и битки кървави!
Може би вечното щастие свети
само в съня на мъртвите.
А пък краткият миг, а щастливият миг
е нейде наблизо -
тук, на педя от тебе, до въздишката твоя,
докосва твоята риза.
Може би той е в тебе - в твоите мисли съчувствени
и в древната дума “Обичам”,
днес изречена - с твоите устни.“
Или в общата радост, която
крилато събира сърцата
и разбира се -
във звънливия смях на децата.
Колко просто е всичко, колко ясно е, Боже!
А така си умира човекът -
нещастлив и даже тревожен.
И остава мечтата за щастие нереално да свети -
по гранитни лица на герои
и в душите
на тъжни поети.

ГЕОРГИ КОНСТАНТИНОВ

/избрано от Алис/