Свети великомъченик Димитрий (от Деметра, в старогръцката митология богиня на плодородието) е живял през III век по времето на жестоките гонения на християните от римския император Максимилиан в Солун. Изцелявал болките, дарявал здраве и живот на загубилите надежда за изцеление. И след смъртта си Димитър останал защитник на Солун – прогонвал неприятелите, правел чудеса, изцелявал болни, застъпвал се за всички, които търсели неговата помощ.
Векове наред църквата “Св. Димитър” в Солун е най-посещаваното от християните място. Иконата на Солунския чудотворец покровителства и рода на Асеновци, които освобождават България от византийско робство през 1185 г. Българите го почитат като патрон на славянството.
В иконографията най-често свети Димитър е на червен кон, падналият на земята неприятел е общият символ на неверника антихрист.
От мъченик на християнската църква народът ни превръща свети Димитър в един от своите любими юнаци светци със свръхестествена сила.
Смята се, че светецът помага при различни ставни заболявания, проблеми с костите, навяхвания и пр.
На Димитровден, 26 октомври, завършва преходът от лято и есен към зима.
Почита се от ковачи, техници, металурзи.
Празнуват:
Димитър, Димитра и техните производни:
Дидо, Дико, Дило, Диман, Диме, Димен, Диминко, Димитан, Димитко, Димитраки, Димитран, Димитрашко, Димитрий, Димитрин, Димитро, Димитко, Димитрун, Димиш, Димко, Димо, Димул, Димун, Димуш, Димчо, Дичо; Дида, Диди, Дима, Димана, Димитрана, Димитрина, Димитрийка, Димитринка, Димитрица, Димитричка, Димитрия, Димитрула, Димка, Димяна, Димянка...
Митан, Миташ, Мите, Митен, Митин, Митиш, Митко, Мито, Митош, Митьо, Митран, Митрашин, Митрашко, Митре, Митро, Митруш, Митул, Митуш, Митър, Митю, Мицо, Мицул, Мичо; Мита, Митана, Митанка, Миташка, Митка, Митра, Митрана, Митрена, Митруша...
Таки, Тако, Туши, Туша.