „Културноисторическо наследство, национална памет и прогрес на обществото“;
• Национална научна програма “Електронно здравеопазване в България“;
• Национална научна програма „Репродуктивните биотехнологии в животновъдството в България“;
• Национална научна програма „Млади учени и постдокторанти“;
• Национална научна програма „Разработване на методология за въвеждане на NAT технология за диагностика на дарената кръв в трансфузионната система на Република България“;
• Национална научна програма “Върхови изследвания и хора за развитие на европейска наука“ (ВИХРЕН);
• Национална научна програма „Петър Берон. Наука и иновации с Европа“ (Петър Берон и НИЕ).

Правителството предлага о. з. генерал-лейтенант Пламен Атанасов, о. з. генерал-лейтенант Галимир Пехливанов и о. з. вицеадмирал Румен Николов да бъдат удостоени с орден „За военна заслуга“ I степен

Правителството взе решение да предложи на Президента на Република България да издаде укази, с които да награди с орден „За военна заслуга“ I степен о. з. генерал-лейтенант Пламен Атанасов, о. з. генерал-лейтенант Галимир Пехливанов и о. з. вицеадмирал Румен Николов.

Предложението да бъдат удостоени с ордена е заради заслугите им за развитието и укрепването на Българската армия, за дългогодишна и безупречна служба и принос за националната сигурност. 

Изменя се правителственото постановление за състава и дейността на комисията по проблемите на безопасността на движението по пътищата

Правителството промени свое постановление, свързано с определяне на състава и дейността на Държавно-обществената консултативна комисия по проблемите на безопасността на движението по пътищата. Целта е постигане на дългосрочно планиране на действията на държавните институции и неправителствения сектор, изместване на фокуса от следствието на проблема към действия за неговото предотвратяване

Очакваните ползи от приетото постановление са: синхронизиране, регулиране, кратко и дългосрочно планиране на действията на институциите - държавна и местна власт, неправителствен сектор, в посока пътна безопасност; регулярен и стриктен контрол и отчетност на дейността на основните отговорни институции с цел предприемане на навременни действия при регистрирани неблагоприятни тенденции; увеличаване на количеството и качеството на провежданата превенция на ПТП; редуциране на рисково поведение на пътя и респективно намаляване на пътния травматизъм; актуализиране на съществуващите нормативни, стратегически и програмни документи с сферата на пътна безопасност.

348 лева ще е линията на бедност през 2019 г.

Линията на бедност в България през 2019 г. ще е 348 лева, реши правителството. Сумата е с 27 лева по-висока в сравнение с размера й през настоящата година.

Сумата е определена на база на Методика, утвърдена от Министерския съвет през 2006 г. Показателят се изчислява в зависимост от данните в изследването „Наблюдение на домакинските бюджети в Република България“, което ежегодно се провежда от Националния статистически институт.

Линията на бедност се използва като референтна стойност при формирането на социалната политика в областта на доходите и жизненото равнище на населението.

Салдото по консолидираната фискална програма към края на първото полугодие на 2018 г. е положително в размер на 1 713,9 млн. лв.

Министерският съвет одобри информация за касовото изпълнение на държавния бюджет и на основните показатели на консолидираната фискална програма за първото полугодие на 2018 г., изготвена в изпълнение на чл. 135, ал. 1 на Закона за публичните финанси, на база на месечните отчети за касовото изпълнение на първостепенните разпоредители с бюджет.

По данни от месечните отчети на първостепенните разпоредители с бюджет салдото по КФП на касова основа към месец юни 2018 г. е положително в размер на 1 713,9 млн. лв. (1,6 % от прогнозния БВП) и се формира от излишък по националния бюджет в размер на 2 014,4 млн. лв. и дефицит по европейските средства в размер на 300,5 млн. лева.

Постъпилите приходи и помощи по КФП към юни 2018 г. са в размер на 19 210,1 млн. лв. или 50,3 % от годишните разчети. Съпоставени със същия период на предходната година, данъчните и неданъчните приходи нарастват с 1 699,5 млн. лв. (10,1 %), а постъпленията от помощи са близки по размер (увеличение с 27,4 млн. лв. или 4,1 %).

Общата сума на данъчните постъпления, вкл. приходите от осигурителни вноски, възлиза на 16 021,0 млн. лв., което представлява 51,4 % от планираните за годината приходи. Съпоставено с данните към месец юни 2017 г., данъчните постъпления нарастват номинално с 10,2 % (1 482,7 млн. лева).

Приходите от преки данъци са в размер на 3 113,9 млн. лв. или 54,1 % от предвидените в разчетите за годината, като спрямо същия период на предходната година нарастват с 342,9 млн. лева (12,4 %).

Приходите от косвени данъци са в размер на 7 646,2 млн. лв., което е 50,4 % от разчетите за годината. Съпоставено с данните към юни 2017 г., постъпленията в групата нарастват с 536,0 млн. лв. (7,5 %). Постъпленията от ДДС са в размер на 5 101,5 млн. лв. или 52,2 % от планираните. Размерът на невъзстановения ДДС към 30.06.2018 г. е 61,1 млн. лева. Приходите от акцизи възлизат на 2 408,4 млн. лв. (46,8 % от разчетените за годината). Постъпленията от мита са 118,2 млн. лв. или 62,2 % от разчета за годината.

Постъпленията от други данъци (вкл. имуществени данъци и др. данъци по ЗКПО) са в размер на 676,3 млн. лв. или 61,6 % изпълнение на годишните разчети.

Приходите от социално и здравноосигурителни вноски са 4 584,6 млн. лв., което представлява 50,2 % от разчетените за годината. Съпоставено със същия период на предходната година, приходите от осигурителни вноски нарастват номинално с 13,8 % (555,6 млн. лева).

Неданъчните приходи са в размер на 2 491,2 млн. лв., което представлява 53,0 % изпълнение на годишните разчети.

Приходите от помощи са в размер на 697,9 млн. лева.

Разходите по КФП (вкл. вноската на Република България в бюджета на ЕС) към юни 2018 г. възлизат на 17 496,1 млн. лв., което е 44,5 % от годишните разчети. За сравнение, разходите за същия период на предходната година са в размер на 15 737,3 млн. лева. Номиналното нарастване се дължи както на по-високия размер на разходите по националния бюджет, така и на нарастването на разходите по сметките за средствата от Европейския съюз. Ръстът на разходите по националния бюджет се дължи основно на по-високия размер на здравноосигурителните и социалните плащания (базов ефект при разходите за пенсии от увеличението от юли 2017 г. и увеличението на две стъпки през 2017 г. на размера на минималната пенсия от юли и октомври), по-високите разходи за персонал основно поради увеличението на възнагражденията на педагогическия персонал в системата на средното образование и др., докато по сметките за средства от ЕС нарастват основно капиталовите разходи.

Нелихвените разходи са в размер на 16 495,6 млн. лв., което представлява 44,3 % от годишните разчети. Текущите нелихвени разходи към юни 2018 г. са в размер на 15 154,7 млн. лв. (48,7 % от разчета за годината), капиталовите разходи (вкл. нетния прираст на държавния резерв) възлизат на 1 312,1 млн. лв. (21,3 % от разчетите към ЗДБРБ за 2018 г.). Предоставените текущи и капиталови трансфери за чужбина са в размер на 28,8 млн. лв. Лихвените плащания са в размер на 424,2 млн. лв. или 58,7 % от планираните за 2018 година.

Частта от вноската на Република България в бюджета на ЕС, изплатена към 30.06.2018 г. от централния бюджет, възлиза на 576,3 млн. лв., което е в изпълнение на действащото към момента законодателство в областта на собствените ресурси на ЕС - Решение на Съвета 2014/335/ЕС, Евратом относно системата на собствените ресурси на Европейския съюз, Регламент (ЕС, Евратом) № 608/2014 на Съвета от 26 май 2014 г. за определяне на мерки за прилагане на системата на собствените ресурси на ЕС и Регламент (ЕС, Евратом) № 609/2014 на Съвета от 26 май 2014 г. относно методите и процедурата за предоставяне на традиционните собствени ресурси, собствените ресурси на база ДДС и на база БНД и относно мерките за удовлетворяване на потребностите от парични средства, изменен с Регламент (ЕС, Евратом) 2016/804 на Съвета от 17 май 2016 година.

Размерът на фискалния резерв* към 30.06.2018 г. е 10,83 млрд. лв., в т.ч. 9,87 млрд. лв. депозити на фискалния резерв в БНБ и банки и 0,96 млрд. лв. вземания от фондовете на Европейския съюз за сертифицирани разходи, аванси и други.

* Обхватът на показателя фискален резерв е в съответствие с §1, т. 41 от Допълнителните разпоредби на Закона за публичните финанси.

Правителството направи промени в условията и реда за разплащанията на разпоредителите с бюджет по договори

Министерският съвет одобри Решение за условията и реда за разплащанията на разпоредителите с бюджет по договори, което отменя РМС № 593 от 2016 г. Решението е изготвено в изпълнение на един от основните приоритети на правителството за повишаване събираемостта на бюджетните приходи. Развива се мярката за осъществяване на ефективна защита на фискалната позиция и се оптимизира процесът по събиране на бюджетните приходи от мита, данъци, задължителни осигурителни вноски и други публични вземания, администрирани от Националната агенция за приходите (НАП) и Агенция „Митници“ (АМ).

Предвижда се в 30-дневен срок след сключване на договори на стойност, равна на или надвишаваща 30 000 лв., всички разпоредители с бюджет, без тези по бюджета на Народното събрание и на съдебната власт, задължително да уведомят НАП и Агенция „Митници“ за това. Уведомяване ще се извършва и в случаите, при които платец по договора е лице, различно от разпоредителя с бюджет, сключил договора. Промяната цели да повиши приходите в бюджета, като предостави възможност на приходните администрации на по-ранен етап - още след сключване на договора - да налагат обезпечителни мерки, които да гарантират събирането на публичните задължения на лицата - изпълнители по договори/получатели на плащания.

Обменът на информацията между разпоредителите с бюджет и приходните администрации ще се извършва чрез информационна система при спазване на определени срокове и ред. Информацията за сключен договор ще се регистрира от разпоредителите с бюджет в информационната система не по-късно от 30 дни от сключване на договора, а информацията за предстоящо плащане не по-късно от 10 дни преди датата на плащането.

С приетото решение се цели да се повиши събираемостта на публичните вземания, да се намалят разходите за събиране на публичните вземания чрез електронен обмен на информация и ефективно да се използват съществуващите информационни технологии и ресурси в институциите. Очаквани ефекти са осигуряване на по-добра отчетност и прозрачност за дейността на публичния сектор в съответствие с принципите, нормите и най-добрите практики на ЕС, ограничаване на корупционните практики и засилване на междуинституционалното сътрудничество и координация на национално ниво в процеса по събиране на бюджетните приходи.

Допълнителни средства в размер на 1,5 млн. лв. се отпускат за стипендии на студенти, докторанти и специализанти

Правителството одобри отпускането на допълнителни средства в размер на 1,5 млн. за 2018 г. за предоставяне на стипендии на студентите, докторантите и специализантите от държавните висши училища и научни организации на Българската академия на науките за 2018 г. Стипендиите се предоставят на докторанти, които са български граждани и граждани на държави-членки на Европейския съюз и на Европейското икономическо пространство, приети във висши училища и научни организации в страната, субсидирани от държавата, с изключение на докторантите на свободна докторантура.

Целта е средствата да окажат положително въздействие за привличането и задържането на младите учени в страната, както и за реализацията на докторантите като качествени изследователи и преподаватели. Същевременно се очаква те да допринесат за изпълнението на приоритетите, заложени в националните стратегически документи за развитие на науката и образованието.

Ректорите на държавните висши училища и ръководителите на научните организации утвърждават правила за разпределение на допълнителните средства, разработени от специална комисия, включваща представители на докторантите. Средствата се предоставят на положително атестираните докторанти до 2 месеца след приключване на атестацията им съгласно Правилника за прилагане на закона за развитието на академичния състав и се изплащат еднократно въз основа на броя на месеците, за които са атестирани положително.  

Правителството се разпореди с имоти

Правителството предостави за ползване безвъзмездно имот - частна държавна собственост на Сдружение с нестопанска цел „Съюз на военноинвалидите и военнопострадалите“. Имотът е с площ 118,40 кв. м и се намира на ул. „Дрин“ № 31 в гр. Варна. В него сдружението ще осъществява организационна, социална, здравна и военнопатриотична дейност. Срокът за ползване е 10 години.

Имот, ползван от Професионална гимназия-гр. Кубрат, се обявява от публична за частна държавна собственост и се прехвърля на Община Кубрат. Теренът и сградите в него са били управлявани от Министерството на образованието и науката като принципал на учебното заведение, което е обявено за общинско. Общината разполага с финансов ресурс за управлението и поддържането на имота, като не са необходими допълнителни средства от държавния бюджет.

Община Перник получава правото на собственост върху 25 самостоятелни обекти и части от самостоятелни обекти - държавна собственост, за осъществяване на административната й дейност. Имотите, досега в управление на областния управител на Област Перник, се намират в град Перник и от години се ползват за изпълнение функциите на общинската администрация по силата на споразумителни протоколи. С промяната окончателно се урежда статутът на всички самостоятелни обекти в публичната административна сграда, с което ще бъдат уредени и отговорностите и рискът по управлението на съответната част от нея, поддръжката и издръжката й, както и разходите за основните ремонти.

Община Велинград получава правото на собственост върху
поземлен имот в м. „Нежовица“ за обслужващ път за имот в същата местност и осем терена в землището на с. Пашови за отклонение от път Аврамово - Рохлева - Биркова - Кръстава за село Кандъови. Имотите представляват частна държавна собственост.

Община Ловеч ще изгради „Център за грижа за лица с психични разстройства“ с капацитет петнадесет места, който ще бъде финансиран по процедура „Подкрепа за деинституционализация на социалните услуги за възрастни и хора с увреждания” на Оперативна програма “Региони в растеж” 2014-2020 г. За целта на проекта, по решение на правителството статутът на имота, в който ще бъде построен центърът, се променя от публична на частна държавна собственост и се предоставя безвъзмездно на общината. Имотът се намира на ул. „Александър I Батенберг“ № 22 в града и включва две сгради с обща площ 499 кв. м. До сега той е бил в управление на Държавната психиатрична болница, но необходимостта от него за лечебното заведение е отпаднала.

България и Република Македония ще разширят сътрудничеството си в областта на културата

Правителството одобри проект на Програма за сътрудничество в областта на културата между Министерството на културата на Република България и Министерството на културата на Република Македония за периода 2018-2021 г.

През последните години политическият диалог между Република България и Република Македония се развива успешно и в приятелска атмосфера.

Налице е взаимен стремеж за разширяване на сътрудничеството и взаимодействието в съответствие с новите политически реалности в региона. Общите интереси и сходните външнополитически приоритети на Република България и Република Македония създават условия за плодотворно сътрудничество в двустранен и многостранен план.

В областта на културата тези отношения вече са регламентирани от Спогодбата между Правителството на Република България и Правителството на Република Македония, подписана в Скопие на 15 май 2000 г., както и в духа на Договора за приятелство, добросъседство и сътрудничество между Република България и Република Македония, в сила от 14 февруари 2018 г.

Настоящият проект на Програма за сътрудничество в областта на културата между Министерството на културата на Република България и Министерството на културата на Република Македония за периода 2018 - 2021 г. е изготвен в изпълнение на член 17 от междуправителствената Спогодба за сътрудничество в областта на културата, образованието и науката.

Проектът на Програма удовлетворява взаимните интереси на двете страни и съдържа всички необходими текстове за развитие на отношенията между Република България и Република Македония в областта на културата.

Предлаганият проект на Програма регламентира възможностите за сътрудничество в областта на театъра, литературата, превода и публикуването на творби на писатели от другата страна, библиотечното и музейно дело, изобразителното изкуство, организирането на художествени изложби и музикални фестивали, киното, музиката и танца, аудиовизията и защитата на авторските права. Уточняват се ангажиментите на двете страни по опазването на културното наследство и сътрудничеството за предотвратяване на незаконната търговия с културни ценности.

Открити са процедури за предоставяне на концесия на четири морски плажа

Правителството стартира процедури за предоставяне на концесия на четири морски плажа - „Балчик-централен“ в община Балчик, „Бургас- централен“ в община Бургас, „Созопол-Хармани“ в община Созопол и „Поморие-изток“ в община Поморие. Целта е плажовете да бъдат обезопасени и да се предоставят услуги от обществен интерес за срока на концесията. Процедурите се провеждат по реда на Закона устройството на Черноморското крайбрежие.

Размерът на минималното годишно концесионно заплащане е определен съгласно приетата от Министерски съвет Методика за определяне минималния размер на концесионното плащане за морски плажове. За морски плаж „Балчик- централен“ възлиза на 56 639 лв., за „Бургас-централен“ - 297 560 лв., за „Созопол-Хармани“ - 198 872 лв. и за „Поморие-изток“ - 107 946 лв.

Четирите плажа следва да бъдат обезпечени със задължителните дейности по ЗУЧК - осигуряване на водното спасяване, обезпечаване на прилежащата акватория, здравното и медицинското обслужване и санитарно-хигиенното поддържане на морския плаж, и услуги от обществен интерес.

Критериите за формиране на комплексната оценка са съобразни с Решение № 604 от 22 юли 2016 г. на Министерския съвет за утвърждаване на минимални критерии за комплексна оценка на офертите при провеждане на конкурс за определяне на концесионер на морски плаж в отговор на обществените нагласи и очаквания за балансиран държавнически подход при определяне на очакваното от държавата минимално годишно концесионно плащане, икономическа съотносимост с общодостъпни цени на услуги на предлагани плажни принадлежности – чадъри и шезлонги.

С 15 години се удължава концесионният договор за находище „Огняново-77“

С 15 години ще бъде удължен концесионният договор за находище „Огняново-77“, разположено на територията на област Пазарджик. Това реши Министерският съвет на днешното си заседание, приемайки исканата от концесионера - „Огняново-К“ АД, промяна. От дружеството мотивират искането си с наличието на запаси в находището, които биха останали неиззети. Концесионният договор за находище „Огняново-77“ е сключен през 2001 г, за срок от 20 години. От него се добиват строителни материали - варовици.

С друго свое решение правителството разреши да бъдат прехвърлени правата и задълженията по предоставена концесия. Софийското дружество „Моние България“ ЕООД е новият концесионер на находище „Блатото“ и на находище „Конак Тарла“, от които се добиват строителни материали - глини. Находищата се намират на територията на община Стралджа, област Ямбол. Концесията за тях е предоставена през септември 2004 г. за 35 години на „Керамична къща Стралджа“ ЕООД, гр. Стралджа. С днешното решение на МС правата и задълженията по предоставените концесии се прехвърлят изцяло на „Моние България“ ЕООД, като условията по концесионните договори остават без промяна.

Oсигурени са средства на общините за оптимизация в сферата на образованието

Общините ще получат средства по Националната програма „Оптимизация на вътрешната структура на персонала в институциите от системата на предучилищното и училищното образование“.

Средствата са предназначени за изплащане на обезщетения за 2018 г. на персонала поради промяна в структурата на състава му, както и при прекратяване на трудовите правоотношения на друго основание. Включени са и обезщетения за служители при преструктурирането на мрежата от институции в системата на предучилищното и училищното образование.

Допълнителните средства в размер на 14 860 981 лв. ще са за сметка на намаление на утвърдените разходи по бюджета на Министерството на образованието и науката за 2018 година.

Намаляват се таксите за предоставяне на електронни съобщителни услуги

Правителството прие изменение на Тарифата за таксите, които се събират от Комисията за регулиране на съобщенията по Закона за електронните съобщения. С решението се намаляват еднократната и годишната административни такси за предоставяне на електронни съобщителни услуги чрез мрежата с национален обхват 2.6 GHz, отпада и критерият за определяне на таксите според броя на жителите в обслужваната зона в обхвати 3.6 GHz и 26 GHz.

Приетите промени целят насърчаване на инвестициите в инфраструктурата, стимулиране на конкуренцията и иновациите при осъществяването на електронни съобщения. Това от своя страна ще доведе до ефективно ползване на ресурса и увеличаване в максимална степен ползата за потребителите.

Осигуряват се  близо 400 000 лв. за спортно-състезателни дейности на студентите

Правителството одобри отпускането на  417 387 лв. за спортно-състезателни дейности на студентите за 2018 година.  Средствата се осигуряват за учебно-тренировъчната и спортно-състезателните дейности на студентите, както и за материално-техническото обезпечаване на тези дейности.

Висшите училища са кандидатствали за тях с разработени проекти за подпомагане на физическото възпитание и спорт на студентите в редовна форма на обучение. Целта е да се укрепят нагласите и да се създаде мотивация за системни занимания с физически упражнения и спорт у младите хора.

Одобрени са такси за кандидатстване и обучение в Техническия университет-София

Правителството одобри промяна в решението си за таксите за кандидатстване и за обучение в държавните висши училища за учебната 2018/2019 година по професионалните направления „Педагогика“ и „Информатика и компютърни науки“ в Техническия университет-София и по специалност „Хранителни технологии в бита и туризма“ в колежа в Сливен на Техническия университет.

Таксите са разработени от висшето училище след приемането на  Решение №286 на Министерския съвет. Във връзка с кампанията по приема на студенти от Техническия университет в София предлагат таксите да бъдат допълнени в решението.

България и Унгария ще си сътрудничат по въпросите на ядреното регулиране

Правителството одобри проект на Меморандум за разбирателство за сътрудничество и обмен на информация по въпросите на ядреното регулиране между Агенцията за ядрено регулиране на Република България и Унгарския държавен орган за атомна енергия като основа за водене на преговори.

Проектът на Споразумение предвижда предоставяне на информация между страните в областта на ядрената безопасност, радиационна защита, управлението на радиоактивни отпадъци, дейности свързани с гаранциите, аварийна готовност и реагиране, включително инциденти в ядрени съоръжения.

Правителството прие Наредба за реда за избор на осигуряване, внасяне и разпределяне на задължителните осигурителни вноски, вноските за фонд „Гарантирани вземания на работниците и служителите“ и за обмен на информация

Министерският съвет прие Наредба за реда за избор на осигуряване, внасяне и разпределяне на задължителните осигурителни вноски, вноските за фонд „Гарантирани вземания на работниците и служителите“ и за обмен на информация.

Наредбата урежда реда и начина за избор за промяна на осигуряване по чл. 46, чл. 4в от КСО и § 154, ал. 1 от преходните и заключителните разпоредби към Закона за изменение и допълнение на КСО. Създава се ред за внасяне и разпределяне на увеличената осигурителна вноска за Фонд „Пенсии“ и Фонд „Пенсии за лицата по чл. 69“ на държавното обществено осигуряване в размера на вноската за универсален пенсионен фонд за лицата, направили избор по чл. 46, ал. 1 от КСО, както и увеличената осигурителна вноска за Фонд „Пенсии“ на държавното обществено осигуряване в размера на съответната вноска за професионален пенсионен фонд за лицата, направили избор по чл. 4в, ал. 1 от КСО.

Регламентира се редът за прехвърляне от универсален пенсионен фонд на натрупаните средства по индивидуалните партиди на лицата, направили избор по чл. 46, ал. 1 от КСО, в Държавния фонд за гарантиране устойчивост на държавната пенсионна система (ДФГУДПС). Определя се и редът за прехвърляне на натрупаните средства по индивидуалните партиди на лицата, направили избор по чл. 4в, ал. 1 КСО, във Фонд „Пенсии“ на държавното обществено осигуряване. Предвижда се и ред за прехвърляне на средствата от ДФГУДПС в избран универсален пенсионен фонд, когато осигурено лице е направило промяна на осигуряването си на основание чл. 124а, ал. 1 от КСО.

С наредбата изрично е регламентиран и ред за изчисляване, внасяне и разпределяне на задължителните осигурителни вноски за държавното обществено осигуряване, НЗОК, Учителския пенсионен фонд, фондовете за ДЗПО и вноските за Фонд „Гарантирани вземания на работниците и служителите“, както и лихвите по тях и други приходи в НАП.

Определят се задълженията на компетентните институции (НАП, НОИ, НЗОК, МФ) и пенсионноосигурителните дружества и сроковете за обмен на информация във връзка с провеждане на осигуряването.

С преходните и заключителните разпоредби на наредбата се създава специален ред за уреждане на всички случаи, възникнали в периода от отмяната на нормативния акт по чл. 179, ал. 3 от ДОПК до влизане в сила на новата наредба.

Правителството въвежда по-подробни правила за доставчиците на удостоверителни услуги

Министерският съвет прие Наредба за отговорността и прекратяването на дейността на доставчиците на удостоверителни услуги.

С новата Наредба се въвеждат детайлни национални правила относно отговорността на доставчиците на удостоверителни услуги за вреди от неизпълнение на задълженията по Регламент (ЕС) № 9104/2014 и Закон за електронния документ и електронните удостоверителни услуги.

Определя се минимален размер на финансовите средства, които се поддържат от доставчиците на удостоверителни услуги, условия и редът за обезпечаване на засегнати лица в случай на настъпване на вреди, както и хипотезите за прекратяване дейността на доставчика или на отделни удостоверителни услуги.

Приета е Наредба за мониторинга, управлението и контрола на концесиите

Правителството прие Наредба за мониторинга, управлението и контрола на концесиите. Одобри също Тарифа за таксите, които се събират в производствата по глава шеста от Закона за концесиите пред Комисията за защита на конкуренцията и пред Върховния административен съд.

Приемането на наредбата произтича от законовата делегация на чл. 44 от Закона за концесиите (ЗК), която е отчела необходимостта от по-подробна уредба на реда за осъществяване на мониторинга, управлението и контрола на концесиите. С наредбата се урежда и обхватът на контрола, който се извършва от Агенцията за приватизация и следприватизационен контрол.

Законът за концесиите изисква мониторингът да обхваща прилагането на изискванията за възлагане на концесии и изпълнението на сключените концесионни договори. Мониторингът за прилагане на изискванията за възлагане на концесии е определен съобразно неговия обхват и включва наблюдение, анализ и оценка относно наличието на системни проблеми. Този вид мониторинг следва да се извършва от дирекция от специализираната администрация на Министерския съвет. Вторият вид мониторинг - на сключените концесионни договори се извършва от министрите и кметовете на общини - всеки относно сключените от него концесионни договори. С наредбата са определени обхватът на мониторинга и редът за неговото извършване, както и последиците от него.

С наредбата е определен и обхватът на контрола, който се извършва от Агенцията за приватизация и следприватизационен контрол. Контролът е външен и независим, и обхваща изпълнението на определени концесионни договори. Контролът може да включва извършването както на планови проверки по план, одобрен от Министерския съвет, така и извънредни проверки по възлагане от Координационния съвет по концесиите.

Одобряването на тарифа за таксите, които се събират в производства по глава шеста от ЗК произтича от чл. 158, ал. 3, т. 4 и от § 6. т. 3 от ПЗР на ЗК. Целта на одобряване на тарифата е да се гарантира възможността за обжалване на процедурите за определяне на концесионер и да се покриват разходите на компетентните органи, направени в съответните производства. Запазва се досегашния размер на таксите, събирани за производства по жалби срещу актове по процедури за определяне на концесионер над европейския праг в размер 1700 лв. Не е предвидено диференциране на таксите според вида на концесията, както е понастоящем, тъй като времето за извършване на проучването по жалбата, съответно - за постановяване на акт по нея, не е обвързано с вида (с или без трансграничен интерес) и със сложността на концесията, а сложността на концесията не е обвързана със стойността на концесията. По отношение на таксите, събирани от Върховния административен съд. размерът им ще се определя в размер 50 на сто от таксите, събирани от Комисията за защита на конкуренцията, аналогично на производствата по обжалване по реда на Закона за обществените поръчки.

Наредбата и тарифата ще влязат в сила от датата на обнародване на постановлението в Държавен вестник.

С постановлението се отменят три нормативни акта с отпаднало правно основание, доколкото в тях се засягат правоотношения, свързани с концесии и публично-частно партньорство, а именно: Правилника за прилагане на Закона за концесиите (обн., ДВ, бр. 54 от 2006 г., попр., бр. 59 от 2006 г., изм., бр. 84 от 2007 г., бр. 3 от 2010 г., изм. и доп., бр. 21 от 2011 г.); Правилника за прилагане на Закона за публично-частното партньорство и Наредбата за условията и реда за планиране и критериите за включване на проекти за публично-частно партньорство в оперативния план и в програмата за реализация на общинския план за развитие.

С постановлението се изменят или изменят и допълват над 20 нормативни акта, приети от Министерския съвет, с цел привеждането им в съответствие с разпоредбите на Закона за концесиите.